Решение № 531 от 27.11.2023, Районен съд - Козлодуй

РЕШЕНИЕ

№ 531 гр. Козлодуй, 27.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николинка Л. Крумова при участието на секретаря Валентина Ст. Гъркова като разгледа докладваното от Николинка Л. Крумова Гражданско дело № 20221440101572 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

От А. С. А., ЕГН:********** от ...., обл.Враца, чрез процесуалния си представител адв.Християна Петева Йочева от АК – София, преупълномощена от ЕАД „ Димитър Милев „, вписано в регистър БУЛСТАТ под №177492004, фирмено дело №24/2021г. по описа на СГС против „ Вивус БГ „ ЕООД, ЕИК:202393458, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“ Димитър Хаджикоцев „ №52-54, представлявано от Здравко Стаменов Райчев, е предявен иск както следва:

- за провъзгласяване нищожността на клаузите, предвиждащи „ такса бързо разглеждане „,, допълнителни лихви, такси и неустойки, уговорени в договор за кредит №9864757041/24.06.2022г., сключен между страните на основание чл.10а, вр.чл.19, ал.4, вр.чл.22 от ЗПК, вр.чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, вр.чл.143, ал.1 от ЗЗП, вр.чл.146 от ЗЗП;

- с правно основание чл.55, ал.1, т.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 285.44 лева / двеста осемдесет и пет лева и четиридесет и четири стотинки /, представляваща недължимо платена сума по договор за кредит №9864757041/24.06.2022г., сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 08.12.2022г. до окончателно изплащане на сумата;

Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че ищецът е страна по договор за кредит №9864757041/24.06.2022г., сключен между него и ответното дружество.

Сочи се, че съгласно договора ищецът на 24.06.2022г. е получил сумата 1 от 1100.00 лева, при срок на кредита от 30 дни.

Посочено е, че в договора било уговорено, че ищецът дължи сума в размер на 226.94 лева, представляваща такса бързо разглеждане.

Твърди се, че ищецът е погасил сумата по договора на 18.08.2022г., като за срока на договора е заплатил по сметка на ответното дружество сума в общ размер на 1422.50 лева, формирана от суми по главница – 1100.00 лева, договорна лихва – 37.06 лева, такса бързо разглеждане – 226.94 лева и други лихви, такси и неустойки – 58.50 лева..

Счита се, че процесният договор е нищожен на основание чл.10, ал.1, вр.чл.22 от ЗПК, тъй като не е била спазена предвидената от закона форма.Счита се още, че е нарушено изискването процесният договор да е написан по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт не по - малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора.Сочи се, че договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл.11, ал.1, т.10, вр.чл.22 от ЗГЖ, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите / ГПР / по кредита.Сочи се, че в нарушение на императивните правила, в договора за потребителски кредит ГПР е бил посочен единствено като процент, но без изрично да са описани и основните данни, които са послужили за неговото изчисляване.

Счита се, че липсата на ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, а именно кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият в договора ГПР, което е в пряко противоречие с императивните изисквания на чл.19, ал.1, вр.чл.10, ал.2 и чл.10а, ал.2 и ал.4 от ЗПК.В договора единствено бил посочен годишен лихвен процент по заема, без обаче да ставало ясно как тази стойност се съотнасяла към ГПР по договора.Описаните в съдържанието на договора такси и разходи ( в това число възнаградителна лихва, такса експресно разглеждане и неустойка ) водели до различен размер на ГПР от посочения.

Отразено е, че съгласно Решение от 20.09.2018г. по дело С-448/2017г. на СЕС „ На непосочването на ГПР в договор за кредит трябва да се приравни ситуацията, в която в договора се съдържа само математическа формула за изчисляването на този ГПР, без обаче да предоставя необходимите за това изчисляване данни.В подобна ситуация не може да се счете, че потребителят е напълно запознат с условията по бъдещото изпълнение на подписания договор към момента на сключването му и следователно, че разполага с всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата на задължението му ".

На следващо място се счита, че в договора за потребителски кредит е налице грешно посочен размер на ГПР, а действителният такъв е в пъти по висок от посочения, което е над максимално установения праг на ГПР, предвиден в императивната разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПК.

2

В договора било посочено заплащане на услуга, свързана с усвояването на кредита, която не е зачислена нито към ГПР, нито към ГЛП.

Счита се, че с тези действия ответното дружество е заобиколило изискванията на ЗПК за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, като съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК, всички приложими към сключването, изпълнението, прекратяването и развалянето на потребителски договори национални нормативни актове / ВПК, ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и др. / са приети в Република България, въз основа на присъединяването ни към Европейския съюз и произтичащите от това задължения за синхронизиране на българското законодателство с европейското.Ето защо се счита, че приложимото национално законодателство следва да бъде тълкувано и прилагано съобразно духа, целите, съображенията и разпоредбите на действащата Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и Съвета от 23 Април 2008г. относно договорите за потребителски кредити.Във връзка с горното се сочи, че неизпълнението на задължението за правилно посочване на размера на ГПР злепоставя и самата цел на Директива 2008/48/ЕО да има единен съпоставим прозрачен пазар на кредитите, защото по този начин потребителят не можел да сравни продуктите адекватно.Целта на уредбата на ГПР била чрез императивни норми да се уеднакви по еднозначен начин изчисляването и посочването на ГПР на кредита и това да служи за съпоставка на кредитните продукти и да ориентира икономическия избор на потребителя.

