Решение № 42 от 17.02.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. Велико Търново, 17.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АННА ДИМОВА при участието на секретаря Мария Й. Ранкова като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Търговско дело № 20234100900069 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на „Корпоративна Търговска Банка“ АД /в несъстоятелност/ - град София срещу „Аркус“ АД – град Лясковец. Процесуалните представители на ищцовото дружеството развиват съображения, че съгласно Договор за гаранционна сделка от 18.12.2003 година, SWIFT 36/033, банката е поела задължение да издаде по нареждане на „Аркус“АД контрагаранция за сума в размер 1 568 400 USD, която да послужи пред банката гарант UBS AG Zurich, която от своя страна да издаде гаранция пред посочения бенефициент, обезпечаваща доброто изпълнение на договор за доставка на боеприпаси на стойност 15 683 758 USD. Посочват, че съгласно договора гаранцията е безусловна, като плащане по нея ще се извърши при получаване на първо писмено поискване от бенефициента, без обръщане към наредителя. Твърдят, че в чл. 1, ал. 3 от договора страните са уговорили дължимите от наредителя на банката такси и комисионни, а именно комисионна за издаването й в размер на 0.2 % и комисионна за ангажимент в размер на 3.5 % на тримесечие, платима в края на всяко тримесечие, такси за текст и др. Посочват, че между страните са подписани Анекс № 1 от 06.01.2004 година, с който са уговорили, че банката - гарант UBS AG Zurich се заменя с Abu Dhabi Commercial Bank, Abu Dhabi, UAE, която е и авизираща банка по издадената гаранция, и Анекс № 2 от 25.10.2007 година, с който страните са договорили да бъде намален размерът на дължимата комисионна за ангажимент от 3.5 % на 2.05 %. Твърдят, че по нареждане на „Аркус“ АД е издадена банкова контрагаранция с реф. № 36/033 в полза 1 на Abu Dhabi Commercial Bank, Abu Dhabi, UAE, която от своя страна е издала банкова гаранция за добро изпълнение и качество в полза на Генералния щаб на въоръжените сили на ОАЕ. Посочват, че банковата гаранция е с парично обезпечение, което от своя страна „КТБ“ АД (н.) е превела в полза на Abu Dhabi Commercial Bank, Abu Dhabi, UAE, като е чрез SWIFT съобщение с реф. № съответстващ на контрагаранцията.

Твърдят, че съгласно Извлечение /Справка/ за задълженията на „.Аркус“ АД, задълженията на последното са за комисионна за издаване съгласно чл. 1 /3/, б. „а“ в размер на 0.20 % за периода 01.04.2017 година до 31.12.2022 година в общ размер на 73 226.87 USD; комисионна за ангажимент съгласно чл. 1 /3/, б. „б“ в размер на 2.05 % за периода 01.04.2017 година до 31.12.2022 година в общ размер па 718 916.65 USD и разноски за подновяване на обезпечения за периода от 11.10.2018 година до 31.12.2022 година в размер на 135.43 лева. Навеждат доводи, че не е изтекъл срокът на валидност на процесния Договор за гаранционна сделка от 18.12.2003 година по аргумент от чл.

1, ал. 2, т. 8 от същия, тъй като в „КТБ“ АД не е постъпвала информация за финализиране на отношенията, нито уведомление за прекратяване на банковата гаранция, респективно - контрагаранцията. Освен това посочват, че банковата гаранция е с парично обезпечение, което от своя страна „КТБ“ АД (н.) е превела в полза на Abu Dhabi Commercial Bank, Abu Dhabi, UAE и същото не е възстановено на „КТБ“ АД /н./. Твърдят, че за процесните вземания дружеството се е снабдило със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по Ч.гр.д. № 160/2023 година по опис на Районен съд – Горна Оряховица. Направено е искане да бъде прието за установено по отношение на „Аркус“ АД – град Лясковец, че дължи на „КТБ“ АД /н./ - град София сумата общо в размер на 792 143.52 USD, дължима на основание Договор за гаранционна сделка от 18.12.2003 година и прилежащите му Анекс № 1 от 06.01.2004г. и Анекс № 2 от 25.10.2007г., SWIFT 36/033, от която сумата в размер на 73 226.87 USD - комисионна за издаване съгласно чл. 1 /3/, б. „а“ в размер па 0.20 % за периода от 01.04.2017 година до 31.12.2022 година, сумата в размер на 718 916.65 USD - комисионна за ангажимент съгласно чл. 1 /3/. б. „б“ в размер на 2.05 % за периода от 01.04.2017 година до 31.12.2022 година, ведно със законната лихва върху паричното вземане, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК до окончателното погасяване на задължението, както и сумата в размер на 135.43 лева, представляваща разноски за подновяване на обезпечения за периода от 11.10.2018 година до датата на извлечението - 31.12.2022 година. Претендират да бъдат присъдени направените от дружеството разноски по делото както в исковото, така и в заповедното производство.

