Решение № 198 от 18.01.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 198 гр. София, 18.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА

Административно наказателно дело № 20211110215637 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

С наказателно постановление (НП) № Р-10-787 от 19.10.2021 година, заместникпредседател на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор” е наложил на Застрахователно дружество „Бул Инс” АД, с ЕИК 831830482 имуществена санкция в размер на 3500 /три хиляди и петстотин/ лева на осн. чл.644, ал.2, вр. ал.1, т.2 от КЗ за извършено нарушение на чл.108, ал.1 от КЗ, в условията на повторност.

Недоволно от издаденото наказателното постановление е останало санкционираното лице, което в срочно подадена жалба го атакува с искане за отмяна. В жалбата се правят оплаквания, че наказателно постановление е незаконосъобразно, поради неправилно и превратно тълкуване на материалния закон, както и поради допуснати съществени процесуални нарушения. Жалбоподателя изразява несъгласие с наличието на квалифициращия признак- повторност, като се излагат доводи, че ангажирането на отговорност по реда на отменения Кодекс за застраховането, не следва да се взема предвид при извършване на преценката по § 1, т.51 от ДР на КЗ, като релевантни са само случаите на наказване по Кодекса за застраховането, влязъл в сила от 01.01.2016г. На следващо място се изтъкват допуснати от наказващия орган процесуални нарушения, довели до значително ограничаване на правото на защита на жалбоподателя, свързано с квалифициращия признак на деянието „повторност”, въведен за първи път едва от наказващия орган, без да е бил част от формулираното с АУАН, обвинение. В жалбата се твърди също, че е нарушена разпоредбата на чл. 42, т.4 и т.5 от ЗАНН, доколкото в АУАН не са изложени фактите, обуславящи повторността, нито е посочена законовата разпоредба, определяща по-висок размер на санкцията, като се изтъква, че недопустимо е това да се прави едва от наказващия орган и води до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Бланкeтно се сочи, че 1 неправилно е определена датата на извършване на нарушението. Освен това се изтъква, че материалния закон е приложен неправилно, като относима е нормата на чл.496, ал.1 КЗ, а не посочената от наказващата администрация като нарушена- разпоредба на чл.108, ал.1 КЗ.

Жалбоподателят излага и доводи, че наложеното наказание не съответства на целите на административното наказване, посочени в чл.12 от ЗАНН, както и, че извършеното административно нарушение е маловажно с оглед, на което и на основание чл.28 ЗАНН наказващия орган не е следвало да налага административно наказание за същото.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител.

В съдебно заседание въззиваемата страна-редовно призована, се представлява от юрисконсулт Г, която моли наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло, като издадено при спазване на материалния и процесуалния закон, изтъква, че правната квалификация на нарушението е правилна, а липсата на маловажност обосновава с необходимостта от защита правата на ползвателите на застрахователни услуги. Прилага подробни писмени бележки, в които се сочи, че нарушението се явява безспорно установено на база приложените по преписката писмени доказателства, като се очертават елементите от фактическия състав на нарушение на чл.108, ал.1 КЗ, отнесени към фактите по делото. На следващо място се изтъква, че АУАН и НП отговарят на изискванията на процесуалния закон, като се излагат подробни правни съображения в подкрепа наличието на квалифициращия белег- повторност, като се изтъква, че доколкото повторността е свързана с определяне на санкцията, то липсата на факти в тази насока в АУАН не съставлява процесуално нарушение, цитира се незадължителна съдебна практика в подкрепа на това твърдение. Най-сетне се излагат аргументи в противовес на оплакването за маловажност на случая, както и в подкрепа на определения размера на имуществената санкция.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство, намира за установено от фактическа страна следното:

На 18.09.2020г. въз основа на Уведомление за щета по застраховка "Гражданска отговорност" на МПС, депозирано от търговско дружество "Текрам" АД, в Застрахователно дружество „БУЛ ИНС” АД е заведена застрахователна претенция № 2010027976, за оценка и изплащане на обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Искането било направено във връзка с имуществени вреди резултат на настъпило на 16.09.2020г. ПТП, между моторно превозно средство лек автомобил марка „Ивеко”, с рег. № СВ 5438 РК, собственост на дружеството, и лек автомобил марка „Опел”, с рег. № СВ 2082 НР, по вина на водача на последния. Тъй като за посочения автомобил била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” по застрахователна полица № BG/02/120002131776 към „БУЛ ИНС” АД, собственикът на увреденото МПС- "Текрам" АД, насочил претенцията си за обезщетение именно към застрахователното дружество. На 18.09.2020г. ведно с направеното искане за оценка на щетата били представени и необходимите за определяне на основанието и размера на претенцията документи, съгласно отбелязването върху Уведомление за необходими документи по заведената щета, били извършени два огледа на превозното средство. На 23.11.2020г. ползвателят на застрахователната услуга- титуляра на увреденото имущество, посочил банкова сметка, по която да се изплати претендираното обезщетение. На следващо място с писма от 04.12.2020г. от "Текрам" АД и ОПП-СДВР било изискано представяне на Удостоверение за прекратяване на регистрацията на увреденото МПС марка „Ивеко”, с рег.

№ СВ 5438 РК, поради обявяването му за тотална щета по смисъла на чл.390, т.1 КЗ. Същото било издадено на 09.12.2020г. и представено на застрахователя още на същия ден, видно от отбелязването върху третото Уведомление за необходими документи по заведената щета.

