Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2226 от 10.04.2018, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 8979/2017
Вид
Решение № 2226
Подписан
10.04.2018
В сила
25.01.2019
Състав
ВЕЛИЗАР СТОЯНОВ КОСТАДИНОВ, СВЕТЛИН ВЕЛКОВ МИХАЙЛОВ, ПЕПА СТОЯНОВА ТОНЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.164 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.164, ал.1, т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 179 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.236, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.135 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.135, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.135, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.17 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.19, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26, ал.2, пр.5 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, …………………….2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ГО, II

“В“ въззивен състав, в публичното заседание на тридесет и първи януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛИН МИХАЙЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ТОНЕВА

ВЕЛИЗАР

КОСТАДИНОВ като разгледа докладваното от младши съдия КОСТАДИНОВ в.гр.д. № 8979 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 10127 от 17.01.2017 г. на СРС,

ГО, 90 състав по гр.д.№ 28905/2015 г. по описа на СРС отхвърлил като неоснователен предявения от „С.Ф.-Р.“ ЕООД срещу ответниците М.М.П. и Г.Г.В. иск с правно основание по чл.135, ал.1 от ЗЗД за обявяване на относителната недействителност на разпоредителна възмездна сделка – покупко-продажба, сключена на 06.04.2015 г. под формата на НА № 151, том III, рег.№ 6596 по дело № 461/ 2015 г. на нотариус с № 622 съгласно регистъра на нотариалната камара, с който М.М.П. продавала на Г.Г.В. самостоятелни обекти в сграда с идентификатори *** и

***, съгласно Кадастралната карта и регистри на гр.София, представляващи гараж № 15 с площ от

12.43 кв.м. при съседи – гараж № 16, стълбище, коридор и подземна улица, заедно с прилежащите 4.84 % идеални части от общите части на подземните гаражи и съответните идеални части от правото на строеж върху дворното място, в което е построена сградата и гараж № 16 и подземна улица, заедно с прилижащите 6.51 % идеални части от общите части на подземните гаражи и съответните идеални части от правото на строеж върху дворното място, в което е построена сградата, за продажната цена от 9 900.00 лева, която ищцовото дружество счита за увреждащо действие, затрудняващо удовлетворяването на вземането, което има спрямо ответника М.М.П., представляващо правото да иска сключването на окончателен договор въз основа на предварителен договор от 04.04.2011 г. за покупко-продажба на същите гаражи, по който сочи, че е било изправна страна.

В законоустановения срок за въззивно обжалване на горното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца „С.Ф.-Р.“ ЕООД чрез процесуалния му представител адвокат Р.. В жалбата се излагат съображения за неправилност на постановеното от СРС решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалния закон и поради необоснованост. В тази връзка неправилно СРС е приел, че макар страните – ответници да се намират във фактическо съжителство, то тези лица не попадали в кръга на лицата по чл.135, ал.2 от ЗЗД. В тази насока, СРС не е съобразил въобще на задължителната пратила на ВКС по чл.290 от ГПК – цитират се решения. Излага се твърдението, че наличието на съвместно живеене на съпружески начала или в общо домакинство съответства на наличието на достатъчна фактическа близост, подобно на лицата от кръга на визираните в чл.135, ал.2 от ЗЗД. На следващо място, в жалбата се сочи, че съдът въобще не бил изследвал в пълнота на събраните по делото доказателства. Това е довело до едно необосновано решение. Съдът не е обсъдил липсата на размяна на пари по сделката между двамата ответници, както и липсата на разплащане по продажбата на имота, занижената продажна цена с цел избягването на превод на средства по банков превод при заобикаляне на закона за разплащанията в брой. Това обстоятелство представлявало косвено доказателство за наличие на знание за увреждане. Същевременно съдът в тази насока отказал да назначи съдебно – оценителна експертиза за установяване на действителната стойност (пазарна цена) на конкретния имот с цел доказване наличие на знание за увреждане. По нататък в жалба се релевира довод, според който при липса на преки доказателства, то доказването може да бъде изведено от поредица установени факти за увреждане – цитира се решение по чл.290 от ГПК. В тази насока се излагат доводи, че са налице предпоставките за уважаване на предявения иск с оглед на установените в този смисъл факти – наличие на фактическо съжителство между страните, че те работят заедно в едно заведение, че цената на продажбата е изключително ниска под средната пазарна цена, че не е направено реално плащане. Предявява се доказателствено искане пред ВИ чрез назначаването на съдебно-оценителна експертиза, която да оцени пазарната стойност на процесните два гаража, с цел доказването на твърдението на страната, че имотите са били продадени на занижена цена. Предявява се искане за отмяната на постановеното от СРС решение и за постановяване на ново, с което предявения иск по чл.135 от ЗЗД бъде уважен изцяло. Не се претендират разноски, въпреки представени доказателства за заплатената държавна такса.

