Решение № 529 от 13.07.2022, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 529 гр. Русе, 13.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ивайло Ас. Йорданов при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно наказателно дело № 20224520200654 по описа за 2022 година Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „САКСО“ ООД, депозирана против наказателно постановление № ИПС-09/12.08.2021г. на Началник на Регионален отдел „Надзор на пазара“ – Северна централна България в Главна дирекция „Надзор на пазара“, с което на дружеството жалбоподател са наложени имуществени санкции, както следва: по т. 1, на основание чл. 52б ЗТИП, е наложена имуществена санкция в размер на 250 лева, за нарушение по чл. 4б, т. 2 ЗТИП и по т. 2 от НП, на основание чл. 52д ЗТИП, е наложена имуществена санкция в размер на 250 лева, за нарушение по чл. 4б, т. 4 ЗТИП.

С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е незаконосъобразно. В подкрепа на тези твърдения се инвокират доводи, че процесния батут – комплект, нито в АУАН, нито в НП е определен като „играчка“, за да бъдат приложима Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на играчките (НСИОСИ), като самата наредба в чл.

2, ал. 2 от същата изключва от обхвата й продукти, посочени в приложение № 1 и в случая се касае именно за спортно оборудване, което не е играчка, съгласно т. 3 от списъка. На следващо място се инвокират доводи, че чл. 4б, т. 2 ЗТИП не конкретизира какви елементи на маркировката следва да имат 1 продуктите и по конкретно „СЕ“ маркировка за съответствие, а такова изискване се съдържа в чл. 4, ал. 2 и ал. 3 от Наредба за маркировката за съответствие, а самата маркировка следва да има графично изображение, съгласно приложение № 2, поради и което е налице неправилна правна квалификация на нарушението и същото следва да бъде във връзка със съответния текст на Наредба за маркировката за съответствие и това според дружеството жалбоподател е довело до разминаване в текстовото описание на нарушението и неговата правна квалификация. Във връзка с нарушението описано в т. 2 от НП се излагат съображения, че приетата за нарушена разпоредба на чл. 4б, т. 4 ЗТИП, вр. чл. 18 и чл. 11, ал. 3 НСИОСИ изисква само „инструкция и/или указание за употреба на български език“ и в този смисъл вмененият елемент „информация за безопасност на български език“ е несъставомерно и така описано нарушението не съдържа необходимите обективни елементи, включени в състава на приложената санкционна норма на чл. 52 д ЗТИП. По отношение на връзката с чл. 18 и чл. 11, ал. 3 НСИОСИ се излагат същите доводи, че батутът не е определен като „играчка“ и наредбата е неприложима, както и че дружеството жалбоподател не е субект на нарушението по чл. 18, тъй като субект е производителят. На последно място се излагат доводи, че от самото съдържание на НП е видно, че при проверката е предоставена разпечатка от страницата на продукта в сайта на дружеството с необходимата информация и с допълнителна такава, а самата разпоредба не изисква играчките да се придружават с информация на хартиен носител.

В съдебно заседание дружеството жалбоподател, чрез процесуалния си представител, поддържа депозираната жалба по изложените в същата фактически и правни доводи. В допълнение се излагат съображения, че в самото наказателно постановление, в точка 1 от същото, процесния „батут“ е определен като „продукт“, а не като „играчка“, поради и което правната квалификация във връзка с чл. 6, ал. 1 от НСИОСИ в обстоятелствената част относно този обективен елемент е незаконосъобразна, тъй като приложимата норма се отнася само за „играчки“, а не за „продукт“. Развиват се съображения, в подкрепа на изложеното в жалбата, че процесния продукт е „спортно оборудване“ и спрямо него са неприложими разпоредбите на НСИОСИ, съгласно чл. 2, ал. 2 от Наредбата и Приложение № 1, т. 3 от списъка, в какъвто смисъл е и съответната Директива, в която изрично е 2 поставен критерий свързан с телесното тегло, а именно над 20 кг., а видно от изложеното в наказателното постановление капацитетът на същия е 50 кг.

Посочва се, че е налице несъответствие между текстовото описание на нарушението и правната квалификация като в случая не става ясно коя от многото наредби по чл. 7 е приложима в случая, за да бъде санкционирано дружеството по чл. 52б. Излагат се съображения, че в чл. 4б, т. 2 ЗТИП не се конкретизира, какви елементи на маркировката следва да имат продуктите и по-конкретно „СЕ“ маркировката за съответствие, каквото изискване се съдържа в чл. 4, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата за маркировката за съответствие.

На следващо място се инвокират доводи, че в чл. 4б, т. 2 ЗТИП са посочени две изисквания – „маркировка за съответствие“ и „допълнителна маркировка, когато такава се изисква от наредбите по чл. 7“, а в случая в диспозитива на наказателното постановление липсва правна квалификация, относно тези две изисквания и по отношение на кое от тях наказващият орган всъщност налага санкцията, като същият извод се налага и за приложението на санкционната норма по чл. 52б ЗТИП. Ангажират се твърдения, че изцяло при определяне на санкцията липсва ясна, конкретна и точна правна оценка на фактите и е налице несъответствие между текстовото описание на нарушението и неговата правна квалификация, което е съществено процесуално нарушение и е ограничило възможността за адекватна защита. В тази връзка се посочва, че санкцията по т. 1 от НП е незаконосъобразна и на друго основание, доколкото е налице противоречие в обвинението, тъй като дружеството в конкретния случай се явява „дистрибутор“ на процесния продукт, както е посочено в НП и в това му качество не може да се приравнява на „търговец“ по смисъла на § 1, ал. 1, т. 10 ДР на ЗТИП. Инвокират се доводи, че се касае за маловажен случай, предвид наличието на множество и само смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно, че продукта е изцяло съобразен със стандарт EN-718 и е имал сертификат EN-71 от Тюф Норд, че се касае само да една бройка, че за този продукт е била налична цялата необходима информация, че няма настъпили вредни последици, че процесния продукт не е изтеглен от пазара и че няма издадено разпореждане да бъде спряно разпространението му и че нарушението е за първи път. По отношение на т. 2 от наказателното постановление се застъпва тезата, че разпоредбата на закона, за това нарушение, изисква само „инструкция и/или указание за употреба на български език“ и в този смисъл цитирания елемент „информация за 3 безопасност на български език“ е несъставомерен, както и че дружеството не може да бъде субект на нарушението по чл. 18 и чл. 11 от Наредбата, тъй като чл. 18 касае задължения на „производителя“, какъвто дружеството не е, а чл.