Окончателното приключване на преписката по застрахователната претенция, настъпило с изплащане на обезщетение в размер на 10642.27 лева, преведени по посочената 2 банкова сметка с титуляр "Текрам" ЕАД едва на 09.06.2021г.

Поради забавяне в изплащане на обезщетението бил подаден сигнал до Комисията за финансов надзор, заведен с вх. 91-02-665 от 01.06.2021г. По същия била извършена проверка от надзорния орган, в хода на която била приобщена застрахователната преписка, като окончателния отговор на застрахователя постъпил на 11.06.2021г.

След извършена проверка на действията на застрахователното дружество по преписката, с АУАН Р-06-800/15.09.2021г., съставен от Виктор Шуманов- старши експерт в управление „Застрахователен надзор” на КФН, на застрахователно дружество „БУЛ ИНС” АД било повдигнато административно - наказателно обвинение за извършено нарушение на чл.108, ал.1 от КЗ - произнасяне по щета № 2010027976, след законоустановения срок – 15 работни дни, а именно не по-късно от 05.01.2021г., след отчитане на почивните и празничните дни.

Освен това с Наказателно постановление № Р-10-12/02.01.2020г. на заместник председател на КФН, ръководещ направление застрахователен надзор, на "БУЛ ИНС" АД била наложена имуществена санкция по реда на чл.644, ал.2, вр. ал.1, т.2 от КЗ за извършено нарушение на чл.108, ал.1 от КЗ. Наказателното постановление е потвърдено с решение по НАХД №1354/2020г. по описа на СРС, влязло в сила на 12.12.2020г.

Въз основа на акта било издадено наказателно постановление (НП) № Р-10-787 от 19.10.2021 година, заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор” е наложил на Застрахователно дружество „Бул Инс” АД, с ЕИК 831830482 имуществена санкция в размер на 3500 /три хиляди и петстотин/ лева на осн. чл.644, ал.2, вр. ал.1, т.2 от КЗ за извършено нарушение на чл.108, ал.1 от КЗ, в условията на повторност.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства - АУАН Р-06800/15.09.2021г. година; Наказателно постановление (НП) № Р-10-787 от 19.10.2021 година, Заповед № З-2/08.01.2021г. на заместник –председател на КФН, за компетентност на актосъставителя, сигнал до КФН вх. № 91-02-665/01.06.2021г., Уведомление за щета от 18.09.2020г., Застрахователна полица № BG/02/120002131776, Списък на необходимите документи, платежно нареждане, справка от ЗД "БУЛ ИНС" АД вх. № 91-02-665/11.06.2021г. по описа на КФН и приложени към същата документи по застрахователна претенция № 2010027976, НП № Р-10-12/02.01.2020г. на КФН, и съдебния акт, с който същото е потвърдено.

Настоящият съдебен състав кредитира в цялост приобщените на осн. чл.283 НПК към доказателствената съвкупност, писмени доказателства, тъй като същите са логични, последователни съответни и не се опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие. Следва да се посочи, че в преимуществената си част те са официални документи, като не са налице основания за съмнение в автентичността или достоверността, на което и да е от приложените писмени доказателства. При това и като отчете, че доказателствените източници са еднопосочни, както и предвид обстоятелството, че отсъства спор по фактите, и по аргумент от чл.305, ал.3, изр.2 НПК, съдът намери, че не дължи обсъждането на всеки от доказателствените източници поотделно. Следва единствено да се отбележи, че от събраните доказателства по безпротиворечив начин се установява фактическата обстановка, така както е възприета от съда.

Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на обжалване, в рамките на преклузивния срок, с оглед, на което същата се явява допустима, като разгледана 3 по същество, в рамките на правомощията на съда да извърши пълна проверка на обжалвания акт се явява неоснователна в искането за отмяна.

Административнонаказателното производство е образувано и срещу нарушителя е повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН Р-06800/15.09.2021 година, който е съставен от компетентен орган- младши експерт в дирекция Застрахователен надзор при КФН, определен със заповед № З-2 от 08.01.2021г. на зам. председателя на КФН, управление „Застрахователен надзор”, в рамките на материалната и териториалната компетентност на последния. Въз основа на обсъдения акт за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното НП, което е издадено от териториално и материално компетентен орган.

При издаването на АУАН и НП са спазени изискванията за форма и съдържание на двата основни за административно наказателното производство акта, като те съдържат необходимите реквизити, спазени са сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН.

В хода на административнонаказателното производство с АУАН Р-06800/15.09.2021г. и НП № Р-10-787 от 19.10.2021г. на жалбоподателя ЗД „БУЛ ИНС” АД е повдигнато административно-наказателно обвинение за извършено нарушение на чл.108, ал.1 от КЗ- произнасяне по щета № 2010027976/18.09.2020г., по застраховка „Гражданска отговорност” след изтичането на законоустановения срок от 15 работни дни от представяне на последните доказателства, необходими за определяне на размера и окончателно произнасяне.

Фактическите рамки на обвинението се базират на обстоятелството, че щета с посочения по-горе номер е била заведена на 18.09.2020г. За доказване на претенцията по основание и размер пред застрахователя са представени нужните документи под опис, като на 09.12.2020г. е представен и последния изискан документ- удостоверение за прекратяване на регистрацията на МПС, като допълнителни доказателства след тази дата не са били изисквани. Окончателното произнасяне обаче е било осъществено едва на 09.06.2021г. чрез заплащане на дължимото обезщетение, преведено по посочената от потребителя на застрахователни услуги банкова сметка.