Решение № 5167 от 19.05.2025, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 5167

Хасково, 19.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - VI състав, в съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА

При секретар СВЕТЛА ИВАНОВА и с участието на прокурора НИКОЛАЙ СОТИРОВ ТРЕНДАФИЛОВ като разгледа докладваното от съдия ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА административно дело № 20257260701016 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.84, във вр. с чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закона за убежището и бежанците и е образувано по жалба от Н. Х. А. К., [държава], срещу Решение №2745/27.03.2025г. на Председател на Държавната агенция за бежанците при МС. Твърди се, че оспорваното решение е незаконосъобразно, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон. Допуснато било съществено нарушение на процесуалните правила – чл.35 и чл.36 от АПК, като не била изяснена обстановката, липсвал задълбочен анализ на заявените обстоятелства. Причините, поради които напуснал [държава], били изложени подробно, но не били възприети правилно от органа. Неправилно органът преценил, че не било налице риск от изтезание или унизително отношение, т.е. хипотеза по чл.9, ал.1, т.2 от ЗУБ. Но ако не съществувала заплаха за личността, то дали жалбоподателят щял да потърси убежище на хиляди километри от страната си. Съгласно чл.3 от ЕКПЧ държавата носела отговорност, когато е извършено експулсиране в случаите, когато се представят съществени доводи, че засегнатото лице е изложено на реален риск от изтезание или друго нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Признато било и правото на закрила на лица, чиито основания за убежище възникнали вече в приемащата държава. Административната процедура била проведена повърхностно и това водело до незаконосъобразен акт. Иска се отмяна на оспореното решение.

Ответната страна – Председател на Държавна агенция за бежанците, счита, че жалбата е неоснователна и иска същата да бъде отхвърлена.

Представителят на Окръжна прокуратура Хасково счита, че жалбата не е основателна.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молба рег.№УП 34775/24.09.2024г. по описа на ДАБ Н. Х. А. К. е поискал закрила в Република България, като е съставен регистрационен лист.

Приложени са в копие декларация за съгласие и информационен лист за обработване на лични данни от 20.09.2024г., регистрационен лист и приложение към регистрационен лист. Съставена е дактилоскопна карта, връчена е покана за интервю, подписани са декларация за съгласие и декларация по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ. На жалбоподателя е връчена информация за задълженията на чужденците, подали молба за международна закрила и настанени в центрове на ДАБ, както и информация относно предоставянето на убежище, статут на бежанец и хуманитарен статут.

С писмо рег.№М-19930/04.12.2024г. е постъпил отговор от ДАНС, че не се възразява относно предоставяне на закрила за лицето.

На 28.01.2025г. с кандидата било проведено интервю, за което е съставен представен по делото протокол – жалбоподателят заявил, че напуснал [държава] на 05.09.2024г., нелегално за Турция, където останал петнадесет дни. В България пристигнал на 20.09.2024г., през някаква река. Били общо девет души. След като преминали на българска територия, вървели два дни в гората, после били качени в автомобил от трафикант и потеглили в посока [населено място]. В [населено място] сами се предали на полицията. Не бил арестуван и осъждан в [държава], нямал проблеми заради етническата си принадлежност и религия. Не участвал в религиозни организации, общност, секта. Не членувал в политически партии, не бил участвал във въоръжена групировка. Заявил, че е роден в [населено място], обл. Халеб и от там напуснал родината си. Посочил, че не е [семейно положение]. В [държава] били родителите му, двама братя и три сестри. Всички били в [населено място], обл. Халеб. Нямал роднини в друго населено място. Имал *** образование, работил като *** в [държава]. На въпроса дали е отбил военната си служба отговорил, че не е служил, но очаквал да получи призовка за военна служба, предвид възрастта си. Разказал, че напуснал [държава] заради войната. Нямало работа и сигурност. Нямало елементарни условия за живот. Щели и да го мобилизират. Лично бил свидетел на военни действия или сражения – много пъти виждал сражения отдалеч, особено в периода 2014-2018г. Тогава ДАЕШ се сражавали със свободната армия. Виждал много бомбардировки. Посочил, че района на [населено място], обл. Халеб, се контролирал от свободната армия. Имал близки познати и роднини, които пострадали от военните действия – дядо му бил убит от поставена бомба в двора им, вуйчо му бил с него, бил ранен, но оцелял. Това се случило през 2014г. Виждал ислямистки групировки в района, виждал ДАЕШ отдалеч, те били прогонени от свободната армия през 2018г. Посочил, че никога не е влизал във взаимоотношения с представители на групировки, които са в техния район. Преди да напусне [държава], имало инциденти много често – отвличания на деца за откуп и кражби. Не бил заплашван лично, нито семейството му. Оказвано било насилие срещу него – бил пребит от неизвестни лица през 2017 година и през 2018 година. Единият път му откраднали мотора, а втория път – телефона. Имал информация какво се случва в момента в [държава], но положението било много зле. А. си отишъл, а дошли Тахрир ал Шам. Заявил, че не би се завърнал в [държава], нямало никаква сигурност за него и семейството му. Няма представа какво може да му се случи, ако реши да се завърне в страната си, но не очаква нищо добро. Счита, че може да го отвлекат или арестуват. Подал молба за закрила в Република България, защото е мирна, спокойна и сигурна държава. Желанието му било да се установи тук, да работи.