Насрещните по спора страни – ответниците Г.В. и М.П. в писмен отговор чрез надлежно упълномощения си представител инвокират изчерпателни съображения за неоснователност и недоказаност на твърденията от въззивната жалба. Твърди се, че презумпцията на чл.135, ал.2 от ЗЗД не можела да се прилага разширително и тя не е приложима към фактите от настоящия случай. Счита се доказателственото искане от въззивната жалба за преклудирано и като такова не следва да се уважава. Предявява се искане за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендирани са разноски. Не се предявявани доказателствени искания.

С Определение, постановено от въззивният съд в закрито заседание доказателственото искане от въззивната жалба е оставено без уважение, поради неговата неотносимост към предмета на делото.

В открито съдебно заседание процесуалните представители на страните всеки поотделно поддържа изцяло доводите и съображенията, изложени в постъпилите по делото въззивна жалба и отговор на въззивна жалба. Молят въззивният съд да се произнесе съобразно исканията на страните в тях. Претендират се разноски. Процесуалния представител на ответниците Г.В. и М.П. акцентира, че ищецът не е доказал знанието като елемент от фактическия състав на отменителния иск по чл.135, ал.1 от ЗЗД. Законовата презумпция за знание по тази разпоредба не била приложима в настоящият случай и тя не подлежала на разширително тълкуване. Липсвали по делото преки или косвени доказателства, от които да може да се направи категоричен извод за наличие на знание за увреждане на ищцовото дружество.

В писмена защита процесуалния представител на ответниците Г.В. и М.П. поддържа с идентични съображения доводите, изложени в отговора на въззивната жалба и тези, поднесени на вниманието на въззивния съд в открито съдебно заседание. Поради процесуална икономия не следва да се преповтарят. Претендират се разноски.

Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, с обоснован и доказан правен интерес, срещу съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол и е процесуално допустима.

Преди да се произнесе по съществото на въззивната жалба касателно нейната основателност, съдът приема, че самостоятелно и суверенно следва да изследва на събраната доказателствена сувкупност и изведените чрез нея правно-релевантни факти.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Въззивната инстанция намира обжалваното решение за валидно и допустимо, като постановено при спазване на императивните процесуални правила на ГПК.

Преди да се произнесе относно неговата правилност или неправилност, съдът следва да съобрази следното:

По съществото на спора от фактическа страна:

Ищецът „С.Ф.-Р.“ ЕООД чрез управителя си, предявявайки на 26.05.2015 г. претенцията си срещу ответниците М.М.П. и Г.Г.В., е въвел като твърдения, че с ответницата М.М.П. сключили на 04.04.2011 г. предварителен договор за покупко – продажба на имоти.

Според твърденията в исковата молба и приложения към нея предварителен договор от 04.04.2011 г., ответницата М.М.П. в качеството на продавач поемала задължение да продаде на ищеца „С.Ф.-Р.“ ЕООД като купувач следните недвижими имоти- гараж

№ 15 с площ от 12.43 кв.м. при съседи – гараж № 16, стълбище, коридор и подземна улица и гараж № 16 (парцел четиринадесети, отреден за имот с планоснимачен номер шестнадесети) от квартал 45 по плана на гр.София, местността „ГГЦ – Зона В – 15“, ул. **********с площ по скица 535 кв.м. при граници по скица – улица „Дунав“, УПИ № XV, УПИ

№ XVI-16, УПИ

№ XVII – 19, УПИ

№ XI – 13, УПИ

№ XII-14, УПИ

№ XIII-15.

