Определение № 20145 от 17.10.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 11542/2025
- Вид
- Определение № 20145
- Подписан
- 17.10.2025
- В сила
- 17.10.2025
- Състав
- Петър Любомиров Сантиров, Дамян Ивайлов Христов, Ивета Антонова
Цитирани разпоредби
- чл. 113 · Граждански процесуален кодекс
- чл.122 · Граждански процесуален кодекс
- чл.439 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 20145 гр. София, 17.10.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Е, в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Петър Люб. Сантиров
Членове:
Ивета Антонова
Дамян Ив. Христов като разгледа докладваното от Дамян Ив. Христов Въззивно частно гражданско дело № 20251100511542 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.122 ГПК.
Образувано е по повдигнат от СРС спор за подсъдност между него и Районен съд – Харманли за това, кой е компетентен да разгледа искова молба вх. № 10414/22.11.2024 г. по описа на РС-Харманли, подадена от И. Я. К. срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД по иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за установяване недължимост на вземанията по изпълнителен лист от 07.01.2013 г., издаден по ч.гр.д. № 6/2013 г. на РС-Харманли, въз основа на който е образувано изълнително дело № 20228750401253 по описа на ЧСИ З.З. с район на действие ОС-Хасково.
Софийски градски съд, който се явява компетентен да разреши спора между съдилищата на основание чл.122, изр.2 ГПК, намира следното:
Производството по делото е образувано пред Районен съд – Харманли по подадена искова молба от И. Я. К. срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД, по иск с правно основание чл.439,ал.1 ГПК за установяване на недължимостта на сума в общ размер на 5015,88 лева, от които главница 4233,07 лева, договорна лихва за периода 11.05.2011г. до 03.01.2013 г.- 534,04 лева, наказателна лихва за периода 07.06.2012 г. до 03.01.2013 г.- 246,77 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.01.2013 г. до изплащане на вземането, както и разноските по делото от които 100,32 лв. държавна такса и 290 лева юрисконсултско възнаграждение. В исковата молба са били изложени твърдения, че ищецът е наследник на И. К.а, която е била осъдена през 2013г. солидарно със С.В.С., починал през 2016 г., да заплатят на „ Банка ДСК“ ЕАД посочените по- горе суми, за които е бил издаден изпълнителен лист от 07.01.2013 г. по ч.гр.д.№ 6/2013г. по описа на PC — Харманли. В исковата молба е посочено, че процесните вземания произтичат от договор за банков кредит.
С определение №82/04.02.2025 г. РС- Харманли е приел, че предявеният по делото иск не е такъв на потребител по смисъла на чл. 113 ГПК, а на длъжник по изпълнението по смисъла на чл. 439, ал. 1 ГПК, защото с него ищецът не защитава свои потребителски права по сключен с праводателя на ответника договор за банков кредит, нито иска признаване на недължимост на суми по такъв договор, а оспорва като длъжник изпълнението по горепосоченото изпълнително дело поради изтекла след силата на присъдено нещо погасителна давност, погасяваща вземанията на взискателя по изпълнителния лист. По изложените съображения РС- Харманли е приел, че при иска по чл.439 ГПК се прилагат общите правила на местната подсъдност и с оглед на релевираното възражение от ответника за местна неподсъдност на спора пред РС- Харманли е прекратил производството пред себе си и го е изпратил по компетентност на СРС, доколкото седалището на ответното дружество 1 се намира в гр. София.
С определение № 41987 / 09.10.2025 СРС е приел, че разпоредбата на чл.113 от ГПК намира приложение и в производството по чл.439 ГПК, защото само основанието за възникване на вземането е от значение за качеството потребител на едно физическо лице и доколкото новонастъпилите правопогасяващи факти по чл. 439 ГПК са именно по отношение на вземането на взискателя, за което е издадено изпълнителното основание и което е предмет на изпълнителното производство, то местната подсъдност следва да се определи съгласно чл. 113 ГПК, а именно ищецът- потребител може да предяви иска си пред съда по своя настоящ или постоянен адрес. Въз основа на извършена справка в НБД, СРС е установил, че постоянния и настоящия адрес на ищеца се намират в гр. Симеоновград, поради което местно компетентен се явява РС- Харманли, където първоначално е бил предявен иск. По изложените съображения СРС е повдигнал настоящия спор за подсъдност.
В константната практика на ВКС / Определение № 2481 от 21.08.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2819/2023 г., III г. о., ГК, Определение № 39 от 9.02.2022 г. по гр. д. № 3242/2021 г., ІV г. о., Определение № 50413 от 5.10.2022 г. по ч. т. д. № 2100/2022 г., І т. о., Определение № 306 от 11.07.2022 г. по ч. т. д. № 1362/2022 г. и др./ се приема, че съобразно ЗЗП, само основанието за възникване на вземането е от значение за качеството потребител на едно физическо лице и доколкото новонастъпилите правопогасяващи факти по чл. 439 ГПК са именно по отношение на вземането на взискателя, за което е издадено изпълнителното основание и което е предмет на изпълнителното производство, то чл.113 от ГПК намира приложение и в производството по чл.439 ГПК. Видно от материалите по делото оспорваното вземане произтича от договор за потребителски кредит, респ. в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл.113 от ГПК, съгласно която исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес - по постоянния. В случая настоящия и постоянния адрес на ищеца се намират в гр. Симеоновград, който попада в съдебния район на РС- Харманли, поради което компетентен да разгледа процесното исково производство се явява РС- Харманли.
Предвид изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
КОМПЕТЕНТЕН да се произнесе по искова молба вх. № 10414/22.11.2024 г., подадена от И. Я. К. срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД, по иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, за установяване недължимост на сума в общ размер на 5015,88 лева, от които главница- 4233,07 лева, договорна лихва за периода 11.05.2011г. до 03.01.2013 г.-534,04 лева, наказателна лихва за периода 07.06.2012г. до 03.01.2013 г.- 246,77 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.01.2013г. до изплащане на вземането, както и разноските по делото от които 100,32 лв. държавна такса и 290 лева юрисконсултско възнаграждение, за които вземания е издаден изпълнителен лист от 07.01.2013 г. по ч.гр.д. № 6/2013 г. на РС-Харманли, въз основа на които е образувано изп. дело № 20228750401253 по описа на ЧСИ З.З. с район на действие ОС-Хасково, е Районен съд- Харманли.
Делото да се изпрати на Районен съд- Харманли съд по подсъдност.
Препис от определението да се изпрати на Софийският районен съд за сведение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
2
3