Решение № 351 от 03.06.2026, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 351 гр. Ямбол, 03.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Весела К. Спасова при участието на секретаря Й. Г. П. като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело № 20252330103310 по описа за 2025 година

Подадена е искова молба от Р. Г. Н. от гр. Я. срещу ПГИ „*******”- гр. Я., в която се твърди, че между страните e съществувало трудово правоотношение за длъжността „*******”. След като ищцата e придобила и упражнила правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, между нея и началника на РУО е бил сключен Трудов договор № *******/21.09.2022 г., по силата на който е продължила да изпълнява длъжността „*******“ до заемането й въз основа на конкурс. Трудовият договор е бил прекратен със Заповед № ******* от 03.08.2023 г. на началника на РУО -Я., считано от 07.08.2023 г. В периода от 2016 г. до 31.08.2023 г. ищцата е членувала в Общинската организация на „СРСНПБ в гр. Я., като в периода от 31.08.2016 г. до 29.06.2023 г. е била председател на същата. Редовно е плащала дължимия членски внос към организацията, включително до 31.08.2023 г. Със Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г. (обн., ДВ, бр. 66 от 01.08.2023 г., в сила от 01.01.2023 г.) е било предвидено увеличение на индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти в системата на образованието. На основание приетия държавен бюджет за 2023 г. с Анекс № *******/10.08.2023 г. към Колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищно образование №******* от 06.12.2022 г. е бил изменен чл.27 от договора, че за системата на предучилищното и училищното образование се определят нови минимални основни работни заплати, считано от 01.01.2023 г., а в ал.3, т.2 на същия е записано, че индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти, които към момента на увеличението са в диапазона между старите и новите минимални заплати или са по-високи от тях, се увеличават с не по-малко от 15 %. Ищцата се позовава на чл. 4 от КТД от 06.12.2022 г., че постигнатите между страните договорености са минимални, имат задължителен характер и се прилагат за работниците и служителите, членове на 1 синдикалните организации и за работодателите - членове на организациите на работодателите - страни по договора. Поради това, че трудовият й договор е прекратен на 07.08.2023 г., това увеличение не й е изплатено. Тъй като с приемането на посочените разпоредби са преуредени съществувалите между страните индивидуални правоотношения, иска да се приеме, че считано от 01.01.2023 г. е било увеличено възнаграждението за длъжността, която е заемала. За периода от 01.01.2023 г. до 06.08.2023 г. общата дължима сума е в размер на 4318,70 лв. Със заявление до изпълняващия длъжността ******* на ПГИ „*******“ - гр. Я., получено на 29.08.2023 г., е поискала преизчисляване на трудовото и възнаграждение, каквото заявление е подала и в РУО – Я.. Получила е отказ с мотив, че към датата на сключване на Анекс № *******/10.08.2023 г. към КТД не е била педагогически специалист, зает в системата на училищното образование. Същевременно със Заповед № *******/17.11.2023 г. на началника на на РУО -Я. й е начислено и изплатено трудово възнаграждение за постигнати резултати от труда за учебната 2022/2023 г. като *******.

Полученото от ищцата обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ във връзка с чл.326, ал.2 от КТ за неспазен срок на предизвестие в размера на брутното й трудово възнаграждение за срок от 07.08.2023 г. до 09.09.2023 г. също следва да бъде увеличено и разликата с изплатеното е в размер на 601.34 лв., а това по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск в размер на 23 работни дни за 2023 г. следва да бъде увеличено със сума в размер на 628.59 лв.

Искът по чл.86 от ЗЗД се основава и на факта, че е налице забава за плащане на увеличението, считано от 01.10.2023 г. Поради това претендира сума в размер 4318,70 лв., представляваща неизплатена част от брутно трудово възнаграждение за периода от 01.01.2023 г. до 06.08.2023 г., ведно с мораторна лихва върху главницата, считано от 01.10.2023 г. до датата на подаване на исковата молба в размер на 1323.93 лв., както и лихвата върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата; сума в размер на 601.34 лв, представляваща неплатена част от брутно обезщетение по чл.220, ал. 1 от КТ във връзка с чл.326, ал.2 от КТ, ведно с мораторна лихва върху нея за периода от 01.10.2023 г. до датата на подаване на исковата молба в размер на 184.34 лв., както и лихвата върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата; сума в размер на 628.59 лв., представляваща увеличен размер на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск по чл.224, ал.1 от КТ, ведно с мораторна лихва върху нея за периода от 01.10.2023 г. до датата на подаване на исковата молба в размер на 192.70 лв., както и лихвата върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира се и адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА.

