Решение № 316 от 12.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 316 гр. София, 20.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ралица Манолова

Членове:

Цветан Ив. Колев

П. Стоицев при участието на секретаря Нина Св. Гърманлиева в присъствието на прокурора В. П. Т. като разгледа докладваното от Цветан Ив. Колев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231100606633 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК.

Образувано е въз основа на въззивен протест против Присъда, постановена на 16.11.2022 година по НОХ дело № 3189/2015 година, по описа на Софийски районен съд, с която присъда, подсъдимият Б. К. В., ЕГН ********** е признат за невиновен и е оправдан по повдигнато обвинение за престъпление по чл.209,ал.1 от НК.

В съдебно заседание, представителят на Софийска градска прокуратура заяви, че не поддържа протеста. В пледоарията си „по същество“, прокурорът изложи съображения защо счита постановената първоинстанционна присъда за правилна и законосъобразно.

Частният обвинител Р. С. предостави решението на въззивния съд.

Защитникът на подсъдимия, адвокат Д. пледира за постановяване на Решение, с което атакуваната присъда на Софийски районен съд бъде потвърдена.

Подсъдимият Б. К. В. в „личната си защита4 подкрепи думите на процесуалния си представител.

В „последната си дума“, В. поиска потвърждаване на оправдателната присъда, като заяви, че никога не е имал намерение да измами пострадалия.

Съдът, съобразявайки материалите по делото, становищата на 1 страните и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Протестът на Софийска градска прокуратура, като подаден от активно-легитимирана страна и в срок е процесуално-допустим.

Разгледан „по същество“, съдът намира следното:

Първоинстанционният съд е постановил решение при напълно изяснена фактическа обстановка. Въззивният съд в хронологичен порядък ще изложи фактите, така както са били произведени и са възниквали:

Подсъдимият Б. К. В., /живущ към инкриминирания период в град София, неосъждан и с добри характеристични данни/ имал автосервиз.

Подсъдимият и свидетелката М. С.а, майка на частния обвинител се познавали доста добре. Последната често ползвала В. да отремонтира при необходимост автомобила им.

С.а знаела, а и по делото са налице доказателства, че към лятото на 2013 година, и преди това, подсъдимият се занимавал освен с автомонтьорска дейност и с внос на автомобили втора употреба от Швейцария.

Частният обвинител Р. С. имал намерение да си закупи автомобил, категория „джип“, марка Мицубиши или Хонда. В началото на месец август 2013 година, Р. С. поговорил на тази тема с подсъдимия, посочил му какви характеристики очаква да има бъдещия му автомобил и се разбрали В. да му внесе и „докара“ такъв. От значение за правилното изясняване на фактите е обстоятелството, на което въззивният съд смята за нужно да наблегне, че инициатор на този разговор е бил именно С..

Р. С. изтеглил паричен кредит в размер на 12 500 лева. От тази сума той предал сумата от 2 500 лева на баща си – свидетеля П. С., за да ги предаде на подсъдимия Б. В..

Предаването на тази сума, /2500 лева/, станало на обща среща между подсъдимия Б. В., П. С., М. С.а и Р. С., която среща се състояла на 08.09.2013 година в село Лукорско, район Нови Искър, на улица „*******“, № 12. За предаване на сумата, която имала характера на „капаро“, била съставена разписка, на която се подписали Б. В., П. С., М.

С.а и като свидетел Е. В.а – съпруга на подсъдимия.

В. поел задължението да закупи и да внесе автомобил от Швейцария до края на месец септември.

Месецът минал, но В. не изпълнявал уговорката. В края на месец октомври 2013 година, подсъдимият се свързал по телефона с П. С. и му казал, че е намерил автомобил в Швейцария, отговарящ по параметри на очакванията на възложителите. Казал, че не е успял да го натовари за извозване към България.

Автомобил, така и не бил внесен от Б. В., или поне не бил внесен автомобил, който да бъде продаден на Р. С..

2

Това са фактите, установени от първостепенния съд.

Такива са фактите, които след анализ на доказателствата, установява и въззивният.

Доказателствата, посредством които се изясни горната фактическа обстановка са следните:

Гласни доказателства:

Обяснения на подсъдимия,

Свидетелски показания на П. С., Р. С., М. С.а, Е. В.а.

Писмени доказателства:

Разписка, удостоверяваща предаване на сумата от 2500 лева.

Съдебна експертиза, /съдебно-икономическа/.

Първостепенният съд е направил задълбочен доказателствен анализ, с който въззивната инстанция е съгласна напълно. При липсата на конкретни оплаквания в тази насока, достатъчно е да се отбележи единствено, че по съществото си всички доказателства изнасят непротиворечива информация, допълват се и няма причина съдът да изключи от кръга на кредитираната доказателствена съвкупност, което и да е от тях, в която и да е негова част, което изцяло се отнася и до обясненията на подсъдимия.

При изясненото от фактическа страна, съдът прави следните изводи по правото:

Съставът на измамата е визиран в разпоредбата на чл.209,ал.1 НК, който предвижда наказателна отговорност за онзи, който с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага, възбуди или поддържа заблуждение у някого и с това причини нему или на друго лице имотна вреда.

Въвеждането или поддържането на заблуждение, /невярна представа относно такива обстоятелства, на базата на които измамения решава да предприеме едни или други действия, които не би предприел, ако не се намираше, или ако не е бил приведен в това състояние на заблуждение/ е фундаментален елемент от състава на престъплението. Разликата между въвеждането и поддържането на заблуждение, разбира се се корени единствено в това дали деецът създава сам или се възползва от вече създадено заблуждение в пострадалия. Но и при единия и при другия случай, деецът трябва да съзнава, че лицето се намира в състояние на заблуда.

В конкретиката на настоящия казус, установено е, че подсъдимия Б.

В. се е занимавал с основна дейност ремонт на автомобили, но като вторична такава е извършвал и внос на автомобили от чужбина. Това обстоятелство е било известно на свидетелите М. С.а и П. С. и именно знанието за него е провокирало желанието на С.и да потърсят В., да поискат от него да им помогне в закупуването на автомобил и да го внесе в Република България.

3

Изясненото обстоятелство, че В. към инкриминирания период реално се е занимавал с подобна дейност, при липсата на контрадоказателства, които да опровергават това, изключват наличието на изначална негова идея да въведе, или както е по-приложимо в случая – да поддържа заблуждение, в което пострадалият поради неопитност сам се е въвел.

Наличието на намерение у подсъдимия изначално да не изпълни поетото договорно задължение е елемент, задължителен от субективната страна на престъплението, който в този случай не се установява.

Това е забелязано от първостепенния съд, което го е мотивирало и да постанови оправдателна присъда.

Въззивната инстанция споделя изводите на районен съд, направени в тази посока и намира постановения негов акт за законосъобразен и правилен. Същият следва да бъде потвърден.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДА, постановена на 16.11.2022 година по НОХ дело № 3189/2015 година, по описа на Софийски районен съд, като законосъобразна и правилна.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4