Решение № 8561 от 11.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8561 гр. София, 11.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА

Гражданско дело № 20231110164014 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на Н. Н. Н.а срещу ***, с която са предявени при условията на обективно съединяване следните искове: евентуално съединени помежду си искове за прогласяване нищожност на клаузата на чл. 29 от Договор за паричен заем № ****/15.02.2023 г., предвиждаща заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение, а именно: главен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – нищожност поради противоречие на закона /на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 ЗПК, включително и поради неравноправност – чл. 146, ал. 1 вр. чл. 143, ал. 2, т. 5 и т. 19 ЗЗП/; евентуален иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД вр. чл. 21, ал. 1 ЗПК – нищожност поради заобикаляне на закона /на чл. 33, ал. 1 ЗПК/; евентуален иск с правно основание чл.

26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД – нищожност поради накърняване на добрите нрави, както и кумулативно съединен с тях частичен осъдителен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5 лв. – част от вземане в общ размер на 108 лв., представляващо платена от нея без основание сума въз основа на нищожната клауза, ведно със законната лихва от 22.11.2023 г. до окончателното плащане.

Претендират се разноски.

Ищцата твърди, че е сключила с ответника Договор за паричен заем № ****/15.02.2023 г., по силата на който й е предоставена в заем сумата от 400 лв. за срок от 30 дни, а тя се задължила да върне сума в общ размер на 412 лв. при уговорени ГЛП в размер на 36 % и ГПР в размер на 42.58 %. Сочи, че съгласно чл. 19 била задължена да осигури обезпечение след сключването на договора, отговарящо на редица изисквания, като поради непредставянето на обезпечение й била начислена неустойка по чл. 29 в размер на 108 лв., 1 платима разсрочено заедно с погасителните вноски, с което общият размер на задълженията й по договора възлизал на 520 лв. Твърди, че е погасила изцяло задълженията си по договора, включително за неустойка. Намира неустоечната клауза за нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, тъй като се касае за неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 и т. 19 ЗЗП, която не била индивидуално уговорена. Счита, че неустойката е необосновано висока. Излага, че по съществото си тя е скрита възнаградителната лихва, поради което посоченият в договора ГПР не съответства на действително прилагания, което представлява заблуждаваща търговска практика, която я е възпрепятствала да направи информиран избор дали да сключи договора, а също така води до нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като действително прилаганият размер на ГПР е в противоречие с установения в чл. 19, ал. 4 ЗПК максимален праг. Сочи, че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК, поради което на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК клаузата е нищожна. Намира я за нищожна и като накърняваща добрите нрави, защото неустойката излиза извън присъщите й функции, неясно е какви точно вреди на кредитора би покрила и цели единствено неоснователно обогатяване на кредитора. Възразява, че са налице пороци, обуславящи нищожност на целия договор, включително поради това, че възнаградителната лихва противоречи на добрите нрави, защото е в изключително висок размер, надвишаващ трикратния размер на законната лихва за необезпечени заеми. Счита, че платената сума по нищожната неустоечна клауза е недължимо платена.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Излага подробни съображения, че договорът е сключен при спазване на всички законови изисквания, като не са налице релевираните основания за нищожност на договора и в частност – на процесната клауза.

Твърди, че неустойка за непредоставяне на обезпечение не е начислявана на ищеца, респ. не е събирана от дружеството.

С протоколно определение от 11.04.2024 г. е допуснато увеличение на размера на осъдителния иск до пълния размер на вземането от 108 лв.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа страна следното:

С Определение № 10149/07.03.2024 г. е обявено за безспорно сключването между страните на Договор за паричен заем № ****/15.02.2023 г. и предаване на заемната сума в размер на 400 лв. на ищцата.

От представения по делото договор се установява, че се касае за предоставяне на паричен заем под формата на кредитна линия, с общ размер на максимално разрешения лимит по кредитната линия /главницата, която може да бъде усвоена по време на 12месечното действие на договора/ от 400 лв., като за всеки следващ транш е необходимо пълно погасяване на задълженията по предходните траншове, подаване на ново заявление за кредит, одобрение от кредитора, сключване на анекс и съставяне на нов погасителен план.

Уговорен е фиксиран ГЛП в размер на 36 % и ГПР в размер на 42.58 %. От представения СЕФ е видно, че при изчисляване на ГПР е взето под внимание, че договорът ще е валиден 2 за целия договорен период, като всяка страна ще изпълнява точно и в срок своите задължения, съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране, лихва за забава и неустойки за неизпълнение на което и да е от задълженията по договора. Общата сума, дължима от потребителя по първия отпуснат транш, възлиза на 412 лв. и тя следва да платена в срок 17.03.2023 г. съгласно погасителен план, представляващ неразделна част от договора.