В хода на делото исковете се поддържат.

Ответникът в срока за отговор по чл. 131 от ГПК оспорва исковете като неоснователни, тъй като счита, че не съществува правна възможност за лицата с прекратени трудови правоотношения (независимо дали са *******и на институции, педагогически специалисти или непедагогически персонал) до момента на определяне и договаряне на новите работни заплати да получат разликата от увеличението на индивидуалните работни 2 заплати за минал период от време. Предвиденото увеличение се извършва от работодателя единствено на работници и служители, които имат действащи трудови договори към момента на увеличение на работните заплати, като правното основание за това е предвидено в чл. 118, ал. 3 от Кодекса на труда. Не оспорва размера на изчислените от ищцата разлики между платените й възнаграждения и обезщетения и определените въз основа на увеличените размери по КТД, както и размера на акцесорните искове.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по което ищцата е изпълнявала длъжността “*******”, като е представила Трудов договор № *******/21.09.2022 г. и Допълнително споразумение към трудовия договор от 18.10.2022 г..

Със Заповед № ******* от 03.08.2023 г. на началника на РУО -Я., считано от 07.08.2023 г. е прекратен договора на осн. чл. 328 ал.1 т.10б от КТ. В заповедта е разпоредено да бъде заплатено обезщетение по чл.220, ал. 1 от КТ и по чл.224, ал.1 КТ, начислени и изплатени по представения фиш за заплати за м.08.2023 г..

Не е спорно, а и е видно от представената Служебна бележка ***/21.02.2024 г., че ищцата е била член на Общинската организация на „СРСНПБ в гр. Я. от 2016 г. до 31.08.2023 г., като в периода от 31.08.2016 г. до 29.06.2023 г. е била председател на същата.

Редовно е плащала членски внос, вкл. до 08.2023 г.

Не се спори между страните, а и това се установява от представените по делото Заявление до ******* на ПГИ „*******“ - гр. Я. от 28.08.2023 г., получено на 29.08.2023 г. съгласно Известие за доставяне на „Български пощи“ ЕАД, че ищцата е поискала преизчисляване на трудовото и възнаграждение, на основание посочения в исковата молба Анекс от 10.08.2023 г. Аналогичво заявление за преизчисляване на трудовото възнаграждение и получените обезщетения е подала и в РУО – Я. от 08.09.2023 г.

Не е спорно, че на ищцата е било отказано исканото преизчисляване на трудовото възнаграждение и получените обезщетения, тъй като средствата за увеличението са разчетени със Закона за държавния бюджет за 2023 г. за работещите лица и за тях са утвърдени бюджетите на институциите (писмо изх.№*******/03.10.2023 г..

Страните не спорят и че между МОН, Съюза на ръководителите в системата на народната просвета в България, Сдружението на *******ите в средното образование в Република България, Синдиката на българските учители към КНСБ, Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа, “Независимия учителски синдикат към Конфедерацията на независимите синдикати в България, е сключен представения по делото Анекс № *******/10.08.2023 г. към Колективния трудов договор /КТД/ за системата на предучилищното и училищното образование № *******/06.12.2022 г., с който е променен чл.27, като считано от 01.01.2023 г. са увеличени минималните основни работни заплатина педагогическите специалисти, вкл. с ръководни функции, в системата на предучилищното и училищното образование. С анекса е предвидено основното възнаграждение за длъжността 3

„*******“ да бъде в размер на 2082 лева. В ал.2 изрично е заявено, че осигурените средства от държавния бюджет се изразходват само за заетите в системата лица. Съгласно ал.3, т.2 индивидуалните работни заплати на педагогическите специалисти, които към момента на увеличението са в диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са повисоки от тях, се увеличават с не по-малко от 15%. В ал. 5 е посочено, че при изпълнение на ал. 3 и ал. 5, остатъкът от средствата се използва за допълнително увеличение на индивидуалните основни работни заплати и допълнителните трудови възнаграждения на педагогическите специалисти и непедагогическия персонал.

Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 128, чл. 220 ал.1 и чл.

224 ал.1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.

