Решение № 7318 от 24.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7318 гр. София, 24.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело № 20241110156885 по описа за 2024 година

Софийският районен съд е сезиран с искова молба от “Топлофикация София” ЕАД срещу АРХОЛЛ ЕООД ЕИК: ., от гр. София, в обстоятелствената част на която се твърди, че ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за заплащане на 87,43 лева (осемдесет и седем лева и 43 стотинки), представляваща главница за период от 01.06.2021 г. до 30.11.2022 г., ведно със законна лихва за период от 29.07.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 29,28 лева (двадесет и девет лева и 28 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 31.07.2021 г. до 03.07.2024 г. По така подаденото заявление било образувано гр. дело № 46194/2024 г. по описа на СРС, 90 състав, по което била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. В срока по чл. 414, ал. 1 ГПК ответникът подал възражение срещу заповедта за изпълнение. При така изложените факти и като поддържа, че ответника, като потребител на топлинна енергия за стопански нужди на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ., аб. № 450380, е потребявал топлинна енергия в периода 01.06.2021 г. до 30.11.2022 г., на основание Договор № 36343/450380 от 27.11.2017г. при общи условия за продажба на топлинна енергия, която не e заплатил, ищецът моли да бъде признато за установено в отношенията между страните, че същия дължи заплащане на 87,43 лева (осемдесет и седем лева и 43 стотинки), представляваща главница за период от 01.06.2021 г. до 30.11.2022 г., ведно със 1 законна лихва за период от 29.07.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 29,28 лева (двадесет и девет лева и 28 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 31.07.2021 г. до 03.07.2024 г.

Ответникът – собственик и ползвател на имота, описан в исковата молба, е ползвател на топлинна енергия през периода 01.06.2021 г. до 30.11.2022 г . и съответно е потребител на топлинна енергия за стопански нужди по смисъла на § 1, т. 43 от ДР на Закона за енергетиката /ЗЕ, обн. ДВ. бр. 107 от 09.12.2003 г., изм. бр. 54 от 17.07.2012 г. /, а именно потребител на ТЕ за стопански нужди е физическо или юридическо лице, което купува ТЕ е топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди за стопански нужди, както и лицата на издръжка на държавния или общинския бюджет. Аналогична е разпоредбата на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ след изменението му е ДВ, бр.54 от 2012 г., съгласно която „небитов клиент” е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия е топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди. В чл. 40, ал. 1 на ОУ е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответника/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в срок до 20 число на месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на издадена от продавача данъчна фактура. В този смисъл, задължението на АРХОЛЛ ЕООД за заплащане на дължимите от нея суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до 20 число на следващия месец. С изтичането на последния ден от този срок ответникът е изпадал в забава за тази сумата по фактурата - чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ответникът е ползвал доставяната от ищеца топлинна енергия през исковия период, но задължението не е погасено. Ето защо ищецът моли след доказване основателността на иска съдът да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи сумата в размер на 87,43 лева (осемдесет и седем лева и 43 стотинки), представляваща главница за период от 01.06.2021 г. до 30.11.2022 г., ведно със законна лихва за период от 29.07.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 29,28 лева (двадесет и девет лева и 28 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 31.07.2021 г. до 03.07.2024 г.

В срока по чл. 131 от ГПК ответника АРХОЛЛ ЕООД ЕИК: . е депозирал отговор, чрез адв. П., с който оспорва предявените искове като неоснователни.

Заявява, че в случая е налице неправилно счетоводно отразяване на сумите, 2 които са заплатени. В условията на евентуалност прави възражение за изтекла погасителна давност.

Третото лице – помагач „Ен Про Консулт-07“ ЕООД не взема конкретно становище по исковете.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК, установи следното от фактическа страна:

Видно от приложеното гр. д. № 46194/2024 г. по описа на СРС, 90 състав, от ищеца на 29.07.2024 г. е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, за исковите и по настоящото дело суми относно топлоснабден имот в гр. София, ., аб. № 450380.

Дяловото разпределение на сградата, в която се намира процесния недвижим имот е осъществявано от „Бизов сервиз“ ЕООД, гр. София, считано от 15.04.2021 г., видно от договор за дялово разпределение от 15.04.2021 г., сключен между ЕС на процесната сграда и „Бизов сервиз“ ЕООД, гр. София.

Решението за избор на топлинен счетоводител е взето на 01.04.2021 г., видно от неоспорения протокол от заседание на ОС на ЕС.

Според неоспореното писмо на това дружество вх. № 56659/17.02.2025 г. От същото се установява и че всички имоти в сградата са на реален месечен отчет без изравнителни сметки.

По делото е приет като доказателство и неоспорения от ответника писмен Договор № 36343/450380 от 27.11.2017 г. за продажба на ТЕ за стопански нужди, сключен между ищеца и ответника, по заявление на последния /л.13 от делото/. Договорът е сключен при Общи условия, приложени на л. 43 и сл. от делото.

