Решение № 4598 от 17.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4598 гр. София, 17.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: **** при участието на секретаря *** като разгледа докладваното от **** Гражданско дело № 20231110132327 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане на „***“ АД да заплати на К. А. М. сумата от 2500.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди- физически и емоционални болки и страдания, претърпени от К. А. М. в резултат от ПТП от 02.03.2023г., настъпило в гр. София, на пешеходна пътека в близост до кръстовището на ул. „***“ и ул. „527-ма“, в резултат от виновното и противоправно поведение на водача на лек автомобил „***“ с рег. № СА *** МС, гражданската отговорност на водачите на който била обезпечена по силата на сключен с ответника договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.03.2023г. до окончателно изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че на 02.03.2023г. в качеството си на пешеходец, пресичащ на пешеходна пътека в близост до кръстовището на ул. „***“ и ул. „527-ма“ в гр. София, претърпял ПТП, при което бил блъснат от движещия се по ул. „***“ с посока на движение от ул. „***“ към ул. „***“ лек автомобил „***“ с рег. № СА *** МС, гражданската отговорност на водачите на който била обезпечена по силата на сключен с ответника договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Поддържа, че в резултат от ПТП получил контузия на коремна стена, контузия в дясното подбедрие, както и контузии на дясна и лява гривнени стави, които му причинили силни болки през първите седмици на домашно лечение, поради което не можел да спи спокойно, да извършва нормално дейности като хранене и движение със снагата, респ. с горните крайници с оглед засегнатите от травматичните увреждания области, като периодът на възстановяване от последните продължил общо около два месеца. ПТП довело и до остра стресова реакция у ищеца, изразяваща се в тревожност, интензивни страхови изживявания, ярки спомени от инцидента и страх да напуска дома си и да пресича самостоятелно пътното платно. Поддържа, че негативните последици от ПТП ще останат за цял живот. С оглед на това поканил ответника като застраховател на гражданската отговорност на сочения за виновен водач да му изплати обезщетение за неимуществени вреди, като последният определил такова в размер на 500.00 лева, който размер ищецът счита за несправедлив.

1

Поради това в настоящия процес претендира обезщетение в размер на 2500.00 лева, ведно със законната лихва от датата на сезиране на застрахователя, както и разноски.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.

131 ГПК, с който ответникът оспорва иска по размер, поддържайки, че видът и спецификите на получените травматични увреждания, които се намират в причинна връзка с ПТП, както и продължителността на възстановяването от тях не предполагат определяне на обезщетение в претендирания от ищеца размер, а в извънсъдебно определения от застрахователя, възлизащ на сумата от 500.00 лева, който последният счита за справедлив. Наред с това, поддържа, че в случая пешеходецът предприел пресичането внезапно, на необозначено за това място, без да съобрази приближаващите автомобили, с което нарушил нормата на чл. 113, ал. 1, т. 1 ЗДвП и способствал за настъпване на пътния инцидент, поради което полагащото му се обезщетение следвало да бъде намалено със степента на приноса му за осъществяване на ПТП. Счита, че законна лихва върху претендираното обезщетение се дължи не от датата на сезирането му от ищеца, а от датата на произнасянето на застрахователя по процесната претенция- 25.05.2023г. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при съобразяване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

В разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ е уредена правната възможност за увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените от него имуществени и неимуществени вреди срещу застрахователя, обезпечил гражданската отговорност на делинквента по силата на договор за имуществено застраховане „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. За да бъде ангажирана имуществената отговорност на застрахователя, процесуално задължение на ищеца е пълно и главно да докаже, че в обективната действителност са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ наличие на валидно и действащо застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Гражданска отговорност“, по силата на което застрахователят се е задължил да обезпечи гражданската (деликтна) отговорност на сочения за виновен водач на МПС; 2/ реализиране на застрахователно събитие- ПТП, в срока на действие на застрахователното покритие, в резултат от виновното и противоправно поведение на водача, чиято гражданска отговорност е застрахована от ответника (на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага оборимо); 3/ настъпване на неимуществени вреди- неблагоприятно засягане на нематериални блага на ищеца, вследствие на осъществения застрахователен риск; 4/ причинно- следствена връзка между ПТП и вредоносните последици.

Между страните не е спорно, поради което и с доклада по делото на основание разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорно и поради това ненуждаещо се от доказване е отделено правнорелевантното обстоятелство, че към датата на ПТП гражданската (деликтната) отговорност на водача на лек автомобил „***“ с рег. № СА *** МС е била обезпечена от ответника по силата на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Независимо от това, за пълнота и прецизност следва да се изясни, че това обстоятелство с правно значение се установява и въз основа на приобщената като писмено доказателство справка от водения от Информационния център на Гаранционния фонд регистър за сключени договори за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, касаеща лек автомобил „***“ с рег. № СА *** МС, данните в който се ползват с презумптивна доказателствена сила съобразно нормата на чл. 574, ал. 12 КЗ, съгласно която данните от Информационния център – до доказване на противното, удостоверяват застрахователя, номера на договора за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или "Злополука" на пътниците, началната и крайната дата на покритието, регистрационния номер и номер на рама (шаси) на моторното превозно средство.