Съгласно чл.128 от КТ, работодателят е длъжен да плаща в установените срокове на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Това е основното задължение на работодателя, като насрещна престация за предоставената му и използвана от него работна сила на работника или служителя. Съгласно чл. 59 от КТ, при неизпълнение на задълженията по колективния трудов договор искове пред съда могат да предявят страните по него, както и всеки работник или служител, спрямо когото колективният трудов договор се прилага. Съгласно чл. 57 от КТ, колективният трудов договор има действие спрямо работницитне и служителите, които са членове на синдикалната организация-страна по договора, както и към тези, които са се присъединили към него с писмено заявление.

По делото е безспорно, че между страните е съществувало трудово правоотношение, възникнало от трудов договор с изложени в исковата молба клаузи. Не е спорно, че ответникът не е заплатил претендираното увеличение на трудовите възнаграждения за процесния период, залегнало в Закона за държавния бюджет и изменения чл. 27 от КТД.

Спорно е, дали след прекратяване на трудовото правоотношение, клаузите на сключения анекс към КТД от 10.08.2023 г. се прилагат за ищцата и пораждат и за нея право да претендира изплащането на предвиденото увеличение за периода от 01.01.2023 г. до датата на прекратяване на трудовия договор. В съдебната практика, която настоящият състав споделя, е разглеждан въпросът, кой е релевантният момент, към който следва да се определи кръгът от лица, по отношение на които се предвижда увеличение на трудовите възнаграждения. Прието е, че разписаното в Анекса, че индивидуалните работни заплати се определят, считано от 01.01.2023 г., по отношение на педагогическите специалисти и непедагогическия персонал, заети в системата на предучилищното и училищното образование, е към момента на влизане в сила на разпоредбата, а именно 01.01.2023 г.

Изводът се обосновава със законодателната промяна, предвиждаща увеличението на минималните трудови възнаграждения на педагогическите специалисти, извършена със Закона за държавния бюджет за 2023 г., който действа от 01.01.2023 г., въпреки обнародването в ДВ на 01.08.2023 г., т.е. придадено е обратно действие, считано от 01.01.2023 г.. От значение в случая е, че законът е обнародван преди прекратяване на 4 процесното правоотношение, както и действа от момент, в който трудовото правоотношение е съществувало. В съдебната практика се отбелязва, че бюджетът за 2023 г. е изготвен със закъснение, но касае цялата година, т.е. би трябвало в него да са залегнали всички предвиждания за разходи на трудово заетите лица в рамките на пълната календарна година, като се има предвид и че приложимия за това национален счетоводен стандарт предвижда плащания за минали периоди на напуснали работници и служители във връзка с увеличение на възнагражденията им преди приключването на трудовата дейност или за обезщетения след тяхното напускане. С изменението на чл. 27 от КТД се предвижда изменение в съдържанието на трудовите правоотношения, съществували към началната дата, посочена в анекса, считано от която следва да бъдат увеличени трудовите възнаграждения на заетите в сферата на образованието. Страните по колективния трудов договор изрично са се договорили, че увеличението на минималните заплати следва да се прилага от 01.01.2023 г., поради което това е и моментът, към който следва да се преценява наличието на съответните критерии за приложимостта му към всеки служител. Следователно посочените разпоредби на анекса и на КТД се прилагат по отношение на лицата, които към момента на влизане в сила на нормите (01.01.2023 г.) са отговаряли на изискванията на закона - да са страни по трудово правоотношение, обхванати от действието на КТД по силата на членственото си правоотношение. На лицата, напуснали системата в периода след 01.01.2023 г., но преди 10.08.2023 г., се дължи заплащане в увеличения според изменението към КТД размер на възнаграждение за реално отработеното в посочения сектор на образователната система, защото според чл. 128, т. 2 КТ работодателят е длъжен да плаща на работника или служителя в установените срокове уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Щом тези лица са били все още заети в системата на образованието и са изпълнявали дори само за част от периода 01.01.2023 г. - 10.08.2023 г. трудовите си задължения, работодателят им дължи съответното възнаграждение за реалната престация. Съгласно Решение № 116/25.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4760/2017 г., III г. о., "обратното действие преурежда по нов начин приключилите и уредени от стария закон правоотношения". Това означава, че и прекратени трудови правоотношения могат да бъдат преуредени по нов начин, когато той не засяга неблагоприятно положението на работниците или служителите.