Решение № 8515 от 12.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8515 гр. София, 12.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело № 20241110161781 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявени от ищеца М. А. Т., ЕГН **********, с адрес гр. София, ****** чрез ЕАД Е. И., БУЛСТАТ 180978004, със съдебен адрес ***** срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД , ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джавахарлар Неру“ № 28, ет. 2, офис 40-46 и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джавахарлар Неру“ № 28, ет. 2, офис 40-46, обективно съединени установителни искове, както следва: срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 22 ЗПК вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 и т.11 ЗПК, чл. 19 ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем № **** от 31.10.2023 г., поради противоречие със закона; срещу „Файненшъл България“ ЕООД с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД, чл.

26, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 146 ЗЗП вр. чл. 143 ЗЗП и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на гаранция № **** от 31.10.2023 г., поради липса на основание, поради противоречие със закона и добрите нрави.

Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че с първия ответник е сключил договор за паричен заем № **** част от съдържанието на който е клауза регламентираща размера на ГЛП 35,00 %, който размер ищецът счита, че накърнява добрите нрави. Развива съображения в насока, че клаузата е неравноправна. Позовава се на съдебна практика според която при необезпечени заеми възнаградителната лихва следва да не надхвърля повече от три пъти законната лихва. Счита, че клаузата уреждаща възнаградителна лихва е част от същественото съдържание на договора и аргументира, че нищожността влече нищожност на целия договор. Твърди, че са нарушени чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 ЗПК, като в тази връзка сочи, че в договора не е посочен действителният размер на ГПР. Посочването на грешен размер на ГПР излага, че представлява заблуждаваща търговска практика. Нищожността на клаузата регламентираща размера на ГПР, счита, че води до нищожност на целия договор. Поддържа, че уговореното възнаграждение за фирмата – поръчител, също представлява разход по кредита, както и че следва да се включи в размера на ГПР. Излага, че са нарушени изискванията на чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК. Твърди, че не му е било разяснено по ясен и разбираем начин и при спазване на изискванията на чл. 5 1 от ЗПК, преди сключване на договора какъв е размерът на всички разходи, които следва да заплати, като сочи, че тази информация не може да бъде извлечена и от договорите. Излага, че в предоставения СЕФ за кредит в размер на 2500 лв. е бил посочен лихвен процент от 35 % и ГПР 40,69 %, с общ размер на всички плащания 2777,70 лв. Счита, че поради непредоставянето на вярна информация, е бил лишен от възможността да вземе информирано решение при сключването на договорите. Оспорва като нищожен и договора за предоставяне на гаранция. Аргументира, че изискването за заплащане на възнаграждение при непредоставяне на обезпечение на практика прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника, върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. Оспорва клаузата предвиждаща заплащане на възнаграждение като неравноправна. Доколкото договорът за гаранция е с акцесорен характер, счита, че нищожността на главната сделка, води до нищожност и на договора за гаранция. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Ответникът оспорва предявения иск като недопустим при твърдения, че за ищеца липсва правен интерес от предявяването му. Оспорва иска и като неоснователен. Развива подробни съображения в насока, че договорът за кредит е сключен при спазване на нормативните изисквания. Излага, че евентуалната нищожност на клаузата регламентираща размера на ГПР, не води до нищожност на целия договор. Подробно аргументира, че възнаградителната лихва съответства на изискванията на ЗПК. Сочи, че размерът на ГПР включва всички разходи по кредита в съответствие с чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Твърди, че предоставянето на обезпечение не е задължително условие за отпускане на заемната сума. Излага, че разходите за обезпечаване на вземането са изключени от разходите по кредита, т.к. не били известни на заемодателя към момента на сключване на договора.

Подробно излага, че ищецът е имал възможност да предостави и друг вид обезпечение, включително и безвъзмездно поръчителство. Твърди, че преди сключване на договора е предоставил цялата необходима и изискуема информация. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Файненшъл България“ ЕООД. Ответникът оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен, като счита и исковата молба за нередовна по отношение на предявения срещу него иск. Аргументира подробно, че за ищеца липсва правен интерес от предявяването на установителен иск, т.к. разполагал с по-засилена защита. Подробно излага, че договорът за предоставяне на гаранция е сключен при спазване на нормативните изисквания. Развива съображения в насока, че уговореното възнаграждение е дължимо срещу поетото задължение за обезпечаване на кредита. Излага, че ищецът е имал възможност да предостави и друг вид обезпечение. Сочи, че клаузите в договора са ясни и разбираеми, както и че ищецът е могъл да прецени икономическите последици от сключването на договора. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните не е спорно, а и от представения по делото Договор за паричен заем № **** от 31.10.2023 г. се установява, че ищецът и ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД са сключили договор за потребителски кредит, въз основа на който на ищеца е предоставен кредит в размер на 2 500 лв., със срок на погасяване 30 седмици, последната вноска с падеж 28.05.2024 г., с размер на двуседмичната погасителна вноска 185,18 лв., с уговорена годишна лихва 35,00 %, ГПР 41,72 % и общо задължение 2 777,70 лв., състоящо се от размера на заетата сума и лихвата за целия срок на договора.

В чл. 4 от договора страните са уговорили, че заемателят се задължава в срок от три дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави на заемодателя едно от 2 следните обезпечения: 1) две физически лица – поръчители, които да отговарят на следните изисквания: да представят служебна бележка от работодател за размера на трудовото възнаграждение, като нетният им осигурителен доход е в размер над 1000 лв.; да работят по трудов договор без определен срок; да не са заемател или поръчители по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други банкови и финансови институции или ако имат – кредитната им история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен“; да подпишат договор за поръчителство; 2) банкова гаранция в полза на кредитора за дължимите суми по договора със срок на валидност 30 дни след крайния срок на плащане на задълженията по договора; 3) одобрен от дружеството гарант, което предоставя гаранционни сделки.

От представения по делото Договор за предоставяне на гаранция № **** се установява, че на 31.10.2023 г. между ищеца и ответника „Файненшъл България“ ЕООД е сключен договор, по силата на който ответникът „Файненшъл България“ ЕООД, като гарант, се е задължил да издаде гаранция за плащане в полза на ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с цел гарантиране на изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно Договор за паричен заем № ****, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя, със сума покриваща главница, възнаградителна и законна лихва.

В чл. 3 от договора страните са уговорили възнаграждение в размер на 1362,30 лв., което е платимо разсрочено заедно с вноските по договора за заем с размер на всяка вноска 90,82 лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

На първо място съдът следва да отбележи, че предявените искове на нищожност на договора за кредит и договора за предоставяне на гаранция са допустими, доколкото кредитополучателят винаги разполага с интерес да предяви иск за прогласяване на нищожността на договор, страна по който е същият, доколкото уважаването на предявените искове ще внесе правна сигурност в отношенията между страните, ще избегне бъдещото неоснователно разместване на имуществени блага (плащането на недължими суми по нищожен договор) и/или ще бъде предпоставка за връщане на платеното по нищожните договори. За наличието на правен интерес, респективно за да е допустим предявен иск за прогласяване нищожността на определен договор, е достатъчно ищецът да е страна по договора, или по друг начин да е засегнат от договора, какъвто несъмнено е настоящият случай. Съдебната практика, на която се позовават ответниците е неотносима към настоящия спор, доколкото предявените искове не са такива за установяване недължимост на сумите по договорите, чиято нищожност се иска да бъде прогласена, и от друга страна никоя от страните не твърди да са налице погашения по договорите.

По предявения иск за прогласяване на нищожност на договора за кредит, съдът намира следното:

Процесният договор за заем е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП.

Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният 3 договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.

Основният довод на ищеца за нищожността на процесния договор за кредит се свежда до това, че във връзка със задължението му да предостави гаранция - в случая посредством сключения договор за предоставяне на гаранция с ответника „Файненшъл България“ ЕООД, при изчисляване на размера на ГПР следва да наМ. отражение дължимото възнаграждение по гаранционната сделка, доколкото същото представлява разход, свързан с договора за кредит, а включването му в ГПР ще доведе до разход по-голям от максимално предвидения в чл. 19, ал. 4 от ЗПК размер, и същевременно непосочването на действителния размер на ГПР е равносилно на липса на посочен ГПР.

Законът за потребителския кредит въвежда изискване за форма по отношение на договора за потребителски кредит, както и задължително минимално съдържание на същия – чл. 11, ал. 1 от ЗПК, а липсата на някои от задължителните реквизити в договора влече неговата недействителност според чл. 22 ЗПК. Така, според чл. 11, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Не веднъж СЕС е имал повод да тълкува смисъла на конкретни норми от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ, L 133/66 от 22 май 2008 г.), която е транспонирана в националното право на Р България именно със ЗПК.