Решение № 27 от 28.03.2023, Районен съд - Средец

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. Средец, 24.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЕНЕТА Д. С.ОВА при участието на секретаря Костадинка Т. Лапова като разгледа докладваното от ВЕНЕТА Д. С.ОВА Гражданско дело № 20222170100335 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Х. В. А., ЕГН **********, като баща и законен представител на малолетния С. Х. А., с ЕГН **********, срещу А. П. С., ЕГН **********, с която се иска постановяване на решение по реда на чл. 127, ал.2 СК за предоставяне упражняването на родителски права по отношение на малолетното дете С. А., родено от съвместното съжителство на ищеца и ответницата, на ищеца, като се определи местоживеене при него, режим на лични контакти на ответницата и детето, както и ответницата да бъде осъдена да заплаща месечна издръжка на детето чрез ищеца в размер на 300лв., считано от завеждане на исковата молба, до настъпване на причини и условия, водещи до изменението или прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка забавена вноска. Претендира се осъждане на ответницата да заплати и издръжка за минало време в размер на 180лв. месечно за една година назад преди завеждане на делото или общо в размер на 2160лв. Паралелно се иска постановяване на решение по чл.127а от СК като съдът даде разрешение , заместващо съгласието на майката, детето да пътува в чужбина без ограничения с баща си.

В депозирания отговор на исковата молба ответницата А. М. /лицето е с променена фамилия след сключване на гр.брак/, ЕГН **********, е оспорила изложените от ищеца твърдения в исковата молба като е оспорила предявените искове като неоснователни.

Предявени са насрещни искове, с които се иска постановяване на решение по реда на чл.

127, ал.2 СК за предоставяне упражняването на родителски права по отношение на малолетното дете С. А. на ищцата по НИ, като се определи местоживеене при нея, режим на лични контакти на ответника по НИ и детето.

1

В законоустановения срок е постъпил отговор от ответника по НИ, като се счита, че същият е недопустим и неоснователен, като се излагат доводи в тази насока.

Предявеният иск е с правна квалификация чл.127, ал.2 СК, във вр. с чл.59, ал.2, във вр. с чл.143 СК и чл.127а, ал.2 от СК, като ищецът следва да докаже, че разполага с необходимия родителски капацитет да отглежда малолетното дете, както и да обоснове нуждите на детето, оправдаващи конкретно претендирания размер на издръжката за него, както и на необходимостта съобразно най-добрия интерес за детето от постановяване на решение по чл.127а, ал.2 от СК.

Предявеният насрещен иск е с правно основание чл.127, ал.2 СК, във вр. с чл.59, ал.2, във вр. с чл.143 СК, като в тежест на ищеца по насрещната искова молба е да докаже, че разполага с необходимия родителски капацитет да отглежда малолетното дете, както и да обоснове нуждите на детето, оправдаващи конкретно претендирания размер на издръжката за него.

В открито съдебно заседание страните лично и чрез процесуалните си представители поддържат исковата молба, съответно отговора на исковата молба, НИ и отговора на същия.

Средецкият районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представеното по делото удостоверение за раждане се установява, че страните са родители на малолетното дете - С. Х. А., с ЕГН ********** . Детето е родено на 05.12.2017г. в гр. Бургас. То е второ по ред за майката, като първото й дете А.М. е с вродено заболяване.

Майката при раждането на С. е непълнолетна. Към момента на раждането си С. по документи е с неизвестен баща. Веднага след раждането майката А. М. е заявила, че не желае да отглежда С. и е напуснала родилното отделение. Няколко дни по-късно се е върнала в РО на УМБАЛ Бургас и е взела детето си , което до 01.03.2018г. е отглеждано в семейна среда съвместно с бащата Х. А., който е заявен от майката като биологичен баща.

На 27.02.2018г. след пореден скандал между родителите , непълолетната се прибира в дома на своята майка заедно с бебето С. и е заявила, че не желае да отглежда детето в семейна среда. На другия ден майката на А. М. -свид.З.А. е посетила РУ на МВР -Средец и е заявила, че не желаят да отглеждат детето С., поради причина, че не разполагат със средства и място в жилището, както и че полагат грижи за другото дете на А. М.-А.М., което е родено на 11.10.2015г. Предвид риска за детето С. спрямо него е приложена мярка-полицейска закрила до 48 часа от ИДПС при РУ на МВР -Средец. Малолетният С. е настанен по административен ред в ДМСГД -Бургас със заповед № ЗД/Д-А-045/01.03.2018г. на директора на ДСП -Бургас и последвало съдебно решение по гр.д.№ 1880/2018г. по описа на СрРС до навършване на тригодишна възраст на детето. След навършване на пълнолетие от майката , на 29.11.2018г. тя отново заживява на семейни начала с бащата на детето Х. А.. На 30.11.2019г. последният припознава детето. През целия период на пребиваване на детето в 2 социалната институция родителите са го посещавали и са изразили желание да се грижат за него в семейна среда. След извършено проучване от страна на социалните работници, със заповед № ЗД/Д-А/074/11.03.2019г. на директора на ДСП -Бургас детето е върнато в биологичното семейство. Заповедта е потвърдена със съдебно решение по гр.д.№ 37/24.04.2019г. на Ср РС, в законна сила от 10.05.2019г.След връщане на детето в семейството е проследена реинтеграцията му и не е установен риск. Родителите съвместно са полагали адекватни грижи. На 10.06.2020г. майката е заявила, че бащата е заминал за Германия , но майка му е изгонила А. М. и детето С. от дома на бащата и майката се върнала в дома на своята майка З.А., но отказвала да поеме грижите за детето и желае детето да бъде настанено в институция. Проведен е разговор с бащата Х. А. , който е заявил, че желае да се грижи за детето. Към настоящия момент детето се отглежда от бащата и бабата по бащина линия -С.Ц., като основно последната полага грижи за него, поради честото отсъствие на бащата, който работи в чужбина.

