Решение № 7797 от 28.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7797 гр. С., 28.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. БОГДАНОВА

НОНЧЕВА при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА

Гражданско дело № 20251110138808 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от "ТС" ЕАД срещу Областна администрация на област С., с която са предявени искове за установяване дължимостта на вземания за потребена от ответника топлинна енергия. В исковата молба се твърди, че между ищцовото дружество и Областна администрация на област С. не бил сключен договор за продажба на топлинна енергия, в съответствие с изискванията на чл. 149, ал. 1, т. 3, вр. § 1, т. 43 ЗЕ. Ответникът, обаче, ползвал доставената от ищеца топлинна енергия до следния свой собствен топлоснабден имот, а именно: апартамент № 3, находящ се в гр. С., община "И", ул. "М" № *, бл. **-*, вх. *, абонатен № *****, за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2024 г. Сочи се, че използвайки доставяната в имота топлинна енергия, без да заплаща цената за същата, ответникът се обогатил неоснователно за сметка на ищеца. През исковия период в сила били Общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, одобрени с Решение № ОУ 033/08.10.2007 г. на ДКЕВР, в чл. 40, ал. 1 от които било регламентирано, че потребителите на топлинна енергия за стопански нужди са длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия в срок до 20-то число на месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на издадена данъчна фактура. Ответникът не заплащал 1 задълженията за имота, включително и след отправена до него покана от ищеца на 21.02.2025 г. Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, за която бил сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с "ТС" ЕООД. През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота на ответника били издадени изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него. За вземанията си ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от 05.06.2025 г. по ч. гр. д. № 24382/2025 г. по описа на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 47-ми състав. Ответникът възразил в срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на настоящите искове от ищеца. Ето защо дружеството моли съдът да постанови решение, с което да уважи изцяло исковите претенции. Претендират се и направените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника Областна администрация на област С. за отговор, като с подадения такъв в срока по чл. 131 ГПК предявените искове се оспорват в цялост като неоснователни. Ответната страна поддържа, че през исковия период процесният имот бил необитаем, съответно – не било отправяно искане за доставяне на топлинна енергия. Сочи, че не била получавана покана от ищеца за сключване на договор, нито дружеството било изпращало до страната фактури за начислените вземания за топлинна енергия. Оспорва се наличието на неоснователно обогатяване в полза на "ТС" ЕАД. Изложено е твърдението, че през исковия период процесният имот не бил ползван от ответника, а от трети лица, като фактическата власт върху имота била получена от Областна администрация на област С. едва на 25.06.2025 г., както и че имотът не бил топлоснабедн – всички радиатори били свалени. Оспорва се наличието на валидно сключени договори между ищеца и сочената от него фирма за дялово разпределение, както и между последната и процесната етажна собственост. Релевирани са възражения за изтекла погасителна давност спрямо претендираните от ищцовата страна вземания, както и за недължимост на законна лихва за забава, поради липсата на нарочна покана за плащане, изпратена до ответника. Отправено е искане за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на сторените по делото разноски.

Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 47-ми състав, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено 2 следното от фактическа и правна страна:

Предмет на делото са положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че ответникът Областна администрация на област С. в качеството си на потребител на топлинна енергия за стопански нужди в недвижим имот, находящ се в гр. С., община "И", ул. "М" №*, бл. **-*, вх. *, абонатен № *****, дължи на "ТС" ЕАД сумата от 8078,11 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода от м. май 2021 г. до м. април 2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане, сумата от 1710,31 лева, представляваща лихва за забава за периода от 31.08.2022 г. до 24.04.2025 г., дължима върху главницата за топлинна енергия, сумата от 103,13 лева, представляваща стойност на услугата „дялово разпределение“, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане, и сумата от 25,20 лева, представляваща лихва за забава за периода от 01.05.2022 г. до 24.04.2025 г., дължима върху главницата за дялово разпределение, с които ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца и за които на 05.06.2025 г. по ч. гр. д.

№ 24382/2025 г. по описа на СРС е издадена заповед за изпълнение.

За уважаването на иск с правно основание чл. 59 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ следва ищцовата страна да установи при условията на пълно и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция: 1/ намаляването на имуществената си сфера с процесните суми чрез доставянето на топлинна енергия на посочената стойност в процесния имот през исковия период и чрез извършването на услугата „дялово разпределение“; 2/ увеличаването на имуществото на ответника за сметка на ищеца с процесните суми; 3/ наличието на причинна връзка между обогатяването на ответника и обедняването на ищеца, т. е. установяване на обстоятелството, че обедняването и обогатяването произтичат от един и същи факт или група от факти; 4/ липса на валидно основание за имущественото разместване между страните; 5/ обстоятелството, че ответникът е бил потребил на топлинна енергия за стопански нужди през исковия период в процесния имот, т. е. че реално е ползвал доставената в имота енергия, като по този начин се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца; 6/ количеството на реално доставената на ответника топлинна енергия, нейната цена и размера на претендираните вземания; 7/ наличието на валидно възникнали договорни отношения между ищеца и третото лице-помагач, както и между последното и процесната етажната собственост; 8/ настъпването изискуемостта на предявените вземания и изпадането на ответника в забава за същите Съгласно § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ, приложими за исковия период, "небитов клиент" е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна 3 енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди, като продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и клиента на топлинна енергия за небитови нужди – по аргумент от нормата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ (изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.).

