Определение № 347 от 02.06.2025, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 347 гр. Сливен, 02.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов

Стефка Т. М.а Маринова като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно частно гражданско дело № 20252200500200 по описа за 2025 година Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК, във вр. с чл.248 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Кредисимо ЕАД , ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр.

София,

****************************** представлявано от изпълнителния директор Сокол Янков, чрез представител по пълномощие, против Определение №920/17.03,2025г, постановено по гр.д.4553/2024г., с което е отхвърлено искането на Кредисимо ЕАД, ЕИК******* със седалище и адрес на управление гр.София, ***************** на основание чл.248 от ГПК за изменение на решение № 44 от 21.01.2025г. по гр.д.№4553/2024г. на СлРС в частта за присъждане на разноски в исковото производство на основание чл.

78, ал. 1 от ГПК, във връзка чл.38,ал.1, т.2 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 480лв с ДДС, като неоснователно

В жалбата се поддържа, че постановения съдебен е акт е неправилен, като първоинстанционен съд изобщо не е коментирал наведените доводи. Счита, че адвокатския хонорар в така присъдения размер е прекомерен с оглед ниската правна и фактическа сложност на производството, както и с материални интерес по делото и положения от процесуалния представител на ищеца труд.

Ищецът не е провеждал доказване по предявения иск. Спорният предмет е 1 сведен до тълкуване на клаузите на договорите, като по въпроса има постановена многобройна съдебна практика, поради което същият не е със съществена правна сложност. По делото са проведени два съдебно заседания, след което делото е било обявено за решаване. Следва да се обърне внимание и на положения от процесуалния представител на ищеца труд, който в случая се изразява в депозиране на бланкетна искова молба и вземане на писмено становище относно провелото се единствено съдебно заседание по делото. На следващо място при определяне на хонорара на процесуалния представител следва да се обърне внимание и на материалния интерес по делото, който в случая е 100лв., а по делото са генерирани разноски в пъти по-голям размер.

Моли да се обърне внимание и на факта, че срещу жалбоподателя са налице множество висящи искови производство от трети лица чрез процесуален представител именно адв. Десислав М.. Моли съдът да вземе предвид и актуалната практика на Съда на Европейския съюз по повод определяне на адвокатските възнаграждения. Съгласно Решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С438/22 „национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба,“ В този случай националният съд е длъжен да откаже да приложи въпросната национална правна уредба. В обобщение се иска да се отмени определението и да сенамало възнаграждението до 150 лева.

Подаден е писмен отговор на частната жалба, в която се твърди, че е неоснователна. Решението на съда на ЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22, не означава, че на адвокатите следва да се присъждат унизителни възнаграждения, напротив не трябва да се забравя, че адвокатът е квалифициран юрист и изпълнява обществено значима дейност, не помаловажна от тази на съдията и в случая не са изложени разумни аргументи, за да бъде подценен квалифицирания адвокатски труд. В този смисъл е й най новата практика на ВКС: Определение № 1071 от 4.04.2025 г. на ВКС по ч. т. д. № 2022/2024 г., II т. о.,ТК/., Определение № 816 от 20.02. 2025 г. на ВКС по ч. гр. д. №482/2025 г., III г. о., ГК, съгласно който: съдът следва да определи 2 справедливия размер възнаграждение въз основа на преценката си за фактическата и правна сложност на делото, съобразявайки извършената от адвоката работа при отчитане на обстоятелството, че неговия труд е висококвалифициран. Макар, че делото не се отличава е фактическа сложност, правната му сложност в никакъв случай не може да бъде определена като ниска. Воденето на такова дело изисква предварителна подготовка, включваща запознаване с актуалната практика както на ВКС, така и на СЕС, която сама по себе си е обилна, а материята, разглеждана в съдебните решения - сложна, защото изисква познаване както на националното, така и на европейското законодателство. Наред с фактическата и правна сложност, следва да се вземе предвид и че адв. възнаграждение което се присъжда от съда, не означава, че същото представлява нетен доход, тъй като адвокатите, като лица на частна практика, следа да понасят и не малко разходи в изпълнение на професионалните си задължения: като тук следва да се включи разходите за поддържане на кантора, консумативи, правен софтуер, върху получения след спадането им облагаем доход се дължат социално- и здравноосигурителните вноски, върху получената след спадането им основа се дължи ДДФЛ от 10 % и др, Излага подробни аргументи и в обобщение иска да се потвърди определението.

За да постанови обжалваното определение, районният съд приел, че на основание чл.7, ал.2, т.1 и т.2 от НМРАВ дължимото възнаграждение за исковото производство за претенцията възлиза на 480лв. с ДДС.Присъденото с решението адвокатско възнаграждение е в размер на 480лв с ДДС т.е в минималния размер при съобразяване на цената на исковете.

Примерните критерии при възражение за прекомерност на разноските за адвокат следва да съобразяват фактическата и правна сложност на делото, като се имат предвид видът на претенцията, материалният интерес, броят на страните по делото, обемът на доказателствения материал, приложимите към спора национални и международни правни норми. Броят на заседанията, в които процесуалният представител е участвал или по хода на делото, на които е депозирал писмено становище. Извършени процесуални действия в открито съдебно заседание.Значимост на извършеното процесуално действие за защита на интересите на страната. Изчерпателността и относимостта на защитата спрямо изложени твърдения и възражения на насрещната страна.Икономическите условия и стандартът на живот в страната.

3

В случая обосновано е приетото, че разглеждането на делото не е приключило в едно открито съдебно заседание. Вярно е, че пълномощникът на ищеца не се е явил лично в проведеното о. с. з. по делото, като действително извършената от пълномощника работа представлява изготвяне не само на искова молба и становище по хода на делото, но и представяне на допълнителни доказателства, с оглед възражения на ответника. Поради това следва да се приеме за правилно прието, че определеният размер на дължимото адвокатско възнаграждение по делото е минималният, който е справедлив и достатъчен, обоснован с оглед на всички изложени обстоятелства, като от една страна не накърнява авторитета на адвокатската професия, а от друга страна не толерира недобросъвестното упражняване на процесуални прави и не води до неоснователно обогатяване.

Ръководен от гореизложеното и на основание чл. 278, ал.2 и чл.248 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Кредисимо ЕАД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр. София, ***************** представлявано от изпълнителния директор Сокол Янков, чрез представител по пълномощие, против Определение №920/17.03,2025г, постановено по гр.д.4553/2024г., с което е отхвърлено искането на Кредисимо ЕАД, ЕИК******* със седалище и адрес на управление гр.София, ***************** на основание чл.248 от ГПК за изменение на решение № 44 от 21.01.2025г. по гр.д.№4553/2024г. на СлРС в частта за присъждане на разноски в исковото производство на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във връзка чл.38,ал.1, т.2 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 480лв с ДДС, като неоснователно

ПОТВЪРЖДАВА Определение №920/17.03,2025г, гр.д.4553/2024г. по описа на Районен съд. Сливен. постановено по

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5