Определение № 39324 от 23.09.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 39324 гр. София, 23.09.2025 г.

С. РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: В.В.М. като разгледа докладваното от В.В.М. Гражданско дело № 20231110124329 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 20748 от 23.01.2024 г. на ищеца - „Т. С.“ ЕАД, с искане за изменение в частта за разноските на постановеното по настоящото гражданско дело решение № 13155 от 03.07.2024 г. Молителят поддържа, че съдът е присъдил на ищеца разноски за производството за незаплатените държавни такси, но не и юрисконсултско възнаграждение, каквото счита, че му се дължи, поради което моли за изменение на решението в частта за разноските, като в негова полза бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

В дадения от съда едноседмичен срок не е постъпило становище от ответника - А. Д. Н..

С. районен съд, 119 състав, след като обсъди доводите на страните и взе предвид данните по делото, намира следното:

Молбата е подадена в законоустановения срок за обжалване на постановеното съдебно решение, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Видно от мотивите на решението, съдът е приел за установени всички елементи на фактическите състави за уважаване на предявените искове и е счел същите за доказани по основание и размер, по реда на чл. 235 ГПК е съобразил извършеното плащане в хода на делото, поради което предявените искове са отхвърлени.

При определяне на разноските не следва да се вземе предвид отхвърлянето на исковете поради извършеното в хода на процеса плащане, тъй като отговорността за разноски се основава на идеята за санкциониране на неоснователното възбуждане на съдебния процес, поради което и отговорност за разноски следва да възникне всякога, когато страната неоснователно е отричала/претендирала съдебно предявеното право. Съдът е длъжен да отчете извършеното в хода на процеса плащане само във връзка с постановяване на решение относно дължимостта на дълга, но не и при определяне тежестта за 1 разноските. Доколкото ответникът е дал повод за завеждане на делото, с оглед извършеното след подаване на исковата молба плащане, с което е признал дължимостта на вземанията на ищеца, в това число на вземанията за лихва за забава, начислена върху главниците т.е. признал е обстоятелството, че към датата на депозиране на исковата молба е бил в забава за заплащане на дължимата цена на топлинна енергия и дялово разпределение за процесния период, същият дължи заплащането на ищеца на разноски за юрисконсултско възнаграждение (в този смисъл напр. опр. № 843/17.11.2014 г. по ч. гр. д. № 6176/2014 г. на ВКС, ГК, IV г. о., опр. № 300/20.04.2012 г. по ч. гр. д. № 245/2012 г. на ВКС, ГК, IV г. о., определение № 595 от 22.11.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 2217/2017 г., I т. о., ТК и цитираните в последното актове).

В горния смисъл е и Тълкувателно решение № 119 от 01.12.1956 г. на ВС, ОСГК по гр.д. № 112/1956 г., с което е прието, че по общо правило разноските се дължат от страната, която с поведението си е причинила възникването на съдебния спор, като задължението за заплащане на направените по делото разноски е задължение за заплащане на понесените от съответната страна вреди. Присъждат се разноски в полза на ищеца и в случаите при отхвърляне на иска, когато след предявяването му, ответникът доброволно е възстановил правото на ищеца, какъвто е и настоящият случай.

В случая не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като извършеното плащане е след образуване на производството, поради което не освобождава ответника от задължението за заплащане на разноски по делото.

Съгласно т. 2 на ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС страната следва да представи списък за разноски по чл. 80 ГПК, дори когато е направила само един разход в производството, за който е представено доказателство. В разглеждания случай ищецът е представил списък по чл. 80 ГПК, където претендира присъждане на разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

В случая с решението съдът е пропуснал да се произнесе по тези разноски, поради което молбата за изменение на решението е основателна и на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП на ищеца следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в минимален размер на 100 лева.

Така мотивиран, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

И З М Е Н Я Решение № 13155 от 03.07.2024 г., постановено по гражданско дело № 24329 от 2023 г. в частта за разноските, като ОСЪЖДА А. Д. Н., ЕГН ********** да заплати на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК *********** сумата от 100 лева, юрисконсултско възнаграждение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от връчването, съгласно чл. 248, ал. 3 ГПК.

2

Съдия при С. районен съд: _______________________

3