Решение № 4315 от 01.12.2021, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4315 гр. София, 01.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: районен съдия при участието на секретаря ..... като разгледа докладваното от районен съдия Гражданско дело № 20211110128847 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба, предявена от името на ......., ЕИК ......, чрез юрисконсулт ..... срещу М. ИВ. П., ЕГН **********, с която ....... е предявило срещу М. ИВ. П., ЕГН ********** обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 702,25 лв., представляваща дължима главница по договор за потребителски кредит № 592107651 от 13.11.2013 г., сключен между ........., в качеството на заемодател и М. ИВ. П., ЕГН **********, в качеството на заемател, вземанията по който са прехвърлени от ......... с договор за цесия от 21.03.2016 г. на ........., ведно със законна лихва за периода от 06.07.2017 г. до изплащане на вземането; 2/ договорна лихва в размер на 62,47 лв. за периода от 07.07.2014 г. до 09.01.2015 г.; 3/ обезщетение за забава в размер на 206,84 лв. за периода от 07.07.2014 г. до 30.05.2017 г., за които суми на 23.08.2017 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 45636/2017 г. по описа на СРС, II, ГО, 160 състав.

Със заявление вх. № 3052827/06.07.2017 г. ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу М. ИВ. П., ЕГН ********** за суми, както следва: 1/ сумата от 702,25 лв., представляваща дължима главница по 1 договор за потребителски кредит № 592107651 от 13.11.2013 г., сключен между ........., в качеството на заемодател и М. ИВ. П., ЕГН **********, в качеството на заемател, вземанията по който са прехвърлени от ......... с договор за цесия от 21.03.2016 г. на ........., ведно със законна лихва за периода от 06.07.2017 г. до изплащане на вземането; 2/ договорна лихва в размер на 226,28 лв. за периода от 31.12.2013 г. до 09.01.2015 г.; 3/ обезщетение за забава в размер на 243,06 лв. за периода от 31.12.2013 г. до 30.05.2017 г. На 23.08.2017 г. е издадена заповед по чл.

410 ГПК. Ответникът е подал възражение по чл. 414 ГПК в законоустановения за това срок. На 23.04.2021 г. ищецът е уведомен за възможността да предяви иск за установяване на вземането си. Исковата молба е подадена на 25.05.2021 г. /в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК/.

На 23.08.2017 г. по ч. гр. д. № 45636/2017г. по описа на СРС, 160 състав е издадена заповед за изпълнение срещу ответника, съгласно която последният следва да заплати на ......., ЕИК ...... суми, както следва: 1/ сумата от 702,25 лв., представляваща дължима главница по договор за потребителски кредит № 592107651 от 13.11.2013 г., сключен между ........., в качеството на заемодател и М.

ИВ. П., ЕГН **********, в качеството на заемател, вземанията по който са прехвърлени от ......... с договор за цесия от 21.03.2016 г. на ........., ведно със законна лихва за периода от 06.07.2017 г. до изплащане на вземането; 2/ договорна лихва в размер на 226,28 лв. за периода от 31.12.2013 г. до 09.01.2015 г.; 3/ обезщетение за забава в размер на 243,06 лв. за периода от 31.12.2013 г. до 30.05.2017 г. В исковата молба ищецът изрично посочва, че се предявяват искове само за част от вземанията, за които на 23.08.2017 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч. гр. д.

№ 45636/2017г. по описа на СРС, 160 състав, като видно от съдържанието на исковата молба, се предявяват искове за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 702,25 лв., представляваща дължима главница по договор за потребителски кредит № 592107651 от 13.11.2013 г., сключен между ........., в качеството на заемодател и М. ИВ. П., ЕГН **********, в качеството на заемател, вземанията по който са прехвърлени от ......... с договор за цесия от 21.03.2016 г. на ........., ведно със законна лихва за периода от 06.07.2017 г. до изплащане на вземането; 2/ договорна лихва в размер на 62,47 лв. за периода от 07.07.2014 г. до 09.01.2015 г.; 3/ обезщетение за забава в размер на 206,84 лв. за периода от 07.07.2014 г. до 30.05.2017 г. Предвид горното с определение № 6205/10.10.2021 г., постановено в настоящото производство, съдът е приел, че заповедта за изпълнение подлежи на обезсилване в частта за разликата 2 над 62,47 лева до 226,28 лева /т.е. за сумата от 163,81 лева/ и за периода 31.12.2013 г. – 06.07.2014 г., представляваща договорна лихва, както и в частта за разликата над 206,84 лева до 243,06 лева /т.е. за сумата от 36,22 лева/ и за периода 31.12.2013 г. – 06.07.2014 г., представляваща лихва за забава и е обезсилил заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 23.08.2017 г., издадена по ч. гр. д. № 45636/2017г. по описа на Софийски районен съд, 160 състав, в тези части. Определение № 6205/10.10.2021 г., постановено по гр.д. № 28847/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав е влязло в законна сила, в частта, с която се обезсилва заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 23.08.2017 г., издадена по ч. гр. д. № 45636/2017г. по описа на Софийски районен съд, 160 състав, на 10.11.2021 г.