11, ал. 3 се отнася за задълженията на „търговеца“ и има предвид „играчка“, а не „продукт“. Посочва се, че е била налице информация относно указанията за употреба и дружеството е имало готовност при евентуална продажба на процесния продукт да предостави необходимата информация, а самият закон не въвежда ограничения относно начина, по който тази информация да бъде сведено до знанието на потребителя. И по отношение на това нарушение се сочи, че се касае за маловажен случай, тъй като преди съставянето на АУАН дружеството е представило указания за употреба на български език, с които е разполагало на сайта на дружеството.

Административнонаказващият орган, в хода и по реда на съдебните прения, излага доводи, че както в АУАН, така и в НП, еднозначно е отразено, че дружеството е търговец по смисъла на § 1, ал. 1, т. 10 ДР на ЗТИП и никъде в акта и наказателното постановление не е посочен статут на „дистрибутор“ от една страна, а от друга и търговецът и дистрибуторът са лица, които участват във веригата на разпространение на даден продукт, които са различни от производителя и вносителя. По отношение на твърдението, че в акта става въпрос за продукти, а не за играчки, се развиват съображения, че чл. 4б ЗТИП вменява задължение на търговците да предлагат продукти и цитираната от процесуалния представител на дружеството жалбоподател норма на чл. 4в, т. 2 от Наредбата за съответствие на маркировката касае други продукти, които не са играчки. По отношение на твърдението, че проверявания батут не е играчка, а продукт – спортно съоръжение, са излагат доводи, че в самата Наредба за играчките в чл. 2, ал. 1 от същата еднозначно е записано, че наредбата се прилага за продукти, които са проектирани или предназначени основно за игра или с друга цел от деца под 14-годишна възраст, наричани по-долу играчки и в съставения АУАН и НП изрично е посочено, че продукта е предназначен за деца под 14-годишна възраст и попада в обхвата на наредбата за играчките и респективно за него са приложими тези изисквания. По отношение на маркировката за съответствие „СЕ“, в чл. 6, ал. 1 от наредбата е посочено, че продуктите се предоставят на пазара, когато са с нанесена маркировка „СЕ“, което е написано печатно и с главни букви и твърдението, че в АУАН не е нанесен графичния знак на 4 маркировката е неоснователно. Инвокират се доводи, че посочените от защитата сертификати EN-71, са хармонизирани стандарти към директивата за играчките и респективно тяхното прилагане от производителя означава, че той е проектирал и произвел продукта именно като играчка, а в случай че процесния батут е бил произведен като спортно съоръжение, попадащо в изключенията, посочени от защитата, то тогава производителят би декларирал стандарт EN-13-219, който е стандарт към директивата за обща безопасност на продуктите, а не към директивата за играчките. По отношение на твърдението за неправилното свързване на нарушението по чл. 4б, т. 4 ЗТИП за липса на инструкция с чл. 18 от Наредбата за играчките, вр. чл. 11, ал. 3 се посочва, че разпоредбата на чл. 4б ЗТИП вменява на търговците задължение да предлагат продуктите, които попадат в обхвата на наредбите по чл. 7 по определен начин и затова е тази връзка с липсата на инструкция на български език, като никой не оспорва, че има инструкция на чешки език. По отношение на твърденията за маловажност се моли да бъде съобразено депозираното становище.

Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса, по отношение на която е ангажирана административнонаказателна отговорност.

Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.

Съдът‚ след като обсъди ангажираните от страна на дружеството жалбоподател и наказващия орган фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 08.06.2021г. била извършена проверка от служители от РОНПСЦБ, в търговски обект – магазин за спортни стоки „Яко“, находящ се в град Русе, ул. „Константин Иричек“ № 8, стопанисван от „Саксо“ ООД, в хода на 5 която проверка било установено, че в търговския обект се предлага за продажба Батут комплект Spartan basic 140 см., марка Spartan Sport, който продукт е проектиран или предназначен за използване предимно за игра или с друга цел от деца под 14-годишна възраст, поради и което попада в обхвата на Наредба за съществените изисквания и оценяване съответствието на играчките (НСИОСИ), приета на основание чл. 7, ал. 1 от ЗТИП и въвеждаща в Република България, изискванията на Директива 2009/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, без нанесена, върху самия продукт, а когато това е невъзможно, върху прикрепен етикет или върху опаковката, маркировка „СЕ“, изискваща се съгласно чл. 6, ал. 1 НСИОСИ и нанесена, съгласно чл. 6, ал. 3 от същата наредба, както и че продукта се предлага без инструкция за употреба и информация за безопасност на български език, които да придружават продукта, съгласно изискванията на чл. 18 НСИОСИ.