Междувременно майката А. М. е сключила граждански брак със С. М. на 05.05.2021г.

Видно от социалния доклад за детето се полагат адекватни грижи. Същото има избран личен лекар и е в добро здравословно състояние. Детето се отглежда в жилището на бабата по бащина линия С.Ц.. Поддържат се добри хигиенно-битови условия. Жилището на бащата, което се намира в същата сграда, разполага с много добри хигиенно-битови условия. Жилището на майката , което тя обитава съвместно със съпруга си и другото си дете , също разполага с добри хигиенно-битови условия. Майката А. М. е със средно образование и работи като „озеленител“ към ОБЧ Средец, на пълен работен ден и има бруто доходи от 710 лева месечно. Съпругът и работи в сферата на строителството, без трудов договор. Бащата Х. А. няма завършено основно образование. Същият не е здравно и социално осигурен. Работи в Германия, в сферата на строителството и заявява добри доходи от трудово възнаграждение. Детето познава роднини и по майчина и бащина линия, но поддържа контакти единствено с роднините по бащина линия. Посещава детска градина в гр. Средец. Между детето С. и баща му е изградена емоционална връзка родител-дете. Има изградена такава и между детето и бабата по бащина линия. Детето споделило пред социалните , че няма контакти с майка си и тя не го търси.

Становището на социалните работници е, че е в интерес на детето да живее в сигурна и безопасна среда, да има редовни контакти с всеки от родителите си, да познава своя разширен семеен кръг, своите роднини по произход и да поддържа контакти с тях.

От събраните гласни и писмени доказателства се установява гореизложената фактическа обстановка. Спорния момент е доколко майката А. М. е проявявала заинтересованост за детето си С. в периода , в който то е отглеждано от бащата и бабата по бащина линия, както и по отношение на условията , при които то се отглежда към настоящия момент, като показанията на свидетелите на всяка от страните в тази насока са противоположни. Извън този момент, съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели С.Ц. , Я.Г., А.Б., С. М., З.А., като обективни и непротиворечиви с останалите доказателства по делото.

3

От изготвените и приети по делото социални доклади от ДСП - Бургас се установява, че нуждите на детето от дом, храна, облекло, медицинско обслужване се посрещат адекватно от страна на бащата и бабата по бащина линия, което становище съдът кредитира като обективно и безпристрастно, базирано на извършено проучване. По отношение на другото спорно обстоятелство, доколко майката А. М. притежава родителски капацитет, съдът на база личните си възприятия от изслушването на същата и показанията на свид. З.А. – майка на А. М. и свид. С. М.- съпруг на А. С., както и на база показанията на останалите свидетели, намира, че случилото се след раждането на детето се държи в голяма степен на незрялостта на майката, на обстоятелството, че същата има родено и друго дете, с вродена аномалия, което изисква специални грижи, на влошеното й здравословно състояние, на финансови затруднения, както и на неразбирателството между нея и бащата на детето С., като към настоящия момент същата е осъзнала грешката си и желае да поправи същата.

При така изяснената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

По отношение упражняването на родителските права:

Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал.4 СК, както и указанията, дадени с ППВС №1/74 г., при преценката относно това, кой от двамата родители следва да упражнява родителските права по отношение на детето, следва да се съобразят следните факти, на базата на интереса на детето, който е водещ критерий - възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към детето, желанието на родителите, привързаността на детето към родителите, пола и възрастта на детето, възможността за помощ от трети лица близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности и др. от значение за преценка интереса на детето.

От събраните по делото доказателства се установи, че детето е било отглеждано в семейна среда от двамата родители за много кратък период от време, след което е отглеждано от бащата и бабата по бащина линия. В продължение на почти три години то не е имало контакт с майка си, което е довело до отчуждаването им. Бащата очевидно има необходимия родителски капацитет да се грижи и посреща нуждите на детето адекватно и съобразно неговите потребности и здравословно състояние. По делото се установи, че в отглеждането на детето бащата е подпомаган от майка си и детето живее в нейния дом в периода , в който бащата работи в чужбина, като жилището осигурява добри условия за отглеждането на детето. Бащата е трудово ангажиран в чужбина и разполага с необходимите финансови средства за отглеждането на детето. Между него и детето е изградена емоционална връзка родител- дете.

В същото време дори и майката А. М. да демонстрира желание да отглежда детето и да разполага с финансови и хигиенно-битови условия за това , изминалия дълъг период от време, в който същата по една или друга причина не е имала контакт с детето, както и липсата на изградена емоционална връзка между нея и детето , налагат с оглед най-добрия интерес на същото , родителските права да се предоставят на бащата. До този извод съдът достигна, както като взе предвид становищата на двете страни, така и при съобразяване на установената по делото фактическа обстановка и всички критерии, установени като 4 релевантни за преценката кой от родителите следва да упражнява родителските права и найвече ръководен от интереса на детето, поради което водещо значение е при кого от двамата емоционалните и материални потребности на детето ще са по-ефективно задоволени предвид сравнително крехката му възраст.

По отношение режима на лични отношения: