Решение № 1391 от 30.09.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1391 гр. Пловдив, 30.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Узунов при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно наказателно дело № 20265330203687 по описа за 2026 година намери следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш серия К, № 12918655, издаден от ОДМВРПЛОВДИВ, с който на "Д. Е*** Г***" ООД, ЕИК **** е наложена имуществена санкция в размер на 204,52 евро за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на издадения електронен фиш и се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.

Прави възражение за прекомерност. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Съгласно представената извадка от АИС, обжалваният електронен фиш е връчен на жалбоподателя на 10.06.2026г., а жалбата е подадена на 16.06.2026г., поради което и същата е подадена в 14-дневния срок за обжалване. Същата е подадена и от активнолегитимирано лице, доколкото съгласно редакцията на чл. 189, ал. 4 ЗДвП в сила от 7.05.2026 г., за 1 нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство, с изключение на нарушенията по чл.

179, ал. 3-3в, на собственика, на когото е регистрирано превозното средство, а когато в свидетелството за регистрация на превозното средство е вписан ползвател – на ползвателя, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител по образец, утвърден от министъра на вътрешните работи, с който се налага глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Или иначе казано, съгласно найактуалната редакция на закона, относима в случая към датата на твърдяното административно нарушение - 03.06.2026 г. е налична възможност ЮЛ – собственик да бъде санкциониран с ЕФ с налагане на имуществена санкция.

Жалбата освен това е подадена против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Електронният фиш е издаден за това, че на 03.06.2026г., в 12,58 ч. в гр.

Пловдив, бул. „Кукленско Шосе“ срещу № 3, посока юг към Митница Пловдив, МПС с рег. № ****, при отчетен толеранс от минус 3 км/ч. в полза на водача, се движел с установена наказуема скорост 82 км/ч., тоест с превишение на скоростта от 32 км.ч. Ползвател на МПС, съгласно справката за собственост на автомобила, е жалб. „Д. Е*** Г***“ ООД.

Изложената в Електронния фиш фактическа обстановка се доказва от приложеното по административната преписка статично изображение, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата, свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол. В снимката са посочени мястото на контролирания участък и времето, посоката на движение, техническото средство, с което е установено нарушението, измерената скорост. По отношение на възражението на жалбоподателя за липса на представени 4 броя снимки, съдът намира, че в ЗДвП и в Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, липсва нормативно изискване за брой на 2 снимките, респ. представянето и на едно статично изображение е напълно достатъчно, стига в същото да се съдържат съответните реквизити за време, място, скорост на заснетото МПС. Същевременно, по отношение на възражението, че е възможно МПС-то да е било паркирано, видно от статичното изображение е, че спрямо същото е била отчетена скорост, като на снимката липсва и друго МПС или друг динамичен обект, за които да може да се предположи, че е била отчетената скорост, поради което и възражението се явява неоснователно.

Следва да се отбележи че съгласно представения снимков материал, измерената скорост е в размер на 85 км/ч. След правилно приспадане на толеранс от 3 км/ч съгласно Протоколът от проверка № 293-СГ-ИСИС/ 15.07.2025г. за възможна грешка при измерване на скоростта в рамките на плюс/минус 3 км/ч, административно-наказващият орган правилно е установил, че наказуемата скорост е в размер на 82 км/ч.

Изложената по делото фактическа обстановка се доказва и от представения по делото Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система по чл. 10 от Наредба № 8121з532/12.05.2015г. от 01.11.2020г. и от справката за собственик на процесния автомобил, видно от която вписан ползвател се явява именно дружествотожалбоподател.

Налице са всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з532/12.05.2015г. в редакцията към датата на извършване на нарушението / след изм. и доп. с ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г/ изисквания за законосъобразност на използването на стационарно техническо средство за видеоконтрол.

-нарушението е установено с автоматизирано техническо средство ARH CAM

S1 № MD 1250b77, представляващо преносима система за видеоконтрол, като същата не представлява стационарно техническо средство.

Техническото средство е от одобрен тип, което е видно от приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, - техническото средство е вписано в регистъра на българския институт по метрология под номер 5126, видно от приложеното по делото Удостоверение,

-техническото средство е преминало през надлежна метрологична 3 проверка, което се установява от приложения по делото Протокол № 293-СГИСИС/ 15.07.2025г., -надлежно съставен и попълнен е протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., който съгласно трайната съдебна практика представлява официален свидетелстващ документ, който удостоверява мястото, времето и начина на извършване на видеоконтрола и спазването на нормативните и техническите изисквания за неговата законосъобразност. Към Протокола по чл. 10 от Наредбата е представена и снимка на разположението на измервателния уред, за която липсва задължение за административнонаказващия орган да има посочена дата и час.

Съдът обсъди и възражението по отношение на издадения друг фиш за скорост – ЕФ К № 12919076, издаден от ОДМВР-Пловдив като съобрази, че същият в действителност е издаден за нарушение от същата дата и час и на същото място, по отношение на същото лице. При така посоченото, в действителност е налице идентитет между двата санкционни акта, респ. идентитет по отношение на предмета на изследване в рамките на два отделни административно-наказателни процеса. В такива случаи, по-късно образуваното административно-наказателно производство не е следвало да бъде възбуждано, респ. същото е следвало да бъде прекратено или по-късно издаденият електронен фиш да бъде анулиран или отменен. Съобразявайки поредните номера на издаване на електронните фишове – по-конкретно че процесният фиш е с номер 12918655, а другият е с номер 12919076, се установява, че по-рано издаденият фиш се явява именно процесният, поради което и издаването на друг електронен фиш за нарушение по същото време и на същото място за същото нарушение е било незаконосъобразното.

Основание за отмяна поради нарушение на принципа „ne bis in idem“ би се явило и влизането в сила на по-късно издадения ЕФ с номер 12919076, но служебно известно е на съда, че така посоченият ЕФ серия К № 12919076, издаден от ОДМВР-Пловдив, към момента не е влязъл в сила, като същият е предмет на разглеждане по АНД № 3686/26г. по описа на РС-Пловдив, което към момента на постановяване на настоящото решение не е приключило с влязъл в сила съдебен акт.

Посочена е правилната нарушена разпоредба, а именно чл. 21, ал.1 ЗДвП.

В същата норма е посочена принципната забрана за водачите на МПС-та от 4 категория „В“ да превишават в населено място скоростта на движение над 50 км/ч. Приложена е коректната санкционна норма-чл. 182, ал.1, т. 4 ЗДвП, като наложената санкция кореспондира със законоустановения размер – 400лв., с еврова равностойност 204,52 евро.

Въз основа на гореизложеното, обжалваният електронен фиш се явява правилен и законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.

При този изход на делото, разноски са дължими на въззиваемата страна и при направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за него в това производство, съобразно с нормата на чл.63д, ал. 5 вр. ал. 4 от ЗАНН, вр. с чл.37 от ЗА, вр. с чл.27е от Наредбата за правната помощ и като съобрази характера и тежестта на производството, както и факт ът, че представителството е осъществено единствено чрез депозиране на писмено становище от юрисконсулт, съдът намери, че следва да присъди в полза на ОД на МВР - Пловдив юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 66,47 евро.

Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, X н. с., РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К, № 12918655, издаден от ОДМВР- ПЛОВДИВ, с който на "Д. Е*** Г***" ООД, ЕИК **** е наложена имуществена санкция в размер на 204,52 евро за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА "Д. Е*** Г***" ООД, ЕИК **** да заплати на ОДМВРПловдив сторените в производството пред РС-Пловдив разноски за представителство от юрисконсулт в размер на 66,47 евро.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5