2

Изрично в отговора на исковата молба от името на ответника е заявено, че основателността на разглежданата претенция се признава за сумата от 500.00 лева, до която извънсъдебно предявената от ищеца претенция е била одобрена, като в хода на производството- на 01.12.2023г., ищецът е извършил плащане на тази сума в полза на ищеца- обстоятелство, което не е оспорено от името на последния и което се установява въз основа на приобщеното като писмено доказателство преводно нареждане от 01.12.2023г.

Така, в хода на процеса ответникът, признавайки претенцията до определен размер, вкл. чрез конклудентните си действия по плащане на част от претендираната сума, е признал съществуването в правната му сфера на задължение за обезвреда на ищеца. А това, от своя страна, включва признание на неизгодни за страната обстоятелства с правно значение- че соченият за виновен водач, чиято гражданска отговорност е обезпечена от ответното дружество, е допуснал виновно и противоправно поведение, с което е станал причина за ПТП, както и че в резултат от ПТП пострадалият е получил травматични увреждания, респ. е претърпял физически и емоционални болки и страдания. А признанието на неизгодни за страната факти с правно значение е едно от най- надеждните и достоверни доказателствени средства в българския граждански процес, което, преценено по реда на чл. 175 ГПК, в случая намира опора в останалата доказателствена съвкупност.

Така, от констативен протокол за ПТП с пострадали лица № ***г. се установява, че на 02.03.2023г., около 19:30 часа, в гр. София, в близост до кръстовището на ул. „***“ и ул.

„527-а“ е настъпило произшествие, при което пресичащият на пешеходна пътека на ул. „***“ от ляво надясно пешеходец К. А. М. е бил ударен от движещия се по същата улица в посока от ул. „***“ към ул. „***“ и управляван от П. Г. В. лек автомобил „***“ с рег. № СА *** МС.

Действително, в частта, касаеща механизма на ПТП, протоколът за ПТП няма обвързваща съда материална доказателствена сила, доколкото в тази част възпроизвежда изявления на участниците в ПТП пред представителя на МВР, а не директно възприети от последния факти от обективната действителност. В останалата му част, обаче- място и време на инцидента, наличие на пешеходна пътека на мястото на удара, както и на увреждания по автомобила, респ. по пострадалото лице протоколът се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила, доколкото отразява възприети от съставителя в качеството му на длъжностно лице в кръга на службата му обстоятелства, които са от значение за установяване механизма на произшествието.

С оглед на изложеното отразеното в протокола за ПТП относно механизма на произшествието подлежи на изследване от съда в хода на съдебното дирене чрез събиране на всички допустими доказателства- в този смисъл са Решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г., ВКС и Решение № 711/22.10.2008 г. по т. д. № 395/2008 г., ВКС.

В случая възпроизведеният в протокола механизъм на осъществяване на ПТП се потвърждава и от данните в издаденото от СДВР, отдел „Пътна полиция“ удостоверение с рег. № 433200-49797/02.05.2023г. и в съставеното срещу водача на МПС наказателно постановление, влязло в сила на 19.04.2023г., за това, че при ПТП, за което бил съставен процесният протокол за ПТП, същият нарушил нормата на чл. 119, ал. 1 ЗДвП, тъй като на пешеходната пътека на кръстовището на ул. „***“ с ул. „527-ма“ не пропуснал и реализирал ПТП с пресичащия на пътеката от ляво надясно пешеходец К. А. М..

Наред с това, правдоподобността от техническа гледна точка на установения в протокола за ПТП механизъм на произшествието се установява и от заключението на съдебно- автотехническата експертиза, което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и обосновани отговори на възложените задачи.

При тези разяснения, а и при липсата на доводи, касаещи осъществяването в обективната действителност на соченото от ищеца и установено в протокола за ПТП поведение на водача на лекия автомобил, по отношение на което, както бе изяснено, в хода 3 на процеса е извършено и признание от името на ответника- изрично и конклудентно, вкл. чрез извършено плащане, следва да се приеме за безспорно, че като не е пропуснал пресичащия на пешеходната пътека на ул. „***“, намираща се в близост до кръстовището с ул. „527- ма“ в гр. София, водачът на лек автомобил „***“ с рег. № СА *** МС е действал в противоречие с правно дължимото, в частност с нормата на чл. 119, ал. 1 ЗДвП, съгласно която при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре, и е станал причина за настъпване на пътния инцидент, което обосновава ангажиране на гражданската му отговорност за обезщетяване на вредите от ПТП, а с това- и гаранционно- обезпечителната отговорност на застрахователя, обезпечил тази негова отговорност.

Спорните по делото въпроси съобразно наведените с отговора на исковата молба доводи и възражения се свеждат до осъществяване от страна и на пострадалия на конкретно поведение, което да е способствало за настъпване на пътния инцидент, както и до справедливия размер на обезщетението за претърпените от последния травматични увреждания и свързаните с тях физически и емоционални болки и страдания.