Решение № 476 от 01.04.2026, Административен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 476

Видин, 01.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Видин - V състав, в съдебно заседание на двадесет и шести март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

БИЛЯНА ПАНТАЛЕЕВА-КАЙЗЕРОВА

При секретар ВЕРЖИНИЯ КИРИЛОВА като разгледа докладваното от съдия БИЛЯНА ПАНТАЛЕЕВА-КАЙЗЕРОВА административно дело № 20267070700116 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по жалба на В. С. В. от гр.Видин против Заповед за прилагане на ПАМ № GPAM-1299669/02.03.2026г. на Мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Видин, с която му е наложена ПАМ по чл.171,т.1,б.“з“,т.“гг“ от ЗДвП „временно отнемане на СУМПС до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца“.

Твърди се в жалбата, че атакуваният административен акт е незаконосъобразен. Сочи се, че налагането на ПАМ в случая не отговаря на нито една от целите на ПАМ, а представлява допълнителна санкция. Сочи се, че е налице и надлежно уведомяване на собственика за настъпилото прекратяване. Иска се от съда да отмени оспорената заповед. Претендират се разноските за производството.

Ответникът по делото не е взел становище по жалбата.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

С обжалваната заповед на основание чл. 171,т.1,б.”з”,т.“гг“ от ЗДвП на жалбоподателя е наложена ПАМ: временно отнемане свидетелството за правоуправление на МПС на водач, който е извършил нарушение на по чл.175,ал.3 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. Заповедта е приложена при следните, посочени в нея, обстоятелства: на 02.03.2026г. около 21,57ч. жалбоподателят управлявал личния си лек автомобил „Хонда“ с рег.№ [рег. номер], който бил със служебно прекратена регистрация на дата 06.01.2026г. Не е посочено основанието за прекратяване на регистрацията. При горните обстоятелства спрямо водача е издадена процесната ЗППАМ за извършено от него нарушение на чл.140,ал.1,пр.1 от ЗДвП-управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. При извършената проверка за нарушение на чл.140,ал.1,пр.1 от ЗДвП, на същия като водач е съставен и АУАН от 02.03.2026г., в който са описани горните обстоятелства като отново не е посочена причината за прекратяване на регистрацията на автомобила.

Видно от Удостоверение № 953000-2223/11.03.2026г., издадено от сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Видин, регистрацията на автомобила е прекратена на 07.01.2026г. след получено уведомление №5657 от 07.12.2025г. от Гаранционния фонд по чл.574,ал.11 от КЗ. Видно от справка от информационната система на сектор „Пътна полиция“ регистрацията на автомобила е служебно прекратена на 06.01.2026г. Видно от справката регистрацията е служебно възстановена на 04.03.2026г. след получено уведомление от гаранционния фонд от 03.03.2026г. за валидна „ГО“.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима като подадена от лице, за което е налице правен интерес да обжалва посочената заповед и в законоустановения срок за това.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган-мл.автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Видин. Съгласно чл.172,ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Съгласно Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи областните дирекции на МВР са определени да осъществяват контрол по ЗДвП. Видно от представената Заповед № 368з-2095/10.09.2025г. на Директора на ОД на МВР-Видин, като ръководител на служба за контрол същият е оправомощил и посочените служители на ОД на МВР-Видин, сред които и издалия настоящата заповед съобразно т.2.1 от заповедта, да прилагат посочените в т.2 от Заповедта ПАМ, вкл. такива по чл.171,т.1,б.“з“ от ЗДвП , каквато е процесната, за нарушения по ЗДвП на територията, обслужвана от ОДМВР-Видин.

Същата обаче е постановена в несъответствие с изискването за форма на административния акт, административно-производствените правила, материалния закон и целта на закона.

Съгласно чл.171,т.1,б.”з”(нова – ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г.) от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения принудителната административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство” се прилага на водач, извън случаите по букви "а" – "ж", който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от: гг) 6 месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3 и др.

Установява се, че ПАМ е приложена за констатирано нарушение на чл.175,ал.3 от ЗДвП-управление на нерегистрирано по надлежния ред МПС. Не е спорно, че автомобилът, управляван от жалбоподателката, е с прекратена регистрация към момента на извършената проверка на водача-02.03.2026г.

В нарушение на изискването на чл.59,ал.2,т.4 от АПК не е посочено обаче нито правно основание за прекратяване на регистрацията, нито са изложени конкретни фактически обстоятелства-не е описано фактически основанието за прекратяване на регистрацията, което е от съществено значение за установяване на приложимите разпоредби.

Установява се от събраните доказателства, че основанието за служебно прекратяване на регистрацията на автомобила е чл.143,ал.10 от ЗДвП.