В срока по чл. 367, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.

Процесуалният представител на ответника развива съображения за неоснователност на предявените по делото искове. Оспорва съществуването на твърдяното правоотношение между „КТБ“ АД /н./ и „Аркус“ АД по повод Договора за 2 гаранционна сделка от 18.12.2003 година. Посочва, че съгласно последния „КТБ“ АД се е задължила да издаде контрагаранция в полза на банката гарант UBS AG Zurich, c цел последната да издаде от своя страна гаранция пред бенефициента GHQ-UAE Armed Forces, Abu Dhabi, UAE, обезпечаваща доброто изпълнение на Договор № DP3/2/6/2002/50-C на стойност 15 683 758 USD, като към договора са сключени и посочените в исковата молба Анекс № 1 и Анекс № 2. Твърди, че много преди момента, за който се претендират исковите суми както банковата гаранция, издадена от ТБ на Абу Даби, така и насрещната гаранция, издадена „КТБ“ АД като обезпечение по банковата гаранция, са с изтекъл срок на валидност и съответно – срок на действие, поради което са прекратени, в съответствие с чл. 4, чл. 5 и чл. 6 от договора за гаранционна сделка. Посочва, че отношенията между „Аркус“ АД и купувачът Генерален щаб на Въоръжените сили на ОАЕ по Договор DP3/2/6/2002/50-В са финализирани в рамките на срока на валидност на гаранцията/контрагаранцията, като дружеството е доставило цялото количество договорена стока по договора и е получило пълния размер на договорената цена от 15 683 758 лева, като цената по договора е платена на Аркус АД чрез неотменяем акредитив, който е бил открит в „КТБ“ АД. Допълва, че последните доставки на стоки /боеприпаси/ съгласно Договор № DP3/2/6/2002/50-C, са извършени съответно на 29.07.2005 година и на 28.09.2005 година, като на дати 25.12.2005г. и на 27.12.2005г. от страна на представителите на купувача в полза на „Аркус“ АД е подписан Окончателен сертификат за приемане на доставките, като до изтичане срока на валидност на гаранцията, респективно - на контрагаранцията (а и след това) не е имало рекламации от купувача спрямо „Аркус“ АД във връзка с ремонт или замяна на доставени по договора изделия. Навежда доводи, че предвидената гаранция като вид представлява „гаранция за изпълнение“ и целта й е да покрие гаранционния срок на договора, който е две години от датата на последната доставка, в който срок не е имало възражения към „Аркус“ АД, поради което отношенията са финализирани и няма основание да се счита, че е настъпило условието за подновяване на гаранцията/контрагаранцията. Това обстоятелство е посочено и в самия текст на искането на „КТБ“ към ТБ на Абу Даби в приложеното към исковата молба SWIFT съобщение 36/033. На следващо място развива съображения, че претендираните суми са начислени на основание чл. 1, т. 9 от Договора за гаранционна сделка, съгласно който „страните се договарят за частични плащания по гаранцията, респ. - на контрагаранцията, „в случай на писмено съобщение за плащане от Бенефициента, т.е., от купувача на „Аркус“ АД - Генерален щаб на Въоръжените сили на ОАЕ, а такова по делото липсва. Посочва, че отделно от това съгласно чл. 1, ал. 3, б. ,,а“ от договора за гаранционна сделка комисионата за издаване в размер на 0.2 % се събира от наредителя еднократно, а не периодично, като в договора липсва и задължение за „Аркус“ АД да заплаща на „КТБ“ АД комисиона за ангажимент. На следващо място навежда доводи, че при липса по делото на 3 документа, представляващ издадената от ТБ на Абу Даби банкова гаранция в изпълнение искането на „КТБ“ АД, обективирано в SWIFT 36/033, ищецът не е представил никаква относима документация относно отношенията между двете банки по повод т.нар. от ищеца „парично покритие“, по което ответното дружество не е страна и съответно, не са му известни условията, при които двете банки са договорили предоставяне на „покритието“ и съответно, предпоставките за неговото връщане.

Твърди, освен това, че след отнемане на банковия лиценз с Решението на БНБ от 06.11.2014г. „КТБ“ АД не може законно да извършва дейност по „управление на банкови гаранции“, тъй като това е банкова дейност, за която се изисква лиценз съгласно ЗКИ. Извън всичко, изложено и възражение за неизпълнен договор на основание чл. 90, ал. 1 ЗЗД. Направено е искане предявените по делото искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендира да бъдат присъдени направените от ответника разноски по делото.

В съответствие с разпоредбата на чл. 372, ал. 1 ГПК ищецът е депозирал допълнителна искова молба. Процесуалните представители на дружеството посочват, че процесната гаранция е безусловна, като плащането по нея е дължимо при получаване на първо писмено поискване, без обръщане към наредителя. Твърдят, че по нареждане на „Аркус“ АД е издадена банкова контрагаранция с реф. № 36/033 в полза на Abu Dhabi Commercial Bank, Abu Dhabi, UAE, която от своя страна е издала банкова гаранция за добро изпълнение и качество в полза на Генералния щаб на въоръжените сили на ОАЕ. Банковата гаранция е с парично обезпечение, което от своя страна „КТБ“ АД (н.) е превела в полза на Abu Dhabi Commercial Bank, Abu DhabI, UAE и е излъчена чрез SWIFT съобщение с реф. № съответстващ на контрагаранцията. Твърди, че преведеното парично обезпечение, а именно по гаранция 36/033 парично покритие в размер на 1 568 400 USD не е възстановено на „КТБ“ АД (н.), което безспорно е индикация, че банковата гаранция е валидна и към настоящия момент. Посочва, че съгласно чл. 1, ал. 2, т. 8 от договора, в случай, че задълженията на наредителя по договора не са финализирани в рамките на посочените срокове и няма уведомление от бенефициента за прекратяване на банковата гаранция, респ. контрагаранцията, то тя се удължава прогресивно и автоматично до момента, в който бъде дадено потвърждение от посочения бенефициент, че доставките са изпълнени. Доколкото отношенията по договора между страните не са финализирани, липсва и документ, който да удостоверява прекратяване на отношенията между страните. На следващо място оспорват представения с отговора на исковата молба Окончателен сертификат за приемане на доставките по Договор № DP3/2/6/2002/50-C (Final Acceptance Certificate).

От една страна ако се твърди, че е от 2005 година, не става ясно по каква причина между страните по делото е подписан Анекс № 2 от 25.10.2007 година, с който страните са се договорили за промяна на размера на дължимата комисионна за ангажимент. От друга страна, твърдят, че посоченият документ не е представен в 4

„КТБ“ АД и в банката не е получено изричното писмено освобождаване от ангажимента й по издадената контрагаранция.

В срока по чл. 373, ал. 1 ГПК е постъпил допълнителен отговор на исковата молба. Процесуалният представител на ответника посочва, че не са налице основанията по чл. 1, ал. 2, т. 8 от договора за гаранционна сделка за автоматично подновяване на банковата гаранция, издадена от ТБ на Абу Даби, и съответно, на контрагаранцията, издадена от „КТБ“ АД, тъй като отношенията между „Аркус“ АД и неговия купувач по Договор № DP3/2/6/2002/50-C за покупко-продажба на стоки /боеприпаси/ са финализирани, респективно - банковата гаранция на ТБ на Абу Даби е с изтекъл срок на действие, т.е. и контрагаранцията, издадена от „КТБ“ АД като обезпечение в полза на ТБ на Абу Даби - издател на основната гаранция, е с изтекъл срок на действие. Твърди, че след 20.06.2014 година „КТБ“ АД не е могла (поради ограниченията на специалния надзор) и съответно, след 06.11.2014г. (поради отнемането на лиценза) не е могла да извършва действия по управление на банкови гаранции и обективно не е извършвала такива действия, поради което и не е налице основание за начисляване на комисиони по процесния договор за гаранционна сделка, доколкото липсва насрещна престация на банката по този договор, който по своето естество е договор за поръчка. Посочва, че в тежест на ищеца е да докаже, че основната банковата гаранция, която ТБ на Абу Даби е издала е валидна и не е с изтекъл срок на действие, доколкото самата контрагаранция представлява задължаване на „КТБ“ АД към ТБ на Абу Даби, но тя не може да има самостоятелно съществуване без основната гаранция. Оспорва документът, представен в заповедното производство да представлява извлечение /справка/ от счетоводния регистър на банката, а представлява едностранно изявление, което съдържа изгодни за ищеца факти, но няма доказателствена стойност по делото. На следващо място оспорва твърдението, изложено в допълнителната искова молба, че Окончателен сертификат за приемане („Final Acceptance Certificate“) не бил представен в „КТБ“ АД, като посочва, че плащането на цената по договора за доставка в размер на 15 683 758 USD от купувача по договора на Аркус АД е извършено чрез акредитив, който е открит при „КТБ“ АД.