Решение № 5477 от 10.12.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5477 гр. Пловдив, 10.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диляна В. Славова при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело № 20255330104834 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от З. И. И., ЕГН **********, с адрес: гр.

П., ул. „К.“ № **, против „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Рачо Петков -Казанджията“ № 4-6, с която е предявен отрицателен установителен иск с правна квалификация по чл. 439 ГПК.

В исковата молба се твърди, че на основание подадено заявление по чл. 417 от ГПК „Обединена българска банка” ЕАД - праводател на ответното „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК: 131001375, се снабдило съд Заповед за изпълнение № 5366/26.08.2009г. и изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 9943/2009 г. на Районен съд Пловдив срещу ищеца за сумата 1992,01лв. - главница, дължима по договор за кредитна линия от 18.07.2007г., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 25.08.2009г. до окончателното изплащане на сумата, сумата от 301,43 лв. - договорна лихва за периода 19.09.2008г. до 24.08.2009г., сумата от 7,54 лв. - наказателна лихва за периода 19.09.2008г. до 24.08.2009г., сумата от 296,86 лв. - разноски по делото. С молба от 10.09.2009 г. било образувало изпълнително дело № ******************, а поканата за доброволно изпълнение, ведно със заповед за изпълнение и изпълнителния лист били връчени на ищеца на 04.02.2010 г.

Заповедта влязла в сила на 18.02.2010 г.

Поддържа се, че по изпълнителното дело № *********** е наложил възбрана върху вече отчуждени от длъжника недвижими имоти, а на 04.01.2010 г. е наложил запор върху отчуждено през 1994г. МПС - **** ****. Твърди се, че на **** г. бил съставен протокол за опис на движими вещи в имот, който не бил собственост на длъжника, а *** е констатирал, че липсват секвестируеми вещи. На 15.11.2010 г. бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника в „Н.“ ООД, като последното направило няколко парични превода към ***, последният от които на 08.06.2011г. Длъжникът прекратил трудовото си правоотношение с „Н.“ ООД на 16.03.2011г.

Твърди се, че на 05.04.2011г. взискателят Обединена българска банка“ ЕАД е подал 1 молба за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника в „Химс транс“ ООД, като призовкарят не е могъл да връчи запорното съобщение на дружеството.

Сумата, постъпила по сметка на **** от „Н.“ ООД в размер на 114.65 лв. била преведена на „Обединена българска банка“ЕАД на 12.07.2011г.

Поддържа се, че 09.01.2014г. процесуалният представител на взискателя „Обединена българска банка“ ЕАД подал молба до *****, с която го уведомил, че вземането по изпълнителния лист е цедирано на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК: 131001375 въз основа на договор за цесия от 06.12.2013г. и на 23.01.2014г. е поискано „ЕОС МАТРИКС” ЕООД да бъде конституиран като взискател на мястото на „Обединена българска банка“ ЕАД. На 01.04.2015г. била подадена молба със сходно съдържание до *****, като същия с Резолюция е оставил без движение молбата до представяне на доказателства, че длъжникът е уведомен за цесията; на 11.05.2015 г. отново е подадена нова молба за конституиране, както и уведомление за цесията, като с резолюция *** е уважил молбата – твърди се, че на тази дадта е извършено последното действие по изпълнителното дело. Поддържа се, че последното валидно изпълнително действие било извършено на 07.06.2011., когато с резолюция *** е наложил запор върху трудовото възнаграждение на длъжника в „Химс транс“ ООД, като дружеството изобщо не получило запорното съобщение, а длъжникът бил уведомен за запора на 08.10.2011 г.

Според ищеца, дори да се приеме, че давността е прекъсната на 23.01.2014г., когато „ЕОС МАТРИКС” ЕООД е подало молба за конституиране като взискател, в следващите 5 години не било поискано и предприето никакво изпълнително действие и вземанията за главница и разноски били погасени по давност на 23.01.2019г., а на 23.01.2017г. били погасени вземанията за наказателна и договорна лихва.

С оглед изложеното от съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ищеца, че не дължи на ответника сумата от: 1992.01лв. главница, дължима по договор за кредитна линия от 18.07.2007г., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 25.08.2009г. до окончателното изплащане на сумата; сумата от 301.43 лв. - договорна лихва за периода 19.09.2008г. до 24.08.2009г., сумата от 7.54 лв. — наказателна лихва за периода 19.09.2008г. до 24.08.2009г., сумата от 296.86 лв — разноски по делото, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч. гр. дело №9943/2009 г. по описа на PC Пловдив, за принудителното събиране на които е образувано и висящо изп.дело № *******, поради погасяване по давност.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба.

Твърди се, че образуваното изпълнително дело е прекратено по право на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, тъй като след 23.01.2014 г. не били предприемани действия по изпълнителното производство, като нямало значение дали фактът на прекратяването е потвърден или не с постановление на съдебния изпълнител. Поддържа, че след прекратяване на изпълнителното производство не били предприемани каквито и да е действия на процесуална принуда или други действия, накърняващи правната сфера на ищеца, поради което ответникът твърди, че е изразил ясно волята си за дезинтересиране касателно процесния титул. Ответникът поддържа, че между страните липсва спорно право, поради което твърди, че за ищеца липсва правен интерес от водене на настоящия иск, поради което твърди, че същият е недопустим.

В случай, че съдът приеме за допустимо настоящото производство, ответникът заявява, че признава иска за основателен.

По отношение на разноските ответникът твърди, че не е дал повод за завеждане на делото, поради което не следвало да му се възлагат такива. Претендират се направените в настоящото производство разноски. Направено е възражение за прекомерност на 2 адвокатското възнаграждение на ищцовата страна.

В проведеното на 27.11.2025г. открито заседание съдът е уважил искането за постановяване на решение при признание на иска, тъй като са налице предпоставките за това.

Ето защо и на основание чл. 237, ал. 2 от ГПК съдът следва да постанови решение, основавайки се на признанието.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК право на разноски има ищецът, но такива не се констатираха, тъй като същият е освободен от внасянето на държавна такса и разноски и се представлява безплатно от адв. Б., на който съдът следва да определи адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ГПК .

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати по сметка на Пловдивския районен съд, в полза на бюджета на съдебната власт дължимата за производството държавна такса в размер на 103,92 лева.

Ищецът освен това е представляван от свой пълномощник в процеса, на когото той не е заплатил хонорар, в която връзка същият моли за определяне на неговото възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата. По делото в представения договор за правна защита и съдействие на ищеца е посочено, че той се представлява безплатно от адв.

С. Б., поради затрудненото си материално положение, което по смисъла на чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА представлява основание за оказването на безплатна адвокатска помощ. Изрично в подобни хипотези законодателят е предвидил възможността съдът да определи размер на адвокатското възнаграждение, което с оглед фактическата и правна сложност на делото /ответникът признава иска/, броя на проведените заседания и реално осъществените процесуални действия по защита следва да се определи в минималния предвиден в Наредба № 1/ 09.07.2004 г. размер- 400 лева.

Мотивиран от горното и на основание чл. 237, ал. 2 от ГПК, съдът РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответното дружество „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

„Рачо Петков -Казанджията“ № 4-6, че ищеца З. И. И., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул.

„К.“ № ** не дължи следните суми: 1992.01лв. - главница, дължима по договор за кредитна линия от 18.07.2007г., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 25.08.2009г. до окончателното изплащане на сумата; сумата от 301.43 лв. - договорна лихва за периода 19.09.2008г. до 24.08.2009г., сумата от 7.54 лв. — наказателна лихва за периода 19.09.2008г. до 24.08.2009г., сумата от 296.86 лв — разноски по делото, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч. гр. дело № 9943/2009 г. по описа на PC Пловдив, за принудителното събиране на които е образувано и висящо изп.дело № **** по описа на *****, поради погасяване по давност.

ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Рачо Петков -Казанджията“ № 4-6 да заплати по сметка на Районен съд-Пловдив, в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 103,92 лева /сто и три лева и деветдесет и две стотинки/, представляваща дължима за производството държавна такса.

ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Рачо Петков -Казанджията“ № 4-6 да заплати на **** С. Л. Б. от 3

АК-П., с личен номер: *****, с адрес в гр. П., бул. „Ц. Б. *** О.“ № **, вх. *, **** сумата от 400 лева /четиристотин лева/, представляваща определено от съда по реда на чл. 38 от ЗА адвокатско възнаграждение. да заплати на **** Н. Л. Г. от АК-П. с личен № ***, с адрес в гр. П., ул. „Я. С.“ № *, ет. *, ап. * сумата от 870,20 лева /осемстотин и седемдесет лева и двадесет стотинки/, представляващо определено от съда по реда на чл. 38 от ЗА адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4