Решение № 234 от 14.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 234 гр. София, 14.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря ПОЛИНА В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Въззивно гражданско дело № 20251100506940 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 7341 от 24.04.2025г., постановено по гр.д. № 40929/2023г. по описа на СРС, 165-ти състав, са отхвърлени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу П.

Т. К. осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1604,82 /хиляда шестстотин и четири лева и осемдесет и две стотинки/ лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия до Апартамент №84, в гр.София, ж.к. ****, с абонатен № 173426, за отчетен период от 01.05.2019г. до 30.04.2021г., сумата от 321,53 /триста двадесет и три лева и петдесет и три стотинки/ лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 15.09.2020г. до 05.07.2023г., сума от 28,26 /двадесет и осем лева и двадесет и шест стотинки/ лв., представляваща цена на дялово разпределение за периода от 01.06.2020г. до 30.04.2021г. и сума от 7,32 /седем лева и тридесет и две стотинки/ лв., представляваща обезщетение за забава, за периода от 15.08.2020г. до 05.07.2023г.

Срещу така постановеното решение е постъпила в срок въззивна жалба от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, в която са развити съображения за неправилност на обжалваното решение. Жалбоподателят сочи, че съгласно цитираната от него практика на ВКС, разпоредбата на чл. 48 ЗН съставлявала законова презумпция, по силата на която законните наследници носели отговорност по чл. 60 ЗН от момента на откриване на наследството до доказване на приемането на наследството по опис и на отказ от наследство.

С оглед на това при наведени от ответника твърдения, същият носел тежестта за доказване, че не е приел наследството. В случая наследственото правоприемство се установявало от представените удостоверения за наследници. Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът П. Т. К. чрез назначения й особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК е подал отговор на въззивната жалба, с който 1 оспорва същата като неоснователна. Въззиваемата страна сочи, че по делото не били представени никакви доказателства, че е приела наследството и че носи отговорност за процесните задължения. Не съществувала законова презумпция за приемане на наследство само поради родствена връзка. Моли съда да потвърди обжалваното решение.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК третото лице – помагач „Далсия Елвеко“ ООД не е подало отговор на въззивната жалба.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Относно неговата правилност съобразно наведените във въззивната жалба оплаквания, съдът намира следното.

За уважаването на предявените осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между страните по неформален договор за продажба на топлинна енергия през процесния период, количеството на доставената топлинна енергия и нейната стойност, извършването на услугата дялово разпределение и нейната стойност, изпадането на ответника в забава и размера на мораторната лихва. В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си, както и плащане на процесните вземания.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.

Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярят на вещното право на ползване.

Наред с това, с Тълкувателно решение № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, е изяснено, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно.

В конкретния случай от приетия в първоинстанционното производство договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ № 15, том VIII от 13.07.1984г. се установява, че процесният недвижим имот – апартамент № 84, находящ се в 2 гр. София, ж.к. ****, е придобит на така посочената дата от М.Т.Ц.. От приетото удостоверение за идентичност, издадено от СО, район „Люлин,“ се установява, че жилищна сграда – блок 40-43 в ж.к. „Люлин“ е идентична с настоящ административен адрес: гр.

София, ж.к. ****. От приетия Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 102, том II, дело № 2845/92 от 05.03.1992г. се установява, че М.Т.Ц. и Т.П.Ц. са учредили ипотека върху процесния апартамент, придобит по време на брака на името на първата и представляващ съпружеска имуществена общност. От приетото удостоверение за наследници на Т.П.Ц. се установява, че същият е починал на 10.01.2019г. и е оставил за наследници М.Т.Ц. – преживяла съпруга и П. Т. К. – дъщеря. От приетото удостоверение за наследници на М.Т.Ц. се установява, че същата е починала на 2704.2024г.

/в хода на процеса/ и е оставила за свой единствен наследник ответницата П. Т. К.. При това положение и при липса на твърдения и доказателства за промяна в правото на собственост върху процесния имот, потребител на доставяната в имота топлинна енергия през процесния период се явява именно ответницата на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ в лично качество и като наследник на своята майка.

