Определение № 593 от 08.11.2023, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 593 гр. Варна, 08.11.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. М. като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно частно гражданско дело № 20233000500413 по описа за 2023 година намира следното:

Производството е образувано по частни жалби на процесуалните представители на ответниците по гр.д. № 2175/18г. на ОС-Варна (от адв. К. Р. от АК-Варна, процесуален представител на В. А. М. и адв. Н. И. от АК-Варна, процесуален представител на М. С. М.), насочени против определение № 260129/11.08.23г., в частта му, с която са били оставени без уважение исканията им за присъждане на разноски.

В частната си жалба адв. К. Р. сочи, че определението в обжалваната му част, с която е отказано присъждането на разноски и адвокатски хонорар е незаконосъобразно. Посочено е, че защитата е осъществена при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., а с оглед наличието на хипотезата на чл. 78, ал. 4 от ГПК, то на адвоката се дължи възнаграждение, определено от съда в размер, не по-нисък от предвидения в наредба на ВАдвС за съответния вид работа.

Освен това се сочи, че делото се отличава с фактическа и правна сложност и е налице хипотезата на чл. 2, ал. 9 от наредбата. Съдът не е отчел и обстоятелството, че делото е било неколкократно прекратявано, спирано и възобновявано, поради което следва да намери приложение и нормата на чл.

2, ал. 4 от Наредбата на ВАдв.С. Сочи се, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото, а още с отговора на исковата молба е било посочено, че претендираните за конфискуване имоти не са налични в неговия патримониум. Изложено е, че след петгодишен труд, събрани доказателства, съдействие и оказана защита пред още две инстанции, отказът да се изплати възнаграждение за положен труд е неправилен и незаконосъобразен. Поради това е отправено искане за изменение на обжалваното определение в частта за разноските, като ищецът бъде осъден да заплати сторените от ответника 1 разноски и адвокатски хонорар, съобразен с положения труд и с приложение на цитираните по-горе норми на Наредба № 1 на ВАдв.С.

В частната си жалба адв. Н. И. оспорва изцяло правните съображения на съда, с които е мотивирал отказа си за присъждане на адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска защита на ответницата М. М.. Посочено е, че възражението не е срещу отказа на съда да присъди направените от ответника разноски, които са в размер на 500 лв. за депозит на вещо лице. Съдът обаче не е обсъдил представените договори за оказаната безплатна адвокатска защита и поради това се претендира отмяна на обжалваното определение в частта му, с което е оставена без уважение молбата му за присъждане на адвокатско възнаграждение и да се постанови друго, с което да се определи възнаграждение в минималния му размер.

В предвидения срок са депозирани подробни отговори на частните жалби от насрещната страна КПКОНПИ, гр. София, които са почти изцяло идентични по изложените съображения за тяхната неоснователност.

За да прецени допустимостта на настоящото производство съдът съобрази следното:

Първоинстанционното производство е било образувано на 20.09.18г. по исковата молба на КПКОНПИ, гр. София против В. А. М. и М. С. М. за отнемане от ответниците в полза на държавата на незаконно придобито от тях имущество на осн. чл. 74, ал. 2 от ЗОПДНПИ (отм.), вр. с § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗПКОНПИ в редакцията му към датата на подаване на исковата молба в съда, възлизащо според ищеца на обща стойност от 548 446.08 лв. След извършване на редица процесуални действия по делото, производството по същото е било спряно с протоколно определение от 16.12.22г. по съгласие на страните, на осн. чл. 229, ал. 1, т. 1 от ГПК.

С молба от 08.06.23г. Комисията чрез своя процесуален представител е отправила искане за възобновяване на производството по делото и във връзка с постановеното междувременно ТР № 4/18.05.23г. по т.д. № 4/21г. на ОСГК на ВКС, е отправено искане за даване на 3-месечен срок с оглед необходимостта от преразглеждане на предявения по делото иск и за предприемане на последващи действия. Производството по делото е било възобновено с определение № 260094/09.06.23г. и исковата молба е била оставена без движение за привеждане на искането на Комисията в съответствие с указанята по цитираното Тълкувателно решение. С молба от 23.06.23г. Комисията чрез процесуален представител е направила изявление за отказ от предявения иск и за прекратяване на производството по делото.

С молба от 26.06.23г. адв. Н. И. като представител на ответницата М.

(съобразно уточнението с молба от 05.07.23г.) е представил списък с разноски 2 и два броя договори за правна помощ, осъществена при уславията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. Посочено е, че ако съдът не приеме хонорара за горницата по изменената Наредба № 1 на ВАдв.С, моли да се приложи нормата на чл. 2, ал. 9 от същата наредба.

На 06.07.23г. е регистриран подадения от адв. К. Р. (като процесуален представител на ответника В. М. съобразно уточнението с молба от 17.07.23г.) списък на разноските по чл. 80 от ГПКс приложено пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 2022г.

С обжалваното понастоящем определение № 260129/11.08.23г. съдът е прекратил производството по делото поради отказ от искането на Комисията и е оставил без уважение исканията на ответниците за присъждане на разноски.

Настоящият състав на съда счита, че с определение № 260129/11.08.23г. първоинстанционният съд се е произнесъл по исканията на страните по разноските и същото представлява изпълнение на задължението му по чл. 81 от ГПК. Съгласно действащите процесуални правила обаче е недопустимо самостоятелното обжалване на съдебния акт в частта му за разноските.

Предвиденият способ за защита при наличието на съответните предпоставки, е да се отправи искане от страната до съда, постановил акта, за допълването/изменението му в частта му за разноските – чл. 248, ал. 1 от ГПК. Поради това подадените в съответния срок по чл. 248, ал. 1 от ГПК частни жалби, следва да бъдат квалифицирани именно като молби за изменение на прекратителното определение в частта му за разноските и да бъдат изпратени на първоинстанционния съд за произнасяне.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.д. № 413/23г. на ВАпС и ИЗПРАЩА частните жалби (по съществото си молби за изменение на съдебен акт в частта за разноските), подадени от процесуалните представители на ответниците по гр.д. № 2175/18г. на ОС-Варна (от адв. К. Р. от АК-Варна, процесуален представител на В. А. М. и адв. Н. И. от АК-Варна, процесуален представител на М. С. М.), насочени против определение № 260129/11.08.23г., в частта му, с която са били оставени без уважение исканията на ответниците за присъждане на разноски, на първоинстанционния съд, който е компетентен да се произнесе по реда на чл. 248 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО като непреграждащо по-нататъшното развитие на 3 съответното производство, не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4