Решение № 1145 от 01.10.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1145 гр. Варна, 01.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валентин Пушевски при участието на секретаря Мария Ст. Миланова като разгледа докладваното от Валентин Пушевски Административно наказателно дело № 20263110202538 по описа за 2026 година установи, че производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Б. А. К., с ЕГН: **********, с адрес: *, депозирана чрез неговия процесуален представител адв. С. Л. от АК – Варна срещу Наказателно постановление № 18 от 26.05.2026 г., издадено от Кмета на община Аврен, с което на жалбоподателя К., на основание разпоредбата на чл.

40, ал. 1, т. 2 от Закона за опазване на селскостопанското имущество, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 евро, за това, че на 08.04.2026 г. във вечерните часове, в землището на с. Аврен, общ. Аврен, Б.

А. К. е допуснал притежаван от него едър рогат добитък и идентифицирано животно, съгласно представените писмени доказателства с ушна марка BG *, да навлезе в обработваеми земеделски площи, засети с пшеница и рапица и да извършва паша в тях, с което са причинени увреждания на засетите земеделски култури, като земеделските площи, които са засегнати, представляват поземлени имоти с идентификатори * по КККР на с. Аврен, общ. Аврен, находящи се в местностите „Боеви ниви“, „Кърпачов дол“, стопанисвани от *, с управител П.А.Д., като от приложения снимков материал, приложен към жалба № Ж – 32/ 09.04.2026 г., на база на която е започнала административната преписка се установява наличие и на други животни в земеделските площи, но индивидуализация чрез ушна идентификационна 1 марка е извършена с категоричност за едно от тях – с ушна марка BG *, за което е установено, че е собственост на Б. А. К. – нарушение на разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за опазване на селскостопанското имущество.

Жалбоподателят Б. А. К. намира издаденото наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно, като представя подробни аргументи в защита на своята позиция. На първо място подчертава, че е била нарушена нормата на чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН, доколкото описанието на нарушението и посочването на обстоятелствата, при които е извършено е невярно.

Акцентира, че са налице противоречия във фактическото изложение на нарушението, които възпрепятстват правото му на защита, като според него, така и не става ясно множество животни ли са били установени в границите на земеделските площи или само едно единствено и дали това животно се е намирало във всички описани земеделски имоти или е установено само върху един имот. Обръща внимание на съда, че полските пътища и граничните линии са изцяло заличени чрез засяване, на терен липсват реални видими граници между отделните имоти, което води до липса на обективна възможност за упражняване на ефективен контрол върху движението на животните. Счита, че в случая липсва вина по см. на чл. 6 от ЗАНН, както и възразява, че в случая административно – наказващия орган така и не е обсъдил изрично наведените конкретни възражения срещу законосъобразността на съставения АУАН, обективирано във възражението по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Поради гореизложените съображения, жалбоподателят Б. А. К. моли за отмяна на наказателното постановление и претендира присъждане на сторените разноски в съдебното производство.

В проведеното на 22.07.2026 г. открито съдебно заседание по НАХД № 2538 по описа за 2026 г. на Варненския районен съд, жалбоподателят Б. А. К. се представлява от своя процесуален представител адв. С. Л. от АК – Варна, който поддържа жалбата на посочените в нея основания, мотивирайки се, че нарушението остава напълно недоказано. Адв. Л. отправя молба за отмяна на наказателното постановление и претендира присъждане в полза на неговия подзащитен на сторените разноски за адвокатско възнаграждение.

В проведеното на 22.07.2026 г. открито съдебно заседание по НАХД № 2538 по описа за 2026 г. на Варненския районен съд, въззиваемата страна Кмета на община Аврен се представлява от своя процесуален представител 2 юрисконсулт А.В.Г., който моли за потвърждаване на наказателното постановление, подробно обосновавайки се, че нарушението е категорично установено, както и, че в хода на административно – наказателното производство не са били допуснати нарушения на процесуалните правила.

От фактическа страна, съдът приема за установено следното:

На 08.04.2026 г. св. И. В. Б. – гл. специалист ЕООС в община Аврен получила телефонно обаждане от г-н. П.Н., управител на дружеството *, в което той я информирал, че в границите на поземлени имоти, стопанисвани от дружествата * ЕООД и *, находящи се в землището на с. Аврен, общ. Аврен са навлезли животни и са причинили увреждания на земеделските посеви.

На следващия ден 09.04.2026 г. св. Б. посетила землището на с. Аврен, като установила, че са били причинени увреждания от едър рогат добитък на засети земеделски култури, като земеделските площи, които са били засегнати, представлявали поземлени имоти с идентификатори * по КККР на с. Аврен, общ. Аврен, находящи се в местностите „Боеви ниви“, „Кърпачов дол“, стопанисвани от *, с управител П.А.Д..

Св. Б. се запознала с представения от г-н. П.Н. снимков материал, като преценила, че на една от снимките се вижда животно с ушна идентификационна марка BG *.

Въз основа на тези данни, на 05.05.2026 г. св. Б. съставила акт за установяване на административно нарушение, с който санкционирала собственика на животно с ушна идентификационна марка BG * – Б. А. К. за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за опазване на селскостопанското имущество.

В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, което било разгледано от административно – наказващия орган, но след като било преценено за неоснователно, на 26.05.2026 г. Кметът на община Аврен, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази описана в обстоятелствената част на АУАН, издал процесното наказателно постановление, с което на основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за опазване на селскостопанското имущество, наложил на жалбоподателя К. административно наказание „глоба“ в размер на 200 евро за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за опазване на селскостопанското имущество.

