Определение № 13 от 13.02.2026, Районен съд - Димитровград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13 гр. гр. Димитровград, 13.02.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пепа Д. Жекова при участието на секретаря Валентина Ив. Господинова в присъствието на прокурора Р. Сл. А. като разгледа докладваното от Пепа Д. Жекова Частно наказателно дело № 20265610200041 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 64, ал. 1 от НПК.

Постъпило е искане с вх. № 622/13.02.2026 г. на ТО – Димитровград, РП – Хасково за вземане на мярка за неотклонение задържане под стража по отношение на М. Д. Г., ЕГН **********.

Обвиняемият и защитникът му пледират за вземане на по-лека по вид мярка за неотклонение.

За да бъде определена исканата от прокурора мярка за неотклонение – задържане под стража следва да са налице кумулативно предвидените от закона предпоставки: първо, лицето да е привлечено към наказателна отговорност за престъпление от общ характер, наказуемо с лишаване от свобода или друго по-тежко наказание; второ, да е налице обосновано предположение за извършване на престъплението от обвиняемия и трето, да е налице поне една от опасностите – от укрИ.е или от извършване на престъпление /чл. 63, ал. 1 НПК/.

Наред с тези предпоставки, вземането на най – тежката мярка следва да бъде обусловено и от преценката, че тя е най-адекватната с оглед спецификата на конкретния случай, доколкото законодателят е предвидил различни по степен и тежест мерки за неотклонение.

Въз основа на данните по делото и закона, съдът прие следното:

С Постановление за привличане на обвиняем от 12.02.2026 г. по БП 1

№ 54/2026 г. по описа на РУ на МВР – Димитровград, предявено в деня на съставянето му, М. Д. Г. е привлечен към наказателна отговорност за престъпление по чл. 354а, ал. 3, предл. 2-ро, т. 1, предл. 1-во от НК за това, че на 11.02.2026 г. в гр. Димитровград, Хасковска област, без надлежно разрешително съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, държал високо рискови наркотични вещества, реагиращи при направен полеви наркотест на „канабис" /включено като наркотично вещество в Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични/.

За това престъпление законодателят предвижда наказание лишаване от свобода за срок от 1 до 6 години и глоба от 2 000 лв. до 10 000 лв., поради което и то представлява тежко умишлено престъпления по смисъла на чл. 93, т. 7 НК.

С оглед вида и характера на обвинението съдът прие, че е налице първата предпоставка за вземане на мярка за неотклонение по отношение на обвиняемия.

Относно обоснованото предположение по чл. 63, ал. 1 от НПК:

Съдът намира, че обвинението се подкрепя от събраните до момента в хода на досъдебното производство доказателства, а именно:

От обясненията на обвиняемия Г., дадени на 11.02.2026 и 12.02.2026 г., в които същият съобщава, че е закупил посоченото количество канабис от непознато за него лице за лична употреба за лечение на болки в кръста, съпоставени с:

-с показанията на свидетелите М.П.П., П.А.П., П. И. П., Д.Д.Д., в които същите съобщават при какви обстоятелства е открито процесното количество канабис у обвиняемия, а именно на 11.02.2026 г. на ул. ,,Патриарх Евтимий № 8 в гр. Димитровград е носел полиетиленова торба с надпис ,,Кауфланд‘‘, в която се съдържа полиетиленов прозрачен, вакуумиран плик с зелено сухо вещество с глави от съцветия

-с обстоятелствата по Протокол за доброволно предаване, Протокол за оглед на веществени доказателства, ведно с фотоалбум към него /л.16- л.21/ съдът прие, че събраните по делото доказателства позволяват направата на обосновано предположение, че обвиняемият М. Д. Г. е извършил престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност.

2

Относно реалната опасност по чл. 63, ал. 1 от НПК:

Съдът намира, че в настоящия случай е налице опасност по отношение на обвиняемия и да се укрие, и да извърши друго престъпление.

Обвиняемият М. Д. Г. е осъждан многократно, видно от справката му за съдимост. Със споразумение № 10/05.02.2025 г., в сила от 05.02.2025 г. по НОХД № 549/2024 г. по описа на Районен съд - Елхово същият е признат за виновен в извършването на умишлено престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1, предл. 1-во, т. 4, т. 5 и т. 6 вр. ал. 1 от НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от десет месеца, отложено с изпитателен срок от 3 години. При това положение, при приключване на настоящото наказателно производство с осъдителна присъда, освен наказанието лишаване от свобода по нея, ще бъде приложена и разпоредбата на чл. 68, ал. 1 НК за привеждане в изпълнение на отложеното наказание по НОХД № 549/2024 г. по описа на Районен съд - Елхово

От характеристичната справка, изготвена по отношение на обвиняемия М. Д. Г. се установява, че същият живее в гр. Димитровград е адресно регистриран е, движи се с лица с криминални прояви и употребява наркотици. Не е семеен.

