Решение № 3577 от 04.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3577 гр. София, 03.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Георги Стоев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско дело № 20221100503271 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 20226226 от 03.01.2022 г. по гр.д. № 62182/2020 г.

Софийски районен съд, 87 състав признал за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Л. В. М., ЕГН **********, дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, сумата 711.37 лв. главница, представляваща стойност на доставена в периода от м. 04.2017 г. до м. 04.2019 г. топлинна енергия в имот с абонатен № *******, находящ се в гр.

София, ж.к. „******* ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда - 10.06.2020 г., до окончателното й изплащане, сумата 82.89 лв., представляваща обезщетение за забава в погасяването на главния дълг за периода от 15.09.2017 г. до 28.05.2020 г., както и сумата 39.26 лв., представляваща цена на извършената услуга „дялово разпределение“ за периода от м. 05.2017 г. до м. 04.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда - 10.06.2020 г., до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 23293/2020 г. по описа на СРС, 87 1 състав, като отхвърлил исковете за главници и лихви в останалата част като неоснователни и като погасени по давност. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 49.81 лв. – разноски в заповедното производство, и сумата 82.95 лв. - разноски в исковото производство; На основание чл. 38, ал. 2 вр. чл. 36 ЗА ищецът е осъден да заплати на пълномощника на ответника адвокатско възнаграждение в размер на 134.89 лв. Решението е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД, като трето лице-помагач на страната на ищеца.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника Л. В. М., който го обжалва в частите, с които исковете са уважени, с оплаквания за неправилност. По делото липсвало безспорно доказателство, че ответникът е вещен ползвател за процесния имот и каква част от него притежава, а при наличие на вещен ползвател последният бил в облигационни отношения с ищеца а не голият собственик. Съдът отхвърлил иска поради погасяване по давност за сума, по-малка от действителната, защото неправилно приел за дължими сумите, фактурирани с общата фактура от м. 07.2017 г., която включвала суми преди 01.10.2016 г. Така били присъдени суми за периода 05.2016 г. – 31.03.2017 г., въпреки че вземанията били погасени по давност.

Вземането ставало изискуемо от момента на възникването му и длъжникът изпадал в забава в момента, в който изтече срокът за плащане на прогнозната фактура, а не едва когато изтече срокът за плащане на изравнителната фактура. Съответно давността течала от момента, в който вземането стане изискуемо. Нямало никакво основание и за присъждане на сумите за дялово разпределение в полза на ищеца, а от последния не били ангажирани доказателства в тази насока. Не били представени и доказателства, че на клиентите е съобщен ред и начин за заплащане на услугата „дялово разпределение“, каквото било изискването на чл. 36, ал. 2 ОУ, поради което искът бил неоснователен и недоказан. Поради това неоснователен бил и акцесорният иск за лихви за забава върху главницата за дялово разпределение. Искът за лихви върху главницата за топлинна енергия бил изцяло неоснователен, тъй като от ищеца не били ангажирани доказателства да е публикувал на интернет страницата си издаваните общи фактури, както предвиждала клаузата на чл. 33, ал. 2 от ОУ от 2014 г. Поради това ответникът не бил изпаднал в забава и не дължал лихви. По тези съображения моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваните части и 2 вместо това постанови друго, с което да отхвърли изцяло исковете.

Претендира разноски за двете инстанции, както и присъждане на адвокатско възнаграждение на пълномощника му на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗА за въззивната инстанция съгласно списък по чл. 80 ГПК. Съображения излага в становище от 27.03.2023 г.

Въззиваемата страна „Т.С.” ЕАД с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението в атакуваните части като правилно. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

Третото лице помагач на ищеца – „Т.С.“ ЕООД, не взема становище по жалбата.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.

№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

Атакуваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваните части.

Настоящият състав намира, че при постановяване на решението не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед оплакванията в жалбата е правилно в обжалваните части по следните съображения:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени положителни установителни искове: с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата 1 035.95 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия в периода м. 05.2016 г. – м. 04.2019 г. в топлоснабден имот на адрес: гр. София, ж.к.

„******* абонатен № *******; с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 169.33 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна 3 енергия за периода 15.09.2017 г. – 28.05.2020 г.; с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата 43.97 лв. – цена на услугата дялово разпределение за периода м. 02.2017 г. – м. 04.2019 г., и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 8.35 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 31.03.2017 г. – 28.05.2020 г.

Претендирана е и законната лихва върху главниците от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК на 10.06.2020 г. до окончателното плащане. За сумите е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр.д. № 23293/2020 г. по описа на СРС, 87 състав.

Предмет на въззивна проверка е първоинстанционното решение в частите, с които исковете за главница за топлинна енергия, за лихви за забава върху тази главница и за главница за дялово разпределение са уважени.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ в относимата му за спора редакция, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 .

Според задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Съгласно чл.

149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент”, който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ, бр. 54 от 17.07.2012г.) е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. Присъединяването на топлофицирани жилищни 4 сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ ) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия.

Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл.

153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие.

В случая от приетия и неоспорен нотариален акт № 132 от 22.06.1995 г., нот. д. № 11069/1995 г. на І нотариус при СНС към СРС се установява, че на посочената дата ответникът е дарил на родителите си процесния имот, като си е запазил вещното право на ползване върху целия имот пожизнено. Поради това именно ответникът, като вещен ползвател на имота, е клиент на топлинна енергия, страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие при общи условия и дължи цената на доставената в имота топлинна енергия.

Приложими в договорните отношения между страните в процесния период м. 05.2016 г. – м. 04.2019 г. са били Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД на клиенти в град София, в сила от 12.03.2014 г., и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД на клиенти в град София, в сила от 12.08.2016 г.

5

Относими към периода – предмет на въззивна проверка - м. 04.2017 г. – м. 04.2019 г., са ОУ от 2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 2 от тези ОУ, клиентите са длъжни да заплащат стойността по общата фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно ал. 4 и ал. 5 на чл. 33, продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по общата фактура, отразяваща реално потребеното количество топлинна енергия след изравняването, ако не са заплатени в 45дневния срок, който срок тече от издаването на общата фактура.

Неоснователни са доводите в жалбата районният съд да приел за дължими суми за главница за топлинна енергия, които били погасени по давност.

Съгласно Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк.д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, вземанията на топлофикационните дружества съставляват периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в”, пр. 3 ЗЗД и за тях се прилага тригодишна погасителна давност. Задълженията на потребителите за плащане стойността на доставената топлинна енергия са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, и чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер.