Разпореждане № 29729 от 08.11.2021, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Частно гражданско дело 61201/2021
- Вид
- Разпореждане № 29729
- Подписан
- 08.11.2021
- Състав
- ПЛАМЕН ИВАНОВ ШУМКОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 411, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 93, ал. 1 · Закон за гражданската регистрация
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 29729 гр. София, 08.11.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Частно гражданско дело № 20211110161201 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 417 ГПК.
Образувано е по заявление от „У Б“ АД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу длъжника ЯН. П. В. с ЛНЧ ********** и посочен в заявлението адрес: гр. София, ул. „О“, бл.
Заповед за изпълнение на парично задължение се издава, след като съдът прецени, че заявлението отговаря на изискванията за допустимост и редовност. Предпоставките за издаване на заповед за изпълнение са уредени по отрицателен начин в чл. 411, ал. 2 ГПК, т.е. чрез посочването на основанията, при които заповед не се издава. Наличието на която и да е от тези предпоставки е пречка за издаването на заповед за изпълнение. Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 4 ГПК, заповед за изпълнение не се издава, когато длъжникът няма постоянен адрес на територията на Република България. След служебно извършена справка за регистрирани адреси на длъжника ЯН. П. В. в НБД „Население“ се установи, че по отношение на лицето не са налице регистрирани нито постоянен, нито настоящ адрес. Не са налице данни лицето да има статут на продължително пребиваващ в страната към момента на подаване на заявлението, но дори това да е така, деклариран от него адрес в дирекция „Миграция“ – МВР, не би представлявал постоянен адрес по смисъла на чл. 93, ал. 1 ЗГР, каквото е изискването на чл. 411, ал. 2, т. 4 ГПК.
Горният извод се подкрепя и от възприетото в т. 3б от ТР от 18.06.2014 г. по ТД 4/2013 на ОСГТК на ВКС, според което, когато се установи, че заповедта е издадена срещу длъжник, който изобщо няма постоянен адрес или седалище в Република България, същата подлежи на служебно обезсилване от заповедния съд.
Поради гореизложеното и на основание чл. 411, ал. 2, т. 4 ГПК заявлението следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, съдът
1
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 76311/26.10.2021 г., подадено от „У“ АД, с което се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК срещу ЯН. П. В. с ЛНЧ **********.
УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск за вземанията, по отношение на които заявлението е отхвърлено, пред компетентния да го разгледа съд, в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото разпореждане, като довнесе държавна такса, съгласно чл.1 от Тарифа за таксите, които се събират от съдилищата по ГПК.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис от него на заявителя.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2