От друга страна, съдът отчете високата обществена опасност на инкриминираното деяние. В случая се касае за високорисково наркотично вещество - марихуана /канабис/, която е с тегло 650 грама, което поставя множество въпроси относно целите на установеното държане. Същевременно открива възможност пред Г. да извърши престъпления против правосъдието, с оглед прикрИ.е извършването на деяние по-тежко от това, за което е привлечен към наказателна отговорност.

На този етап от разследването не е налице оценителна експертиза за стойността на наркотичното вещество от 650 грама. При внимателен прочит на протокола за оглед на веществени доказателства от 11.02.2026 г., едно с фото албум прави впечатление, че наркотичното вещество, намерено у Г. е било в прозрачна полиетиленова торбичка, без дръжки, сгъната в горната част.

Това също не води до извод само за лична употреба на намереното у Г. наркотичното вещество, каквито са твърденията на защитата.

Обстоятелството, че Г. има постоянен адрес и е съдействал до момента в хода на досъдебното производство не е достатъчно за да се приеме, че няма да се укрие впоследствие и да извърши друго престъпление.

3

Декларацията му за семейно и материално положение и имотно състояние не съдържа информация относно средствата, с които се издържа в ежедневието си.

Горепосоченото обуславя реалната опасност обвиняемият да се укрие.

От приложените към досъдебното производство справки за съдимост е видно, че Г. е многократно осъждан, вкл. и за престъпления против собствеността, като са му налагани различни по размер наказания лишаване от свобода, които е търпял ефективно, но които очевидно не са изиграли своето поправително въздействие спрямо него.

С оглед изложеното, съдът намира, че обвиняемият се характеризира като личност с висока степен на обществена опасност и изградени престъпни навици, откъдето е изводима опасността да извърши престъпление и да се укрие.

Съдът като изходи от степента на обоснованост на предположението за съпричастие на обвиняемия към престъплението и степента на обоснованост на риска от извършване на друго престъпление и укрИ.е, намира, че най-подходяща е мярката задържане под стража. Всяка друга, полека по вид мярка за неотклонение от задържане под стража не би осигурила максимални гаранции за явяването на обвиняемия пред компетентните органи и не би могла да обезпечи в пълнота нуждите на процеса на този етап от разследването.

При вземането на това решение, съдът съобрази и обстоятелството, че обвиняемият Г. не разполага с доходи, следователно и с възможност да заплати определена от съда парична гаранция.

Това, че обвиняемият Г. има родители, за които се грижи не е достатъчно, за да обуслови налагането на по лека мярка за неотклонение, тъй като в случаи като този водещ е не личният, а общественият интерес. Съдът съобрази също така, че след мнокократните осъждания Г. е имал възможност да съобрази цялостното си поведение с необходимостта от полагане на грижи за родителите си, но не го е сторил.

По възраженията на защита, че при преценка реална опасност Г. да се укрие, подходяща мярка за неотклонение би била домашен арест, която да се осъществява чрез средствата за електронно наблюдение по реда на чл. 262 – 275 ЗИНЗС, съдът намира същото за неоснователно, тъй като степента на 4 обоснованост на предположението и степента на обоснованост на риска от извършване на друго престъпление и укрИ.е е висока, за което съдът е изложил мотиви по-горе.

Освен това и двете мерки не могат да гарантират в пълна степен, че Г. няма да извърши друго престъпление и да се укрие, поради което не би била подходяща мярка за неотклонение би била домашен арест, която да се осъществява чрез средствата за електронно наблюдение по реда на чл. 262 – 275 ЗИНЗС.

Въз основа на гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВЗЕМА мярка за неотклонение “задържане под стража” по отношение на М. Д. Г., ЕГН **********, привлечен като обвиняем по БП № 54/2026 г. по описа на РУ на МВР – Димитровград.

Определението подлежи на обжалване и протестиране в 3-дневен срок от днес пред Окръжен съд - Хасково.

В случай на жалба и/или протест – НАСРОЧВА делото за разглеждане пред Окръжен съд – Хасково на 19.02.2026 г. от 14:00 часа.

Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________ 5