Предварителният договор е двустранно подписан от страните. В клауза 1.3. от договора е отразено, че договорената обща покупко-продажбена цена е 20 000.00 евро и че същата ще бъде изплатена от купувача по банков път в полза на „М.“ ЕООД в ЧПБ „Т.Б.“ АД в срок до 30.06.2011 г. Отразено е в тази клауза, че с окончателното погасяване от ищеца „С.Ф.-Р.“ ЕООД на дълга, съществуващ в полза на „М.“ ЕООД (кредитор) по договор за кредит № СФ 422/2007 г. от 19.07.2007 г., то сумата, определена като продажбена цена по предварителния договор, следвало да се счита за платена. Т.е. с плащането на дълга към третото лице, се счита, че купувача е изпълнил задължението си да плати цената за имотите по сключения предварителен договор. При това положение купувача се счита, че е бил длъжник по отношение на цената по предварителния договор, което е корелативно субективно право на продавача, и че купувача се явява да е кредитор на субективното право да му се прехвърлят в собственост съответните имоти, което субективно право е корелативно задължение за продавача. Т.е. последния е длъжник по тази линия.

По делото на л.8 действително е приложено платежно нареждане от 21.04.2011 г., според което ищецът „С.Ф.-Р.“ ЕООД нареждал по банков път да се плати на третото лице „М.“ ЕООД при ЧПБ „Т.Б.“ АД сумата от 506 876.15 лева по договор за кредит № СФ 422/2007 г. от 19.07.2007 г.

Според представено на л.75 от делото удостоверение от 05.04.2016 г. от

Централно управление на „Т.Б.“ АД се удостоверява, че на 21.04.2011 г. е постъпил превод на сумата 506 876.15 лева по договор за кредит № СФ 422/2007 г. от 19.07.2007 г., при което окончателно е бил погасен кредита на „М.“ ЕООД за задължения за главници, лихви, такси и комисионни.

В клауза 4.1. от предварителния договор е определено, че сключването на окончателния договор следва да стане пред нотариус на 01.09.2011 г., но не по-късно от 14.00 часа на същата дата в нотариалната кантора на Нотариус М.Г. ***. При неявяване на някоя от страните за сключване на окончателния договор, се съставя констативен протокол от нотариуса, като неявилата се страна се считала за неизправна, според договореното.

По – нататък в исковата молба, ищецът „С.Ф.-Р.“

ЕООД твърди, че ответницата П. не се е явила на определената дата и място за сключване на окончателен договор за процесните два имота. Това обстоятелство породило правен интерес за ищцовото дружество от предявяване на иск по чл.19, ал.3 от ЗЗД. Ищецът излага, че с нотариална покана № 40, том I, рег.№ 681 от 03.04.2015 г. чрез нотариус С.М., с рег. № 389, връчена на ответницата П. на 03.04.2015г., същият е уведомил последната за неизправността й по предварителния договор и за започването на исково производство. Твърди се, че с поканата ищецът указал на ответницата да се въздържа от действия, които биха увредили интересите на „С.Ф.-Р.“ ЕООД в качеството му на купувач по предварителния договор за покупко-продажба на процесните имоти. За да се избегнат съдебни дела се излага от ищеца, че с поканата той е предоставил повторна възможност на ответницата П. същата да изпълни задълженията си по сключения предварителен договор на 07.04.2015 г. в 9.00 часа, като се яви в кантората на нотариус С.М. с всички оригинални документи и да пристъпи към сключване на окончателен договор.

По делото действително е приложена въпросната нотариална покана от № 40, том I, рег.№ 681 от 03.04.2015 г. на нотариус С.М., с рег. № 389 и тя доказва наведените в исковата молба твърдения в посочения от ищеца смисъл. Т.е. ответницата е била уведомена от ищеца, че последният е очаквал същата да изпълни задължението си по сключения предварителен договор.