С Решение №2745/27.03.2025г. на Председател на ДАБ при МС, на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ, е отхвърлена молбата от Н. Х. А. К. за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, като същото е съобщено на жалбоподателя на 10.04.2025г. и той бил запознат със съдържанието му на език, разбираем за него.

Жалбата срещу решението е подадена чрез органа на 15.04.2025г.

Представена е справка вх.№МД-02-159/14.03.2025г. – за актуалната обществено-политическа обстановка в [държава] към 14.03.2025г.

Ответната страна представя актуална справка вх.№МД-02-200/08.04.2025г. и вх.№МД-02-160 от 14.03.2025г., а от страна на жалбоподателя – общодостъпни данни от Интернет – Дойче веле и Актуално.ком.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.3 от ЗУБ.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна.

Оспореното в настоящото производство решение изхожда от компетентен орган – Председател на ДАБ.

Административният акт отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението се сочат както фактически, така и правни основания за издаването му. Административният орган излага подробни съображения относно приетото от него, че на жалбоподателя не следва да се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут, като задълбочено е обсъдена обстановката в страната на произход – [държава]. Обективираните в решението фактически съображения имат подробна мотивировка, ясни са, кореспондират на приложените правни норми и дават възможност на жалбоподателя да разбере какви са мотивите, възприети от административния орган, за да постанови решението, с което му се отказва предоставяне на исканата международна закрила. Административният орган е изследвал в мотивите си и данните, изложени в интервюто, като е посочил, че не са изложени факти и обстоятелства, релевантни към молбата за международна закрила, които да бъдат обсъждани. Няма нарушение на правилото на чл.75, ал.2 от ЗУБ, частен случай на правилото на чл.35 от АПК. Видно от данните по преписката, както и от съдържанието на процесното решение, не се установява органът да пропуска да изследва твърдян факт от бежанската история, свързан с личното положение на молителя. Обследвани са всички заявени от търсещия закрила факти от личната му бежанска история, същите са анализирани, като въз основа на тях ответникът възприема, че те не установяват наличие на предприето по отношение на жалбоподателя преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ в страната по произход. Още повече, че самият кандидат не излага такива твърдения. В този смисъл административният орган е изпълнил задължението си при произнасяне по молбата за статут на бежанец и хуманитарен статут да извърши всестранна и задълбочена преценка на всички относими факти, декларации или документи, свързани с личното положение на чужденците с държавата по произход, поради което съдът приема, че няма допуснато съществено процесуално нарушение.

Съдът намира така постановеното решение за съответно на материалния закон.

Причините, които българският законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. В нормата на чл.8, ал.1 от ЗУБ са предвидени условията, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в Република България. Освен да се намира извън държавата си по произход, е необходимо чужденецът да не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини, свързани, от една страна с основателно опасение от преследване, а от друга страна – това преследване да е поради някое от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.

В настоящия случай административният орган правилно е преценил, че в хода на производството не се установява спрямо търсещия закрила да е било осъществено визираното в чл.8, ал.1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. Самият оспорващ сочи, че спрямо него няма осъществено преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход не са правно значими за търсения вид защита, тъй като не могат да се приемат за обосновано опасение от преследване. В този смисъл е правилен и законосъобразен изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки за прилагане на чл.8, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец.

По отношение наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца, следва да се отбележи, че в случая от негова страна не се твърди в държавата си по произход да е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито предвижда разпоредбата на чл.9, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ. Няма изложени твърдения и за наличие на обстоятелства като предвидените в чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ.

Административният орган е извършил преценка и относно материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.