Съгласно посочената разпоредба в настоящата редакция, в сила към момента на посочената дата на прекратяване на регистрацията на автомобила, изм. ДВ бр. 64 от 2025г., в сила от 7.09.2025г., служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, т.е след уведомление от ГФ, че за превозното средство няма сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Съобразно чл.18б,ал.1,т.8 от Наредба № І – 45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства /Наредбата/ служебно се прекратява регистрацията на ПС по чл. 143, ал. 10 ЗДвП след уведомление от Гаранционния фонд. Съгласно чл. 18б, ал. 2 от Наредбата при прекратяване регистрацията по ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 или т.8/относимата за случая/, се уведомява собственикът на ПС, посочен в регистъра. В случая регистрацията е прекратена по чл. 18б, ал.1, т.8 от Наредбата, при която хипотеза наредбата и към момента предвижда задължение собственикът на автомобила да бъде уведомен при прекратяване на регистрацията.

В случая това задължение не е изпълнено. Съдържащото се в административната преписка становище за липса на задължение за уведомяване с оглед изменението на разпоредбата на чл.143,ал.10 от ЗДвП не може да бъде споделено. Разписаното задължение е нормативно такова, предвид характера на акта, в който се съдържа-нормативен, като посочената наредба урежда именно редът, по които се извършва прекратяване на регистрацията на автомобила на основанията, разписани в закона. Доколкото задължението е нормативно липсва основание за съда да не приложи нормативната разпоредба, тъй като същата не противоречи на съществуваща законова такава, само в който случай съобразно чл.15,ал.3 от ЗНА съдът не следва да приложи подзаконовата правна норма.

Съобразно Тълкувателно постановление № 2 от 5.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по т. д. № 3/2022 г., Първа и Втора колегия на Върховния административен съд/ТП №2/, което не е загубило сила с оглед нормативно съществуващото задължение за уведомяване, в случай на неуведомяване на собственика „се касае за незнание на факт от обективната действителност - за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, тоест на фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на административното нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП“, поради което такова не е извършено и деецът не се наказва. В този смисъл е изцяло посоченото тълкувателно решение. Съобразно чл.14 от НК, приложим в административно-наказателните производства по ЗАНН с оглед разпоредбата на чл.11 от ЗАНН, незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, изключва умисъла относно това престъпление. Тази разпоредба се отнася и за непредпазливите деяния, когато самото незнание на фактическите обстоятелства не се дължи на непредпазливост. В случая не се установява собственикът на автомобила да е бил уведомен надлежно за прекратената регистрация. Не е налице и публично достъпен регистър, в който лицата да могат да извършват справка за служебно прекратената регистрация. Предвид горното и съобразно посоченото ТР, след като незнанието се явява резултат от неизпълнено административно задължение за уведомяване на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация на автомобила, липсва както умисъл, така и небрежност. При неизпълнено задължение за уведомяване на собственика за прекратена регистрация на автомобила, нормативно такова, разписано в чл. 18б, ал. 2 във вр. с чл.18б,ал.1,т.8 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г., съответно за уведомяването на собственика или узнаването за служебното прекратяване на регистрацията от него по какъвто и да е начин „деянието по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП ще е несъставомерно“/ТП №2/. Необходимостта от представяне на доказателства за узнаването на това обстоятелство съдът изрично е указал на ответната страна, но доказателства за надлежно уведомяване, респ. за узнаване на този факт от собственика, не са представени. При установените обстоятелства категорично липсва основание за ангажиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя.

В случая процесната ПАМ е наложена за „нарушение на чл.175,ал.3 от ЗДвП“. Видно е, че за налагането ѝ е необходимо извършване на нарушение на чл.175,ал.3 от ЗДвП, а деянието на лицето в случая е несъставомерно. Видно е и че обезпечава административно-наказателната отговорност и представлява своеобразно предварително изпълнение на евентуално наложено наказание „лишаване от правоуправление“, тъй като се изразява в отнемане на свидетелството за правоуправление, което се извършва със съставянето на АУАН и е до „решаване на въпроса за отговорността“, а такава в случая не може да бъде търсена на лицето.

При липса на основание за наказуемост неоснователна се явява и наложената ПАМ във връзка с тази отговорност. В този смисъл е и Решение на Съда /първи състав/ от 3 юли 2025г. по дело С-605/23, постановено по преюдициално запитване на български съд, макар и постановено по прилагане на данъчното законодателство относно искане за спиране на предварително изпълнение, тъй като настоящата мярка се налага именно във връзка с последващо ангажиране на административно-наказателната отговорност на нарушител. Съобразно същото чл.47, първа алинея от Хартата на основаните права на Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава-членка, която ограничава обхвата на съдебния контрол, упражняван в рамките на искане за спиране на предварително изпълнение на принудителна административна мярка с наказателен характер, само до наличие на значителна или трудно поправима вреда, като изключва възможност сезираният с това искане съд да прецени дали то е обосновано от правна и фактическа страна с доводи, които на пръв поглед могат да разкрият незаконосъобразността на разглежданата мярка.

По аргумент от посоченото решение на ЕС, макар и постановено по приложението на различни правни положения, при липса на основание за ангажиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя за посоченото нарушение, незаконосъобразна се явява и наложената ПАМ.