От заключението на вещото лице по допусната съдебно-счетоводна експертиза, което съдът възприема изцяло като обективно и компетентно дадено, се установява, че ответникът не е платил начислените суми за процесния период, като неплатената сума за ТЕ, начислени от ищеца по фактури и след приспадане на платените от ответното дружество суми е в размер на 87.43 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за стопански нужди за периода от 01.06.2021 г. до 30.11.2022 г., мораторна лихва в размер на 27.63 лв. за периода до 03.07.2024 г., като според вещото лице не са налице суми в погасителна давност, тъй като 3 предвидения в закона тригодишен срок не е изтекъл към депозиране на заявлението по реда на чл. 410 от ГПК.

Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Искът е частично основателен.

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл.154, ал.1 от ГПК/, ищецът е следвало да установи при условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: 1/ по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обемът на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2/ по иска за законната лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорната сума. Съдът приема, че в настоящия случай е било проведено успешно доказване, поради следните съображения:

В чл. 154 от ЗЕ е регламентиран реда, по който се събират просрочени вземания - „задълженията на клиенти - неизправни длъжници, и на асоциацията по чл. 151, ал.1 към топлопреносното предприятие. Общите условия се изготвят от “Топлофикация София” ЕАД и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране /ДКЕВР/ към Министерски съвет. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на ТЕ и Дружеството като: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др.

За процесния период в сила са били ОУ за продажба на ТЕ за стопански нужди от “Топлофикация София” ЕАД на потребители в гр. София, одобрени е Решение № ОУ-043/12.07.2002 г. на ДКЕВР, Решение № ОУ-013/06.03.2006 г. на ДКЕВР, както и ОУ одобрени с Решение № ОУ-033/08.10.2007 г. на ДКЕВР, като същите са в сила от датата на решението.

В глава IV от ОУ - „Заплащане на ТЕ”, чл. 40, ал. 1 е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответника/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в срок до 20 число на месеца, 4 следващ месеца на доставката, след получаване на издадена от продавача данъчна фактура. В този смисъл, задължението на АРХОЛЛ ЕООД за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до 20 число на следващия месец. С изтичането на последния ден от този срок ответникът е изпадал в забава за тази сумата по фактурата - чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. В конкретния случай, не се установи АРХОЛЛ ЕООД д а е имало възражение относно стойността на начислената ТЕ, а и в случая е заплатил частично дължимата сума, видно от неоспорената ССЕ.

Н а следващо място на основание чл. 139 от Закона за енергетиката разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда-етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139 а. В настоящия случай сградата-етажна собственост, в която се намира процесния имот е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Бизов сервиз“ ЕООД, гр. София. Съгласно чл. 155, ал. 1. т. 2, сумите за ТЕ за процесния имот са начислявани от “Топлофикация София” ЕАД по прогнозни месечни вноски, като в случая не са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата, тъй като всички имоти в сградата са на реален месечен отчет без изравнителни сметки.

В контекста на изложеното съдът счита, че по делото е установено по несъмнен и категоричен начин потребената от ответника топлоенергия в определено количество и нейните стойности за исковия период. Съдът кредитира неоспорената ССЕ, според която размерът на дължимите суми е 87.43 лв. за главница за ТЕ.

Несъмнено е също така, че съгласно клаузите на Общите условия доставената топлинна енергия е следвало да бъде остойностявана от ищеца /продавача/ всеки месец, като сумите за топлинна енергия са били дължими от купувачите в срок до 20 число на месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на издадена от продавача данъчна фактура. Следователно изпадането в забава не е обусловено от изпращането на покана до длъжника.

Според нормата на чл.84, ал.1 от ЗЗД когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му.

5

Т.е., ответникът следва да се счита за изпаднал в забава на 1-во число на втория месец, следващ отчетния период, за който се дължи месечната стойност на доставената топлинна енергия. Ето защо съдът приема, че втората релевирана претенция се явява установена в своето основание и размер, като в тази насока съдът кредитира приетата ССЕ, а именно мораторна лихва в размер на 27.63 лв., за периода до 03.07.2024 г.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за изтекла погасителна давност, тъй като в случая според разпоредбата на чл. 111, б. "в" от ЗЗД давността е тригодишна и доколкото заявлението по чл. 410 от ГПК е депозирано на 29.07.2024 г., а исковия период е 01.06.2021 г. до 30.11.2022 г. е видно, че давността не е изтекла.

С оглед изхода от настоящия спор и претенцията на ищеца за заплащане на разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в размер на общо 550 лв., представляващи разноски за държавна такса, депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, с включени разноски по ч.гр. № 46194/2024 г. по описа на СРС, 90 състав . От страна на ответника не са представени доказателства за направени разноски, поради което такива не се дължат.