Ищецът твърди, че с посочения договор Договор за кредит № 592107651/13.11.2013 г. „Провидент Файненшъл България“ ООД е предоставило на М.И. Павлово заем в размер на 750 лв., който следвало да бъде върнат на 60 седмични вноски, считано от датата на сключването, респективно, че падежът на задължението на кредитополучателя за връщане на заетата сума бил 09.01.2015 г.

Заявява, че ответникът не изпълнил задължението си на падежа, с което изпаднал в забава относно изпълнението на същото. Посочва, че по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания от 21.03.2016 г., вземанията по Договор за кредит № 592107651/13.11.2013 г. са прехвърлени от заемодателя „Провидент Файненшъл България“ ООД в полза на ищеца ......., ЕИК .......

Предвид гореизложеното, моли, за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца суми, както следва:

1/ сумата от 702,25 лв., представляваща дължима главница по договор за потребителски кредит № 592107651 от 13.11.2013 г., сключен между ........., в качеството на заемодател и М. ИВ. П., ЕГН **********, в качеството на заемател, вземанията по който са прехвърлени от ......... с договор за цесия от 21.03.2016 г. на ........., ведно със законна лихва за периода от 06.07.2017 г. до изплащане на вземането; 2/ договорна лихва в размер на 62,47 лв. за периода от 07.07.2014 г. до 09.01.2015 г.; 3/ обезщетение за забава в размер на 206,84 лв. за периода от 07.07.2014 г. до 30.05.2017 г., за които суми на 23.08.2017 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 45636/2017 г. по описа на СРС, II, ГО, 160 състав. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е депозиран отговор на исковата молба от страна на ответника М. ИВ. П..

В подаденото от ответникът възражение по чл. 414 ГПК срещу издадената 3 в производството по ч.гр.д. № 45636/2017 г. по описа на СРС, II, ГО, 160 състав, заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, са обективирани възражения срещу предявените искове, като се прави възражение за погасяване по давност на претенциите на ищеца и се възразява относно наличието на облигационна връзка между страните в производството.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 9 ЗПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че между Провидент Файненшъл България" ООД, в качеството на заемодател и М. ИВ. П., в качеството на заемател е сключен Договор за кредит № 592107651/13.11.2013 г., по силата на който „Провидент Файненшъл България“ ООД е предоставило на М. ИВ. П. заем в размер на 750 лв., а последният се е задължил да го върне в посочения срок, както и че вземанията по Договор за кредит № 592107651/13.11.2013 г., сключен между „Провидент Файненшъл България" ООД, в качеството на заемодател и М. ИВ. П., в качеството на заемател, са прехвърлени от Провидент Файненшъл България" ООД в полза на ......... по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания от 21.03.2016 г., за което длъжникът е бил надлежно уведомен.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричното си задължение.

По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.

В тежест на ответника е да докаже правоизключващите, правоунищожаващите и правопогасяващите си възражение, направени с отговора на исковата молба.

В тежест на ищеца, при релевираното възражение за погасяване по давност на претенциите заявени с исковата молба, е да докаже настъпването на факти и обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване течението на давностния срок по отношение на претендираните в настоящото производство вземания.

4

От приложения по делото договор за потребителски кредит се установява, че между „Провидент Файненшъл България“ ООД и М. ИВ. П. е сключен договор за потребителски кредит кредит № 592107651/13.11.2013 г., по силата на който „Провидент Файненшъл България“ ООД се задължило да предостави на ответника потребителски кредит в размер на 750 лв., а кредитополучателят се задължил да върне заемната сума, както и да заплати такса за оценка на досие в размер на 37,50 лв., възнаградителна лихва в размер на 271,29 лв. (56 % годишно), такса за администриране на кредита в размер на 137,48 лв. и такса за услуга домашно посещение в размер на 373,50 лв. при общ годишен процент на разходите, равняващ се на 138,40 %.

Съгласно чл. 27 от договора с подписване на договора за кредит, клиентът потвърждава, че е получил от „Провидент Файненшъл България“ ООД пълния размер на кредита от 750 лв. Следователно съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установява, че на М. ИВ. П. е предоставена сумата в размер на 750 лв. по процесния договор за потребителски кредит, удостоверено с подпис на кредитополучателя. Налице е и извънсъдебно признание на обстоятелството, че М. ИВ. П. е получила сумата по кредита, а именно – извършените от същата плащания по договора, установени от вещото лице, изготвило съдебно-счетоводната експертиза по делото.

По силата на договор за цесия от 21.03.2016 г. кредиторът „Провидент Файненшъл България“ ООД е прехвърлил на ....... вземанията си срещу М. ИВ. П..

По делото е представено пълномощно от цедента, с което се упълномощава цесионерът да изпълни задължението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Предишният кредитор има правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник /решение №. 156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014 г. на II т. о. и решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о./. Към приложенията на исковата молба е представено уведомително писмо по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД от цесионера до длъжника.

Уведомлението, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал.

3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника /решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І 5 т. о. и решение № 78 от 09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о./.