Основателно е релевираното с въззивната жалба оплакване за неправилност на извода на първоинстанционния съд, че ищецът-въззивник не бил провел доказване на факта на приемане от ответницата П. Т. К. на наследството, оставено от нейните родители. Предметът на спора в първоинстанционното производство се определя не само от изводимите от закона материалноправни предпоставки за уважаване на исковата претенция и възраженията на ответника, но и от процесуалните изявления и процесуалното поведение на страните, които могат да оспорят или да признаят определени подлежащи на доказване факти. Съобразно чл.

153 ГПК на доказване подлежат спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между тях. Поради тази причина служебно задължение на съда е да отдели спорните от безспорните факти като обяви на страните кои от тях са безспорни и не се нуждаят от доказване, а по останалите да укаже разпределението на доказателствената тежест и липсата на посочени доказателства. В конкретната хипотеза в първоинстанционното производство ответницата не е оспорвала факта на приемане на наследството, оставено от нейните родители, и именно безспорният му характер е позволил на първоинстанционния съд да приеме ответницата П. Т. К. за надлежно процесуално легитимирана по предявените искове срещу М.Т.Ц. като конституиран по реда на чл. 227 ГПК неин правоприемник, вместо да приложи нормата на чл. 51 ЗН, респективно чл. 59, ал.

1 ЗН. Следователно, като е привнесъл за първи път с постановеното решение предмет на спора, какъвто не е съществувал между страните, първоинстанционният съд е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила.

На следващо място от приетото от първоинстанционния съд експертно заключение по съдебно-техническата експертиза, което въззивната инстанция кредитира по реда на чл. 202 ГПК като пълно, ясно и компетентно изготвено се установява, че през процесния по делото период в имота е имало 4 броя отоплителни тела с монтирани уреди за индивидуално разпределение /ИРРО/ и един водомер за топла вода. За периода 2019/2020г. топлинната енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване е разпределена въз основа на реален отчет на индивидуалните разпределители и водомера, за което е представен неоспорен протокол за отчет от третото лице-помагач. Поради неосигурен достъп за отчет, за което е представен неоспорен протокол за неосигурен достъп от третото лице – помагач, за периода 2020/2021г. топлинната енергия за отопление на имота е разпределена по реда на т. 6.5. от приложение № 1 към Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. въз основа на инсталираната мощност и максималния специфичен разход за отопление на сградата, а топлинната енергия за БГВ е разпределена по реда на чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредбата въз основа на два броя обитатели, какъвто е бил и действителният брой на съсобствениците на имота през този период. Противно на изложените от първоинстанционния съд съображения, така установената правна уредба няма характер на неустойка за неизпълнение на договорно задължение, а представлява законоустановен ред за разпределение на топлинната енергия между потребителите в сградата в режим н етажна собственост в случаите, в които поради независещи от топлопреносното предприятие и ФДР причини /липса на достъп за отчет/, разпределението не може да се извърши по общия ред чрез отчет на всички разпределители и водомери в индивидуалните обекти в сградата. Релвираното с отговора на исковата молба възражение, че разпределението на енергията за отопление следвало да се извърши след 3 начисляване на максимална мощност на потребителите с два спирателни крана на непломбираните тела, е неоснователно, доколкото не се установява наличието на такива топлинни тела в сградата. Топлинната енергия за сградна инсталация е разпределена по реда на т. 6.1.1. от методиката за дялово разпределение, приложение № 1 към Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. и Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г., в която насока също липсват възражения в първоинстанционното и въззивното производство. При това положение и при съобразяване нормата на чл. 195, ал. 1 АПК, се налага изводът, че дяловото разпределение е извършено законосъобразно. Показанията от протокола за главен отчет са нанесени правилно в подробните изравнителни сметки. Вещото лице е установило, че технологичните разходи за абонатната станция са приспаднати за сметка на топлопреносното предприятие, а извършеното разпределение на топлинната енергия не се отклонява от методиката, установена в ЗЕ, НТ и общите условия на топлопреносното предприятие. Установено е, че топломерът в абонатната станция е преминал периодична метрологична проверка и съответства на одобрения тип.