Решение № 2254 от 06.06.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2254 гр. Варна, 06.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 21 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислав М. Ангелов при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова като разгледа докладваното от Станислав М. Ангелов Гражданско дело № 20263110101284 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от Ж. Я. Ч., ЕГН **********, с адрес в ***, чрез процесуален представител адв. П. Й. Н., срещу „К.Й.“ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление в ***, иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 49,38 евро, представляваща стойност на получена без основание сума по нищожен Договор за потребителски кредит № 848390/11.02.2025 г. сключен между страните, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 18.02.2026г. до окончателното изплащане на вземането.

В исковата си молба Ж. Я. Ч. заявява, че на 11.02.2025 г. е сключила Договор за паричен заем № 848390/11.02.2025 г. въз основа на който „К.Й.” ООД, ЕИК *** в качеството си на кредитодател й е отпуснало потребителски кредит в размер на 1500 лв. със срок на връщане до 11.03.2026 г. на 13 месечни вноски, при месечен лихвен процент от 4.200 % и годишен процент на разходите 64,338 %. В чл. 3 от договора са посочени параметрите на заема, като е предвидено, че размерът на всяка погасителната вноска е 152,09 лева, като датата на първото плащане е 11.03.2025 г., а датата на последното плащане е 11.03.2026 г. В чл. 6 от Договор за паричен заем № 848390/11.02.2025 г. е посочено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с поръчител, отговарящ на условията на чл. 10, ал.2, т.

1 от Общите условия към договора за заем. Съгласно чл. 10, ал. 1, т.5 от Общите условия, поръчител трябва да е физическо лице, което да отговаря на следните условия: да има нетен размер на осигурителния доход в размер над МРЗ, съгласно справочните данни на НОИ; да работи на безсрочен трудов договор; да не е заемател на Договор за заем, сключени със заемодателя; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен", както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ. Освен поръчител, в чл. 6 от Договора е посочено, че заема следва да се обезпечи и с още едно от посочените обезпечения, по избор на заемателя, а именно: ипотека на недвижим имот;

1 особен залог върху движимо имущество, банкова гаранция; ценна книга, издадена в полза на заемодателя. В чл.6, ал.2 от Договор за паричен заем № 848390/11.02.2025 г. е посочено, че в случай че не представи договореното обезпечение, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 1480,88 лева, с начин на разсрочено плащане подробно посочен в Погасителен план към Договора за заем. Съгласно погасителния план по договора за кредит общата сума, която Ж. Ч. следва да върне е в размер на 3 458 лева, от които: 1500 лева главница; 477,12 лева лихва и 1 480,88 лева неустойка. Счита, че в настоящия случай следва да се прилагат правилата на Закона за потребителския кредит. Посочената в чл. 6, ал.2 от Договора неустойка в размер на 1480,88 лв., не е включена в процента на разходите на годишна база, и при нейното включване, размерът на ГПР предвиден в чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ще бъде надвишен. В ГПР не са включени начислените суми за неустойка при непредставяне на обезпечение, което е нарушение на чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до недействителност на договора. Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Към датата на подаване на исковата молба в съда, Ж. Ч. е заплатила сумата в размер на 1596,58 лв., с които счита, че е погасила задължението си за главница в размер на 1500 лв., а разликата в размер на 96,58лева/49,38 евро е заплатила без основание на ответното дружество и сумата подлежи на връщане.

Плащанията по кредита са направени както следва: 29.03.2025 г. – 266 лв.; 30.04.2025 г. – 266 лв.; 29.05.2025 г. – 266 лв.; 28.06.2025 г. – 266 лв.; 30.08.2025 г. – 532,58 лв.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „К.Й.“ ООД, чрез процесуалния си представител адв. Н. Ш. е подал писмен отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на иска. Счита, че ГПР по кредита е определен съгласно закона. Сочи, че в ГПР действително не е включена неустойката по договора за кредит, но смята че неустойката не следва да бъде включвана в ГПР по кредита, тъй като няма характер на разход по кредита. Сочи, че по процесния договор за кредит Ж. Ч. е направила плащания в общ размер на 862,50 евро, с които задълженията са погасени. По същество моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца. Претендират се разноски.

В открито съдебно заседание пред РС-Варна, ищецът Ж. Я. Ч., не се явява, не се представлява. Постъпила е молба с вх. № 40607/21.05.2026г. подадена от Ж. Я. Ч. чреза процесуален представител адв. П. Н., с която заявява, че поддържа предявената искова молба. Претендират се разноски.