Обстоятелството дали е бил правилно изчислен и посочен ГПР се установявало на база изискванията на единната формула, залегнала в самата Директива 2008/48/ЕО / и транспонирана в ЗПК /, поради което същата имала и нормативно значение.Гореописаните такси / в това число и начислената такса „ бързо разглеждане " / безспорно попадали в изискванията на Директивата — те били предвидими общи разходи, които обуславят сключването на договора при тези условия и са предварително заложени.По тези съображения се сочи, че тези клаузи изискват размерът им да се включи в общия размер на разходите и от там в ГПР.Ето защо се посочва, че неправилното изчисляване и посочване е самостоятелно основание за недействителност на договора.В подкрепа на това било и обстоятелството, че посочването на ГПР е изведено като съществено условие на договора.Това следвало и от сравнителноправния прочит на уредбите на държавите от ЕС, имплементираща Директива 2008/48/ЕО/, както и практиката на СЕС, където това изискване последователно и ясно било формулирано и затвърждавано.

Счита се, че от гореизложеното било единствено изводимо, че грешното посочване на размера на ГПР следвало да се приравни на хипотезата на непосочен ГПР по смисъла на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, респективно целият договор следвало да се обяви за недействителен на основание чл.22 от ЗПК.

Сочи се, че посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално 3 прилаганият в отношенията между страните, представлявало „ заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от ЗЗП, както и по смисъла на правото на ЕС.

С оглед горното се сочи, че клаузите в процесния договор не са формулирани по ясен и недвусмислен начин, съгласно изискванията на чл.147, ал.1 от ЗЗП и разглеждани както самостоятелно, така и в съвкупност с останалите уговорки, не позволявали на потребителя да прецени икономическите последици.Счита се за нищожна клаузата, с която е уговорено, че ищецът се задължава да заплати на кредитиращото дружество такса за бързо разглеждане на кредита.Нищожна била и клаузата, с която е начислена такса бързо разглеждане.Съгласно ЗПК кредиторът нямал право да събира такси, свързани с отпускането, усвояването и обслужването на кредита.В случая се касаело до такса за отпускане на кредита, като същата представлявала начин кредиторът да си набави допълнителни средства, чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на чл.19, ал. 4 от ЗПК и при несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ неоснователното обогатяване се калкулира допълнителна / лихва / печалба към договорената възнаградителна лихва.

Всичко това било в пряко нарушение на разпоредбата на чл.143, т.19 от ЗЗП, тъй като тези клаузи били неравноправни и противоречащи на добрите нрави на основание умишленото въвеждане на потребителя в заблуждение.

Ако евентуално съдът приеме договора за валиден и действителен се сочи, че са нищожни отделните клаузи от процесния договор на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД - поради нарушение на закона, чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД - поради нарушаване на добрите нрави, респективно на основание чл.146 от ЗЗП - поради неравноправност.Твърди се и нищожност на клаузата, с която се уговаряло дължимост на възнаграждение за бързо разглеждане на кредита.

В подкрепа на иска са представени заверени копия от следните писмени доказателства:пълномощни и документи за извършени плащания.

В срока за отговор по чл.131 от ГПК от ответника, чрез процесуалния му представител – Д. Д. - юрисконсулт, е постъпил писмен такъв.

Видно от същия, според процесуалния представител на ответното дружество исковата молба е неоснователна и необоснована.

С отговора не се оспорва сключването на договора за кредит №9864757041/24.06.2022г..В тази връзка е отразено, че договорът между страните е сключен на 24.06.2022г. в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит и Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние.Отразено е, че с подписването на договора, кредитодателят е предоставил на кредитополучателя сума в размер на 1100.00 лева, представляваща главница по кредита.Кредитът бил за период от 30 дни и бил с падежна дата 24.07.2022г..Твърди се, че начислените такси и лихви по кредита са както следва - договорна лихва в размер на 37.06 лева, такса „ бързо разглеждане „ в размер на 226.94 лева, като така общият размер на 4 кредита, който кредитополучателят е следвало да погаси на падежната дата е бил на стойност 1364.00 лева.

Посочено е, че още в начален етап от процеса по кандидатстване и одобрение, а именно на етап посочени от кредитоискателя конкретни параметри, се предоставял Стандартен европейски формуляр ( СЕФ ), като това се случвало в момента, в който кредитоискателят е влязла в сайта vivus.bg, избрал е сумата и срока, за които кандидатства, след което му е предоставен СЕФ, който отговарял на всички изисквания относно информацията, която трябвало да съдържа.Сочи се, че срокът на договора за кредит започвал да тече от датата на превеждане на сумата по кредита по сметка на кредитополучателя, както и, че заявената и отпусната сума по договора е била преведена от ответното дружество на ищеца на 24.06.2022г. по сметка в „ Първа инвестиционна банка ” АД, тъй като кредитополучателят е избрал този начин на получаване на заявената от него сума.

Посочено е, че съгласно допустимата възможност в т.4.2 от ОУ към договора, ищецът се е възползвала от правото си и е заявила получаването на допълнителна незадължителна услуга за експресно разглеждане на искането за отпускане на кредит, за която е начислена горепосочената такса.Последната се изчислявала спрямо сумата на кредита и срока на договора за кредит, съгласно Тарифа на кредитора, налична на началната страница на vivus.bg.

Отразено е, че в общия случай и когато кредитоискателят не желае използването на допълнителна услуга по приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит, кредиторът предоставял отговор в рамките на до 7 календарни дни от момента на подаване на искането.В случая изрично заявената услуга за експресно разглеждане гарантирала обработка на искането и получаването на отговор в рамките на до 15 ( петнадесет ) минути от изпращането му, като услугата се предоставяла изцяло и без забавяне, веднага след постъпването на искането за отпускане на кредит в системата на дружеството.Именно поради тази изначално ясна и за двете страни насрещна престация на услуга, ищецът е бил обвързан със заплащането й.