Чл. 1, ал. 11 от договора съдържа задължение за потребителя да представи обезпечение – поръчител или банкова гаранция. Съгласно чл. 19, ал. 1 от договора, ако страните са договорили обезпечение, потребителят следва в срок до 3 дни от подписване на договора да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключването на договор за поръчителство по чл. 138 и сл. ЗЗД с и в полза на кредитора, с което третото лице се задължава да отговаря за изпълнението на всички задължения на потребителя по договора за кредит, включително за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други, или да предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по договора за кредит /включва главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други/ в срок от 1 работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на кредитора за заплащане на тези задължения, като срокът на валидност на банковата гаранция трябва да бъде най-малко 30 дни след падежа на последната вноска. Според чл. 19, ал. 2 от договора третото лице – поръчител и банковата гаранция трябва да отговарят на изискванията, посочени в общите условия, и се одобряват от кредитора, като одобрението се извършва единствено по преценка на кредитора.

Съгласно чл. 20 от общите условия поръчител може да е дееспособно физическо лице, навършило 21 години, притежаващо българско гражданство, с постоянно местоживеене в България, с непрекъснати осигурителни права /социално и здравно осигуряване/ през последните 12 месеца преди датата на подаване на заявката за кредит, което полага труд по трудово/служебно правоотношение по безсрочен договор и не е в период на предизвестие за прекратяването му към датата на подаване на заявката за кредит, както и е получавало редовно възнаграждението си за последните 12 месеца преди подаване на заявката за кредит. Предвидено е, че конкретно физическо лице може да бъде поръчител само на един потребител, както и че кредиторът има право в зависимост от конкретния случай и/или кредитен продукт да въвежда и допълнителни изисквания към поръчителя.

Поръчителят трябва да отговаря и на следните допълнителни изисквания и да предостави следните документи: минимален осигурителен брутен доход – 1 500 лв.; валидно трудово или служебно правоотношение при последен работодател – минимум 6 месеца; липса на записи в ЦКР относно просрочия, под наблюдение, загуба и т.н.; да не е поръчител по съществуващ кредит, в която и да е банка или небанкова финансова институция; да не е настоящ потребител на кредитора; да предостави служебна бележка за доход от работодателя за 6 месеца назад, считано от датата на предоставянето й пред кредитора.

Предвидено е, че третото лице – поръчител подлежи на предварителна проверка и 3 одобрение от страна на кредитора с оглед спазване на изискванията и неговата възможност да изплати обезпеченото вземане, като одобрението се извършва по преценка на кредитора.

Съгласно чл. 21 от общите условия одобреното трето лице – поръчител в 3-дневен срок от получаване на сумата по кредита следва да сключи договор за поръчителство по чл. 138 и сл. ЗЗД с и в полза на кредитора, с който се задължава да отговаря за изпълнението на всички задължения на потребителя по договора за кредит, включително за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други, като със сключването на договора за поръчителство задължението на потребителя за осигуряване на обезпечение се счита за изпълнено.

Според чл. 22, ал. 1 от общите условия банковата гаранция следва да бъде издадена в полза на кредитора от лицензирана банка със седалище в Република България или от банка на трета държава, лицензирана да извършва дейност на територията на Република България чрез клон, или от банка, лицензирана в държава – членка, която извършва дейност на територията на Република България директно или чрез клон при условията на взаимно признаване, и съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по договора за кредит в срок от 1 работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на кредитора за заплащане на тези задължения, като срокът на валидност на банковата гаранция трябва да е най-малко 30 дни след падежа на последната вноска.

Съгласно чл. 29, ал. 1 от договора, ако потребителят не изпълни задължението си, дължи на кредитора неустойка в размер на 0.9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение, като страните се съгласяват, че неизпълнението на задължението причинява на кредитора вреди в размера на договорената неустойка, доколкото оценката на кредитоспособността на потребителя и одобрението на кредита са базирани на предположението, че последният ще предостави в срок договореното обезпечение. Според чл. 29, ал. 2 от договора при настъпване дължимост на неустойката потребителят ще я заплаща периодично заедно с всяка погасителна вноска.

В погасителния план е посочено, че общо дължимата сума по кредита, включваща главница, лихва и неустойка, когато не е осигурено обезпечение за един лихвен период, възлиза на 520 лв., а датата на вноската по първи транш е 17.03.2023 г.

Видно е от платежния документ на л. 11, че на 17.02.2023 г. ищецът е платил на ответника сумата от 520 лв.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се изяснява следното: Единственият разход, който е включен при изчисляване на ГПР по кредита, е договорната лихва. Размерът на ГПР при отчитане на усвоената сума от 400 лв., договорната лихва от 12 лв. и срока от 30 дни възлиза на 42.58 %, а ако при изчисляването на ГПР се вземе предвид и неустойката за непредоставяне на обезпечение в размер на 108 лв., размерът на ГПР възлиза на 2 229.81 %.

На 17.02.2023 г. ищецът е платил на ответника сума в размер на 520 лв. за погасяване на задълженията по договора, която дружеството е отнесло за погасяване на следните 4 задължения: 400 лв. – главница; 12 лв. – лихва; 108 лв. – неустойка.

При така установената фактическа обстановка съдът формира следните правни изводи:

Предявени са при условията на обективно съединяване искове за прогласяване за нищожна на няколко различни основания на неустоечна клауза от договор за заем и кумулативно съединен с тях иск за връщане на платената парична сума въз основа на нищожната неустоечна клауза. Съобразявайки съдебната практика /например Решение № 97/08.02.2013 г. по т. д. № 196/2011 г. на ВКС, І ТО, и Решение № 199/12.07.2016 г. по гр. д.