Решение № 900 от 17.06.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 900 гр. София, 17.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Валентина Игн. Колева като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело № 20211000501986 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 261255 от 25.02.2021 г., постановено по гр.д. № 1702/2018 г. от Софийски градски съд е осъдил ответника – „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК 030269049 да заплати на Д. Н. З., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на своята майка С. Н. З., ЕГН **********, на основание чл.

226, ал. 1 от КЗ /отм./ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 34 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 27.12.2015 г. на територията на Р. Турция, ведно със законната лихва, считано от 05.02.2016 г., като е отхвърлил:

- прекият иск, предявен като частичен, за разликата на уважения до размер на сумата от 40 000 лева, при обща претенция от 60 000 лева;

- акцесорния иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, имащ за предмет присъждане на законната лихва, за периода от 27.12.2015 г. до 04.02.2016 г., като погасен по давност.

Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ответника 1 „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК 030269049 да заплати:

- адвокатско възнаграждение на адв. П.Д. С. – К., на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., в размер на сумата от 1 764.60 лева с начислен ДДС;

- по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, държавна такса, в размер на сумата от 1 360 лева и деловодни разноски, в размер на сумата от 850 лева.

Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ищеца Д. Н. З., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на своята майка С. Н. З., ЕГН ********** в частта, в която е отхвърлен прекият иск, за разликата над уважения до предявения размер от 40 000 лева и в частта, в която е отхвърлен акцесорния иск, за периода от 27.12.2015 г. до 04.02.2016 г., като погасен по давност.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност, поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон.

Жалбоподателят поддържа, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди е занижено по размер и несъответства на действително претърпените от него неимуществени вреди.

Оспорва констатацията на първоинстанционния съд, че с поведението си пряко и непосредствено е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат.

Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваните части и вместо това да уважи искове в пълния им предявен размер.

Моли ответникът да заплати адвокатско възнаграждение на неговия процесуален представител, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ответника „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК 030269049 в частта, в която е осъден да заплати обезщетение за неимуществени вреди, за разликата над сумата от 10 000 лева до присъдените 34 000 лева с доводи за неправилност, поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон.

Жалбоподателят поддържа, че определеното обезщетение е завишено по размер и не съответства на действително претърпените вреди.

Поддържа, че пострадалия в много по – висока степен от приетото от първоинстанционния съд процентно съотношение е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.

Моли да се постанови решение, с което да се отмени атакуваното решение и вместо това да се отхвърли прекия иск, за разликата над сумата от 10 000 лева до сумата от 34 000 лева.

2

Н. З. З. – конституиран като подпомагаща страна по молба на ответника не е изразил становище по основателността на жалбите.

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, установи следното:

Въззивните жалби са допустими, тъй като са подадени в срок от надлежни страни срещу валиден и допустим съдебен акт, който подлежи на обжалване по посочения процесуален ред.

При преценката за основателността на всяка една от жалбите, съдът взе предвид следното:

Ищецът – Д. Н. З., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на своята майка С. Н. З., ЕГН ********** е предявил против „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК 030269049 иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че на 27.12.2015 г., около 06:30 часа в Р. Турция, на главен път, свързващ градовете Ялова и Бурса, в участък на територията на село/местност Киразлъ е настъпило ПТП с лек автомобил „БМВ“ с рег. № ***, управляван от Н. З. З..

Ищецът твърди още, че:

- водачът загубил контрол върху управлението на лекия автомобил, който напуснал очертанията на пътното платно и се ударил челно в отводнителен бетонен канал;

- образувана е била наказателна преписка № 11073/2015 г. на Прокуратура в гр. Ялова, Р. Турция, която е прекратена;

- лекият автомобил е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника в деня на настъпване на ПТП, включена в системата „Зелена карта“.

- виновен за настъпване на ПТП е застрахования водач;

- пътувал в лекия автомобил и в пряка причинна връзка с ПТП е получил счупване на дясна ръка в областта на предмишницата, контузии с охлузвания на носа и дясното бедро;

С прекия иск, предявен като частичен, поискал ответникът да заплати сумата от 40 000 лева, при обща претенция от 60 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 27.12.2015 г.

3

Поискал ответникът да заплати адвокатско възнаграждение на неговия процесуален представител, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

Ответникът - „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК 030269049 подал отговор на исковата молба /л. 44/, с който оспорил основателността на предявените искове и поискал да се отхвърлят с доводи, че ПТП е настъпило на територията на Р. Турция, която не е участник в системата „Зелена карта“, а поведението на застрахования водач не осъществява деликтния състав по чл.

45 от ЗЗД.

При условията на евентуалност поискал да се присъди обезщетение за неимуществени вреди, което да е съобразено с критериите на съдебната практика за справедливост и обстоятелствата по делото, че ищецът като пътник в лекия автомобил не е ползвал предвидения за неговата възраст /11 годишен/ обезопасителен колан и с това си поведение пряко и непосредствено в много висока степен е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат.

Поискал да се присъдят направените деловодни разноски.

От фактическа страна:

От събраните по делото доказателства установява, че на 27.12.2015 г., около 06:30 часа в Р. Турция, на главен път, свързващ градовете Ялова и Бурса, в участък на територията на село/местност Киразлъ е настъпило ПТП с лек автомобил „БМВ“ с рег. № ***, управляван от Н. З. З..

Водачът загубил контрол върху управлението на лекия автомобил, който напуснал очертанията на пътното платно и се ударил челно в отводнителен бетонен канал.

Образувана е била наказателна преписка № 11073/2015 г. на Прокуратура в гр. Ялова, Р. Турция, която е прекратена.

Лекият автомобил е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника в деня на настъпване на ПТП, включена в системата „Зелена карта“.

Ищецът през 2015 г. е бил единадесет годишен, заемал е задна седалка в лекия автомобил не е ползвал обезопасителния колан за тази седалка.

Вследствие на челния удар на лекия автомобил в пътното съоръжение политнал напред и получил счупване на дясна ръка в областта на 4 предмишницата, контузии с охлузвания на носа и дясното бедро.

В първата инстанция са приети заключение на медицинската експертиза /л. 115/ и заключенията на две комплексни медицински и автотехнически експертизи /л. 117 и л. 147/, които установяват описания механизъм на настъпване на ПТП и претърпените от ищеца увреждания -една средна телесна повреда, която е погълнала двете контузии.

Общият лечебен и възстановителен период е продължил около два месеца и не са останали трайни негативни последици за здравето.

Въззивният съд, въз основа на тези заключения обосновава извод, че ищецът не е ползвал обезопасителния колан за мястото в автомобила, което е заемал и с това си поведение пряко и непосредствено е допринесъл за получаване на фрактурата.

Налице е съпричиняване в съотношение на 80% за водача и 20 % за ищеца.

От правна страна:

Предметът на въззивното производство е очертан с подадените от ищеца и ответника въззивни жалби, като спорът се концентрира до размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди; процентното съотношение на съпричиняване на вредите и датата, считано от която следва да се начисли законната лихва.

Застрахованият водач е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с начална дата преди 30.10.2015 г., поради което намират приложение разпоредбите на отменения КЗ.