Решение № 15 от 09.05.2025, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. гр.Мадан, 09.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитър Ив. Стратиев при участието на секретаря Милка Ас. Митева като разгледа докладваното от Димитър Ив. Стратиев Административно наказателно дело № 20255430200030 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на К. О. С. с ЕГН **********, с адрес: гр. Р., обл. С., ул. „********“ №**, вх.*, ет.*, ап.*, чрез адв. С. М., срещу наказателно постановление № ******/******* г., издадено от началник група към ОДМВР - С., РУ – М., с което за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл.

53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя са наложени наказания "глоба" в размер на 200 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно, или евентуално за изменението му в частта относно наложеното наказание ЛПУМПС. В съдебно заседание възраженията се поддържат от пълномощник адв. М..

Въззиваемата страна в писмо становище, с което преписката се изпраща на съда, поддържа законосъобразността на обжалваното постановление от материална и процесуална страна. В с. з. и в писмени бележки, чрез пълномощника си юрк. В. при ОДМВР С., излага доводи за неоснователност на жалбата и за потвърждаване на процесното наказателно постановление.

След като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намери следното от фактическа страна:

На ***** г. около ********часа в гр. Р., обл. С., на ул. „*******“ до № *, свидетеля К. С. и В. Ч. - полицаи в РУ на МВР - М., спрели за проверка МПС - електрически мотопед марка *****“ с номер на рама ******, без поставени регистрационни табели, който се движил в посока от ул. “*******“ 1 към ул. “*******“. При проверката установили, че водач на мотопеда е жалбоподателя К. О. С., който не представил документи за регистрация на превозното средство. За установеното полицейските служители докладвали в дежурната част и на място била изпратена ДОГ при РУ М. В хода на работата си полицаите установили, че мотопеда управляван от жалбоподателя е бил без поставени регистрационни табели на определените за това места и не е регистриран. За установеното полицай С. съставил АУАН № *** с бл. № ******/******** г., в който вписал, че С. е извършил нарушение на чл. 140, ал.

1 от ЗДвП. Актът бил предявен на К. С., който направил възражения и обяснил, че знае че мотопеда не полежи на регистрация и затова го управлява.

По случая било образувано ДП № **/**** г. по описа на РУ - М. за извършено на ******* г. в гр. Р., престъпление по чл.345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК – управление на МПС, нерегистрирано по надлежния ред. Наказателното производство било с № ******/*** г. на Районна прокуратура гр. С. С постановление от 07.10.2024 г. наблюдаващият прокурор е прекратил производството за деяние по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК на основание чл.

243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, позовавайки се на чл.9, ал. 2 от НК.

На *****г. е съставено процесното наказателно постановление срещу жалбоподателя, връчено му на ****** г.

От приложена ЗППАМ № ******* от ******г. е видно, че на жалбоподателя С. е била наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б.“Б“ ЗДвП – Временно отнемане на свидетелството за управление на МПС за извършено нарушение по чл.5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП – управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, извършено на *******г. около ******* часа в гр. Р., на ул. „********“ до **, като е допуснато предварително изпълнение на заповедта, считано от ****** г. и е отнето СУМПС на жалбоподателя.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства: АУАН № *** с бл. № *******/*******г., Наказателно постановление № *******/******* г., показанията на актосъставителя К. С. и свидетеля по акта В. Ч., Заповед № ********/******* г. на Министъра на вътрешните работи, постановление за прекратяване на наказателно производство от ***** г. на РП – С., ЗППАМ № *******/******* г. както и другите приобщени към доказателствата писмени материали.

Намерената фактическа обстановка се установи въз основа на посочените писмени и гласни доказателства, които кореспондират помежду си, не са противоречиви, поради което тяхното подробно обсъждане не се налага.

При така установената фактическа обстановка, съдът прие следното от правна страна:

Жалбата е подадена в рамките на 14 - дневния срок за обжалване по чл.

59, ал. 2 ЗАНН (видно от разписката НП е връчено на жалбоподателя на ******* г., а жалбата е депозирана в РС М. на ****** г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

2

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от посочени от жалбоподателя основания.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, съобразно приложената по делото Заповед № *******/********** г. на Министъра на вътрешните работи, а именно началник група в ОДМВР-С., РУ М. Лицата, заемащи посочената длъжност са надлежно оправомощени съгласно цитираната заповед да издават наказателни постановления на територията обслужвана от съответната ОДМВР.