3

По отношение доказателствата и от правна страна, съдът намира за установено следното:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът я намира за основателна, поради следните съображения:

Разглеждайки административно – наказателната преписка, съдът не може да не обърне внимание върху молбата, изхождаща от * ЕООД и *, в която дружествата отправят молба към Кмета на община Аврен – г-н. М. да прекрати административно – наказателната преписка по процесния Акт № 35 от 05.05.2026 г. за установяване на административно нарушение.

На същата дата в деловодството на община Аврен е „входирано“ искане от жалбоподателя К., в което той оттегля подадения срещу дружествата * ЕООД и * сигнал за неправомерно ползване на земеделски земи в землището на с. Аврен.

Тези два документа, които принципно нямат такова пряко касателство към самото нарушение и неговите съставомерни белези, много ясно показват все по – ширещата се на територията на Република България и обезпокояваща практика държавни и общински структури да се използват като инструмент за разрешаване на някакви възникнали противоречия между частноправни субекти.

Очевидно е, от съдържанието на тези два документа, че има спорове между дружествата * ЕООД и * и жалбоподателя Б. А. К. за ползването на земеделски земи в землището на с. Аврен, но подхода някаква държавна или общинска структира да бъде използвана буквално като бухалка за разрешаване на частноправни спорове няма как да бъде толерирана от съд в една претендираща, че е правова държава.

Отделно от горните съвсем общи размишления на съда, следва да се обърне внимание върху оспореното Наказателно постановление № 18 от 26.05.2026 г., издадено от Кмета на община Аврен, което е незаконосъобразно, поради следните съображения.

На първо място остава недоказана датата на извършване на нарушението.

4

В своите показания св. Б. посочи, че на 08 май, рано сутринта, г-н. П.Н. я е уведомил за навлизането на едър рогат добитък в земеделски площи, находящи се в землището на с. Аврен, като според съда св. Б. имаше предвид датата 08.04.2026 г. – датата, на която се твърди, че е извършено нарушението.

Св. Б. сподели, че още на следващия ден е извършила обход на засегнатите земеделски следи, като е установила причинени увреждания от едър рогат добитък на засети земеделски култури.

Същевременно в кориците на НАХД № 2538 по описа за 2026 г. на Варненския районен съд (л. 13 – л. 15) е наличен Констативен протокол, изготвен от св. Б., видно от чието съдържание на 18.04.2026 г. комисия от община Аврен е констатирала нарушението.

В случая става въпрос за разлика от 10 дни, поради което и според съда така и не става ясно защо за дата на извършване на нарушението е избрана датата 08.04.2026 г. Вярно е, че св. Б. сподели, че на 08.04.2026 г. г-н. П.Н. я е информирал за евентуално извършеното нарушение, но самата тя призна, че едва на следващия ден е извършила обход на землището на с. Аврен, т.е. тя към 08.04.2026 г. така и не е видяла и не е констатирала пряко извършено нарушение.

Представените снимки в случая няма как да бъдат приети за годен доказателствен материал. Принципно съдът няма причина да се съмнява, че на снимките е изобразен едър рогат добитък, собственост на жалбоподателя К., заснет някъде в землището на с. Аврен.

Първо обаче няма яснота от кого са направени снимките и най – същественото кога точно са направени тези снимки – защото в случая е повдигнато административно обвинение за конкретна дата 08.04.2026 г.

Няма яснота къде точно в землището на с. Аврен се намира добитъка – това обстоятелство също е важно, защото е повдигнато административно обвинение за съвсем конкретни, при това няколко на брой поземлени имоти (с идентификатори * по КККР на с. Аврен, общ. Аврен, находящи се в местностите „Боеви ниви“, „Кърпачов дол“), което не може да се установи от приложения снимков материал.

Самата св. Б. призна в хода на съдебното следствие, че „Не мога да кажа точно в кой имот е снимано животното с марката“, поради което се налага единствения възможен извод, че актосъставителят е „вързал“ констатациите 5 си за засегнати земеделски площи с животното, собственост на жалбоподателя, само и единствено предполагайки, че уврежданията, установени в поземлени имоти (с идентификатори * по КККР на с. Аврен, общ. Аврен, находящи се в местностите „Боеви ниви“, „Кърпачов дол“) са били извършени от добитъка на жалбоподателя К., без обаче да са налице категорични доказателства в тази посока.

Според гореизложените съображения, съдът намира, че нарушението на разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за опазване на селскостопанското имущество (така, както е описано в обстоятелствената част на АУАН и издаденото наакзателно постановление) остава недоказано да е извършено от Б. А. К..

Защото съдът има задължението да изследва не дали на някоя дата, някъде в землището на с. Аврен е било извършено нарушение на чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за опазване на селскостопанското имущество, а съвсем конкретно на дата 08.04.2026 г., на съвсем конкретно място - поземлени имоти с идентификатори * по КККР на с. Аврен, общ. Аврен, находящи се в местностите „Боеви ниви“, „Кърпачов дол“, а според съда от събраните доказателства такъв извод не може да бъде направен с безусловно изискуемата от закона категоричност.

Поради гореизложените съображения, Наказателно постановление № 18 от 26.05.2026 г., издадено от Кмета на община Аврен, следва да бъде отменено.

С оглед разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН и предвид изхода на настоящия спор, следва да бъдат присъдени в тежест на въззиваемата страна сторените разноски от страна на въззивника за адвокатско възнаграждение, които възлизат в размер на 400 евро, съгласно приложения на л. 24 от НАХД № 2538 по описа за 2026 г. на Варненския районен съд договор за правна защита и съдействие, сключен между жалбоподателя Б. А. К. и адв. С. Л. от АК – Варна.