Определение № 1222 от 04.11.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1222 гр. Бургас, 04.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Г. Георгиева С.а

Членове:

Радослава Н. Маждракова

Донка Янк. Русинова като разгледа докладваното от Петя Г. Георгиева С.а Въззивно частно наказателно дело № 20252100601410 по описа за 2025 година Производството е въззивно, по реда на чл. 341, ал. 2, вр. чл. 68, ал. 7, изр. второ, вр. ал. 1 от НПК.

Образувано е по частна жалба на адв.П. Н., като защитник на подсъдимия М. Д. П. срещу определение №2274/26.09.2025г. по НОХД№2838/2025г. по описа на БРС, с което е оставено без уважение искането за даване на разрешение П. да напусне пределите на РБългария за изпълнение на служебните си задължения като шофьор на товарен автомобил, съгласно Допълнително споразумение от 20.01.2025г. към Трудов договор №013/02.07.2024г. от 03.10.25 до 09.10.25г., от 10.10.25г. до 17.10.25г. и от 20.10.25 до 24.10.25г.включително.

В частната жалба се развиват оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на определението, като се претендира неговата отмяна.

Излагат се доводи, че по отношение на подсъдимия М. Д. П. е взета мярка за неотклонение "Подписка", която напълно обезпечава участието му в наказателния процес. Твърди се, че по делото са приложени писмени доказателства , съобразно който подсъдимият е назначен на длъжност "международен шофьор". На същия многократно е давано разрешение за напускане пределите на страната, във всеки от случаите се е завръщал. Не е нарушавал наложената му забрана по чл.68, ал.1 от НПК. Поддържа се 1 становище, че към настоящия момент липсва опасност от укриване на подсъдимия, поради което отказът на БРС за поредно разрешаване се явява неправилен . Иска се отмяна на определението и постановяването на ново, с което молбата му за даване на разрешение за напускане на Република България за три отделни конкретизирани интервала от време, както следва:

03.10-09.10.25, 10.10-17.10.25 и 20.10-24.10.25г.

Съдът, след като се запозна с доводите, развити в частната жалба и като прецени събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 342, ал. 1 от НПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Водено срещу подсъдимия М. П. е досъдебно производство, по което на 10.12.24г. мярката за неотклонение Задържане под стража е била изменена в „Подписка“. С постановление на БРП по чл.68, ал.1 от НПК е наложена забрана за напускане пределите на страната.

На 11.08.25г. в БРС е внесен обвинителен акт срещу М. Д. П. и други две лица, по обвинение в престъпление по чл.195, ал.2, вр. ал.1, т.4 и т.5, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.1, 3 и 4 от НК на 11.08.25г.

По искане на подсъдимия, първоинстанционният съд е разрешил П. да напусне пределите на страната за времето 18-25.08.25г. , както и в интервала 26.08.2025г.- 01.09.25г.

С последващо определение новонаправено искане е било оставено без уважение за периодите 10.09-12.09.25г. , 15.09-22.09 и 23.09-29.09.25г.

Предмет на въззивна проверка за законност е последното определение на БРС, с което без уважение е била оставена молбата на П., за разрешаване на същия да напусне пределите на страната, във връзка с изпълнение на служебните му задължения като шофьор на товарен автомобил, възникнали от допълнително споразумение от 20.01.25г. за три отделни периода, както следва: 03.10-09.10.25, 10.10-17.10.25 и 20.10-24.10.25г.

Районният съд е аргументирал отказа си, посочвайки, че правото на гражданите да напускат свободно пределите на страната не е абсолютно и ограничаването му е допустимо, в случаи предвидени от закона. Мярката забрана за напускане пределите на страната като вид мярка за процесуална 2 принуда предвидена в НПК се прилага, както е и настоящия случай по отношение на обвиняем, спрямо когото е повдигнато обвинение в тежко умишлено престъпление. Целта на същата е да обезпечи участието му в наказателното производство до неговото приключване, в това число явяването му в съдебните заседания, чието участие е задължително , съобразно текста на чл.269, ал.1 от НПК. Наред с това, освен формалните предпоставки, съдът е обсъдил и опасността от укриване в чужбина, през призмата на обществения интерес над личния.

Продължава да е налице опасността П. да се укрие извън пределите на страната, отчитайки характеристиките на полагания труд и мястото на работа извън страната, като видно от приложените документи е, че именно във връзка с изпълнение на трудовите си функции , се предвижда подсъдимият да се връща в България не по-често от веднъж месечно, за броени дни, което би затруднило нормалното протичане на процеса.

Правилни са констатациите, че непосредствено след изменяването на мярката за неотклонение и налагането на цитираната забрана, подсъдимият е сключил допълнително трудово споразумение, по силата на което е поел ангажимент да изпълнява своите задължения пред работодателя извън пределите на страната, въпреки осведомеността си за последиците произтичащи от мярката за процесуална принуда по чл.68 от НПК. Тя по същество не е била изпълнявана ефективно , отчитайки неколкократно даваните разрешения за напускане пределите на страната от прокурора, както и еднократно от съда, непосредствено след образуването на съдебното производство.

Делото е насрочено за 07.11.25г., като по повдигнатото обвинение подсъдими наред с тъжителя са и други две лица, поради което неявяването на П. би рефлектирало и засегнало техните процесуални права, тъй като би довело до отлагане на същото.

Основателността на искането за даване на исканото разрешение предполага наличието на важни обстоятелства, извън обичайните каквото е полагането на труд , а такова задължение подсъдимият не е следвало да поема , знаейки за наложената му забрана.

Именно с цел осигуряване приключването на съдебното производство в разумен срок, правилно районният съд е намерил за неоснованетно искането 3 за даване на разрешение за напускане пределите на страната. Достигайки до тези изводи за неоснователност на искането, БРС е постановил законосъобразен и надлежно обоснован съдебен акт, който поради това следва да се потвърди.

Така мотивиран и на основание чл. 345, ал. 1 от НПК, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА постановеното определение №2274/26.09.2025г. по НОХД№2838/2025г. по описа на БРС, с което е оставено без уважение искането за даване на разрешение на подсъдимия М. Д. П. да напусне пределите на Република България за изпълнение на служебните си задължения като шофьор на товарен автомобил, съгласно Допълнително споразумение от 20.01.2025г. към Трудов договор №013/02.07.2024г. от 03.10.25 до 09.10.25г., от 10.10.25г. до 17.10.25г. и от 20.10.25 до 24.10.25г.включително.

Определението е окончателно .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4