Процесният имот представлява частна държавна собственост, видно от представения по делото Акт № 09418 от 06.03.2017 г. С оглед на това между страните не е спорно, че топлоснабдяването на имота следва да се извършва при условията на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ – въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и клиента на топлинна енергия за небитови нужди. В случаите, в които страна е клиент на топлинна енергия за битови нужди, договорът между него и доставчика на топлинна енергия се счита за сключен при публично оповестените Общи условия с конклудентни действия – по аргумент от разпоредбата на чл. 150 ЗЕ (правоотношението възниква по силата на закона с придобиване на правото на собственост или на вещното право на ползване на имота).

Когато обаче топлинна енергия се продава на клиент за небитови нужди, законът предвижда това да се осъществява въз основа на писмени договори при Общи условия. Регламентираната в чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ специална форма за сключване на договора за продажба на топлинна енергия между топлопреносното предприятие и клиентите за небитови нужди води до извода, че тя е форма за действителност на сделката.

Не е спорно между страните по делото, че договор между тях за продажба на топлинна енергия през исковия период не е бил сключван. Твърденията на ищеца, че въпреки липсата на договор ответникът е ползвал доставяната в процесния имот топлинна енергия, обуславят приложимостта на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД.

Не се доказа, обаче, в хода на производството при условията на пълно и главно доказване наличието на неоснователно обогатяване в полза на ответника за сметка на ищеца. В случая неоснователното обогатяване следва да се изрази в безспорно установено по делото потребление на топлинна енергия в процесния имот от ответника през исковия период в твърдяното от ищцовото дружество количество, цената на която да не е заплатена, като по този начин си е спестил разходи за сметка на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 1 ЗДС имоти – държавна собственост, които не са предоставени за управление по установения ред, се управляват от областния управител по местонахождението им. Разпоредбата регламентира правомощията за управление на държавните имоти – от областния управител, но това не означава по подразбиране, че имотът се е използвал фактически от областната управа. За основателността на претенцията на предявеното извъндоговорно основание 4 ищецът следва да докаже, че ответникът се е обогатил със стойността на доставената топлинна енергия, т. е. че той действително е ползвал имота.

Именно обстоятелствата относно наличието на реално потребяване от ответника на топлинна енергия през исковия период ищецът не успя да установи пълно и главно в хода на производството. За да достигне до този извод, съдът съобрази събраните по делото писмени доказателства, а именно: споразумение от 26.10.2007 г., сключено между Областна администрация на С. и Д.А.Р. /л. 57/, съгласно което последният обитава и пази процесния имот, като заплаща на Областната администрация месечно обезщетение по чл. 59, ал1 ЗЗД, както и дължимите експлоатационни разходи, включително за топлинна енергия; списък на абонатите /л. 29/, приложен към протокол от общо събрание на процесната етажна собственост от 31.10.2001 г., в който под № 3 фигурира името на Д.А.Р.; индивидуални изравнителни сметки за процесния период /л. 92 и сл./, в който като клиент е посочен Д.А.Р.; уведомление от СО, район "И", от 13.12.2016 г. /л. 60/, че Д.А.Р., почитал на 08.10.2014 г., и съпругата му В.Т.Р., починала на 31.05.2014 г., са вписали като свой постоянен и настоящ адрес адреса на процесния имот; уведомление от 21.02.2018 г. от Областния управител на Област С. до А.Р. – наследник на Д.А.Р. /л. 58/, с което същата е поканена да предаде на Областната администрация държането на процесния имот, поради настъпилата смърт на нейните наследодатели; констативен протокол от 10.05.2023 г. /л. 71/, съгласно който служители на Областна администрация на област С. се извършили проверка на място в процесния имот, но не са получили достъп до него, нито са осъществили контакт със съседи; констативен протокол от 24.06.2025 г. /л. 61/, съгласно който служители на Областна администрация на област С. се извършили проверка на място в процесния имот и са констатирали, че същият е необитаем и в много лошо състояние, като при посещението са установили фактическа власт върху имота – чрез ключар са отключили жилището и са подменили ключалката на входната врата.

Разпечатката съдържа 20 от 36 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/32da79af-b550-4694-b968-c01628d1184d