На следващо място, съдът констатира, че НП е в предвидената от закона писмена форма и съдържание, при спазване на установения ред и в сроковете по чл.34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Атакуваното НП е издадено при условията на чл. 36, ал. 2 ЗАНН – нормативно установено изключение при което административно-наказателната преписка се образува въз основа на постановлението на прокуратурата за прекратяване на наказателното производство и в този случай, не е необходимо съставяне и прилагане на АУАН. Доколкото процесното наказателно постановление е издадено по реда на чл. 36, ал. 2 ЗАНН, то преценката за спазване на шестмесечния срок следва да се извърши при отчитане на датата на постановлението за прекратяване на наказателно производство и изпращането на материалите на съответния административнонаказващ орган. В конкретния случай прокурорското постановление е от ****** г., поради което наказателното постановление издадено на ******г. се явява постановено в рамките на законоустановения срок

Императивно установените реквизити, които наказателното постановление задължително следва да съдържа са изчерпателно изброени в чл. 57 ЗАНН. Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, нарушило правото му на защита, изразяващо се в липса на ясно описание на управляваното МПС и непосочване на конкретно установените признаци /технически параметри/ на същото, от които да става ясно че подлежи на регистрация. В мотивната част на НП, АНО изрично е посочил, че управляваното от жалбоподателя МПС не е регистрирано, в резултат на което е извършил нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП. В описанието на нарушението липсва сочената непълнота, доколкото съдържанието на НП, представлява смислово и логическо единство, и от същото недвусмислено става ясно, какво е МПС управлявано от жалбоподателя като същото е достатъчно индивидуализирано. Не остава съмнение за допусната неяснота на административно-наказателното обвинение, което да е ограничило правото на защита на жалбоподателя. Обстоятелството, че същия е разбрал за какво нарушение е ангажирана отговорността му се извлича и от вписаните от него възражения в АУАН и дадените обяснения пред полицейските служители при проверката. Изрично в края на мотивната част на НП, АНО е посочил, че извършеното нарушение съставлява управление на нерегистрирано МПС. Не е налице и соченото нарушение за липса на индивидуализация на процесното МПС. В текста на НП е посочено, че същото представлява "МПС 3 електрически мотопед", с посочена марка и номер на рама, като видно от приложеното постановление за прекратяване на наказателното производство на РП С. от ****** г. по ДП №***/***** г. на РУ М., в заключението по изготвената на досъдебното производство СТЕ изрично е посочено, че процесното ППС е електрически мотопед марка „******* “ с номер на рама ******* което представлява МПС съгласно Европейски регламент № 168/2013 г. и попада в обхвата на категория „L1 e-B“ – двуколесен мотопед, който съгласно Наредба 1-45/2000 г., чл. 1, /4/, т. 3 подлежи на задължителна регистрация при участие в движение по пътища отворени и неотворени за обществено ползване. С оглед изложеното, съдебният състав не констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи отмяна на санкционния акт.

Настоящия съдебен състав намира за неоснователни и възраженията, че в случая е нарушен принципа „ne bis in idem“, тъй като не се установява за същото деяние на жалбоподателя да е било наложено вече наказание по друго производство – ДП № **/**** г. по описа на РУ М. По това ДП е било наложено с ЗППАМ временно отнемане на СУМПС за нарушение по чл.5, ал.3, т. 1, пр.2 от ЗДвП, а не за нарушението по чл.140, ал. 1 ЗДвП за което е санкциониран с НП. Неоснователна е и претенцията да се извърши приспадане, на основание чл. 29, ал. 1 ЗАНН, на изтърпяното наказание ЛПУМПС наложено със ЗППАМ № ******* от *******г. при изпълнение на наказанието ЛПУМПС наложено с атакуваното НП, доколкото въпросното правомощие е в прерогативите на АНО и не е сред правомощията на съда изрично изброени в разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, сред които липсва посочена материална компетентност в тази посока.

Извършеното от жалбоподателя нарушение не може да бъде квалифицирано като маловажно по смисъла на чл. 28, вр. с § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, предвид разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП.

Предвид изложеното, издаденото наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Относно разноските:

Разноски се дължат на насрещната страна по жалбата, като в полза на въззиваемия следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева на основание чл. 27е от ЗАНН, която сума следва да се присъди в тежест на жалбоподателя.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № *******/***** г., издадено от началник група към ОДМВР - С., РУ – М., с което на К. О. С. с ЕГН **********, с адрес: гр. Р., обл. С., ул. „****** №**, вх.*, ет.*, ап.*, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/, са наложени административни наказания: "глоба" в размер на 200 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца, за 4 извършено административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА К. О. С. с ЕГН **********, с адрес: гр. Р., обл. С., ул.

„******“ №**, вх.*, ет.*, ап.5, да заплати в полза на ОД на МВР С. направените по делото разноски в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено, пред Административен съд гр. С.

Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________ 5