В открито съдебно заседание пред РС-Варна, ответникът „К.Й.“ ООД, редовно призован не се явява негов представител, не се представлява. Постъпила е молба входящ № 40420/21.05.2026 г. подадена от „К.Й.“ ООД, чрез процесуален представител адв. Н. Ш., с която заявява, че оспорва предявения иск. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на преоцесуалния представител на ищеца. Претендират се разноски.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Съдът е приел за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване, че между Ж. Я. Ч. в качеството на кредитополучател и „К.Й.” ООД, ЕИК *** в качеството на кредитодател е сключен договор Договор за паричен заем № 848390/11.02.2025 г. въз основа на който „К.Й.” ООД, ЕИК *** е отпуснало на Ж. Я. Ч. потребителски кредит в размер на 1500 лева със срок на връщане до 11.03.2026 г. на 13 месечни вноски, при месечен лихвен процент от 4.200 % и годишен процент на разходите 64,338 %.

Горните обстоятелства се потвърждават и от представените по делото: договор за паричен заем № 848390/11.02.2025 г. сключен между Ж. Я. Ч. в качеството на кредитополучател и „К.Й.“ ООД в качеството му на кредитодател. От представените по делото разписки за извършени плащания по договора за кредит се установява, че ищцата е 2 заплатила в полза на ответника по договора за кредит следните суми: на 29.03.2025 г. – 266 лв.; 30.04.2025 г. – 266 лв.; 29.05.2025 г. – 266 лв.; 28.06.2025 г. – 266 лв.; 30.08.2025 г. – 532,58 лв. Общо заплатената сума по кредита е в размер на 1596,58 лв.

В чл. 6 от Договор за паричен заем № 848390/11.02.2025 г. е посочено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с поръчител, отговарящ на условията на чл.

10, ал.1, т. 5 от Общите условия към договора за заем, както и с едно или повече други обезпечения. Съгласно чл. 10, ал. 1, т.5 от Общите условия, поръчител трябва да е физическо лице, което да отговаря на следните условия: да има нетен размер на осигурителния доход в размер над МРЗ, съгласно справочните данни на НОИ; да работи на безсрочен трудов договор; да не е заемател на Договор за заем, сключени със заемодателя; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен", както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ. Освен поръчител, в чл. 6 от Договора е посочено, че заема следва да се обезпечи и с още едно от посочените обезпечения, по избор на заемателя, а именно: ипотека на недвижим имот; особен залог върху движимо имущество, банкова гаранция; ценна книга, издадена в полза на заемодателя.

В чл.6, ал.2 от Договор за паричен заем № 848390/11.02.2025 г. е посочено, че в случай че не представи договореното обезпечение, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 1480,88 лева, с начин на разсрочено плащане подробно посочен в Погасителен план към Договора за заем. По договора за кредит не е представено обезпечение и е начислена неустойка, която е включена в месечната вноска по кредита.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства.

В ЗПК са уредени изискванията към договора за потребителски кредит, включително когато е сключен чрез посредник, както и към рекламата на този вид договор; изискванията към преддоговорната информация и начина на изчисляване на годишния процент на разходите при договора; правото на потребителите на отказ от сключения договор за потребителски кредит, както и на предсрочно погасяване на задълженията; правото на достъп до извънсъдебни процедури за разрешаване на спорове във връзка с договор за потребителски кредит.

Договорът за потребителски кредит, е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страни по договора за потребителски кредит са потребителят и кредиторът.

Потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност.

В чл. 19 от ЗПК е посочено, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни. При плащания по договори, 3 съдържащи клаузи, които са обявени за нищожни по ал. 5, надвзетите средства над прага по ал. 4 се удържат при последващи плащания по кредита.

Настоящият съдебен състав, намира, че процесният договор за кредит представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК и спрямо правоотношението приложение намират нормите на специалния закон, а по аргумент от чл.

24 от ЗПК - и уредбата на неравноправните клаузи в потребителските договори. В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР от 64,338 %, т.е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ГПК, доколкото така отразен този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Този размер на ГПР обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита, а именно неустойката по кредита. Неустойката е предвидена за непредставяне на обезпечение по кредита.

Посочената сума от 1480,88 лева следва да бъде включена при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита. Това е така, доколкото неустойката за непредоставяне на обезпечение не касае пряко изпълнението на задълженията за връщане на главницата и заплащане на възнаградителната лихва по заема, а изпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение. Така уговорена неустойката се дължи независимо от своевременното изпълнение на задълженията за главница и лихва съобразно уговорения погасителен план. Така уговорената неустойка по своя характер притежава санкционна функция, но не зависи от вредите от това неизпълнение, а цели да се кумулира със задължението, което се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция, което противоречи на принципа на добросъвестността.