Решение № 497 от 16.12.2022, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 497 гр. Пазарджик, 16.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА при участието на секретаря Ива Чавдарова като разгледа докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Административно наказателно дело № 20225220201367 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.72 ал.4 от ЗМВР.

Образувано е по жалба от Й. Н. Х. ЕГН ********** от с.Виноградец, общ.Септември, обл.Пазарджик против Заповед за задържане на лице рег.

№зз340-129 от 19.09.2022г. издадена от инспектор В. Г. Д.- разузнавач при РУ- Септември, ОДМВР- Пазарджик.

В жалбата се съдържат оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност на заповедта. Жалбоподателят твърди, че същата е издадена при противоречие с целта на закона във връзка с принципа за съразмерност, установен в чл.6 АПК, както и в нарушение на чл.5 пар.1 б“с“ от ЕКЗПЧОС. Намира, че заповедта е формална, доколкото в нея не са посочени факти и доказателства за престъплението, по повод на което е била издадена. С тези аргументи, жалбоподателят моли съда заповедта да бъде отменена.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с пълномощника си- адв.Л. К. от АК- Пазарджик, който изразяват становище, че поддържат жалбата. В хода на делото по същество пълномощникът на жалбоподателя доразвива изложените в жалбата съображенията за отмяна на 1 оспорената заповед.

Ответникът по жалбата- полицейският орган, издал заповедта, редовно призован се явява лично. В съдебно заседание оспорва жалбата и излага съображение за законосъобразност на издадената заповед, като моли съда да я потвърди.

Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и становището на страните, след преценка на събраните по делото писмени доказателства, при съблюдаване на закона и по свое вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима, доколкото е подадена от активно легитимирано лице, пред компетентния да я разгледа съд, в законоустановения за това срок.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

Със Заповед за задържане на лице рег. №зз340-129 от 19.09.2022г. издадена от инспектор В. Г. Д.- разузнавач при РУ- Септември, ОДМВРПазарджик, жалбоподателят Й. Х. е бил задържан за срок до 24 часа, на основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР , във връзка с получен сигнал за това, че на 17.09.2022г., около 19:26 часа, Л. Н. В. от с.Виноградец и Й. Н. Х. от с.Виноградец, след възникнал скандал, са нанесли побой на Г. А. Ш. от с.Карабунар, в дома му.

Видно от разписката към нея, заповедта била връчена на жалбоподателя срещу подпис. В последната не е изрично отбелязана датата на връчването, но предвид обстоятелството, че е била издадена на 19.09.2022г., а лицето е било освободено в 13:30 часа на 20.09.2022г., то следва да се приеме, че заповедта е връчена на жалбоподателя именно на датата на издаването й.

При задържането си на 19.09.2022г. жалбоподателят Й. Х. е попълнил и подписал декларация, в която е отбелязал, че не желае адвокатска защита по свой личен избор и за негова сметка; не желае служебна защита по реда на ЗПП; има здравословен проблем- „остър синузит“, но не желае медицински преглед от лекар; желае да се уведоми член на семейството му за задържането; уведомен е за правото му на свиждания, да получава колети и храна, като е посочил, че не се нуждае от специална хранителна диета.

Отразено е още, че е бил запознат устно с правата по чл.72 чл.73 и чл.74 от ЗМВР.

2

На задържания бил извършен личен обиск, за който е съставен протокол от 19.09.2022г., от който на Х. бил предоставен екземпляр.

Жалбоподателят бил задържан в 14:20 часа на 19.09.2022г. и освободен в 13:30 часа на 20.09.2022г., видно от отразеното в оспорената заповед.

От приетата по делото като писмено доказателство справка от РППазарджик рег.№20167/07.10.2022г. по описа на РС-Пазарджик се установява, че на 17.09.2022г. по реда на чл.212 ал.2 НПК, със съставянето на протокола за първото действие по разследването- оглед на МП, е било образувано ДП №287/22г. по описа на РУ-Септември, водено за престъпление по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.1 от НК за това, че на 17.09.2022г., около 19:26ч,. в с.Карабунар, ул.1-ва №91, след възникнал сигнал, е нанесена лека телесна повреда по хулигански подбуди на лицето Г. А. Ш. от с.Карабунар. Съгласно същата справка, към момента на нейното изготвяне- 05.102022г. по досъдебното производство не е било привлечено лице в качеството на обвиняем, по отношение на което да са вземани МНО.

От приетите като писмено доказателство по делото саморъчни обяснения от Й. Н. Х., депозирани на 19.09.2022г. пред полицейски орган, се установява, че на процесната дата между него и Л. Н. В. от с.Виноградец от една страна и Г. А. Ш. от с.Карабунар- от друга е възникнал конфликт, в резултат на което се е стигнало до нанасяне на побой между лицата. След случилото се, Х. напуснал населеното място и отишъл в гр.София, тъй като се страхувал от последващите действия на Ш.. Нямал намерение да се укрива от органите на полицията, поради което се отзовал, веднага след като разбрал, че го издирват по повод случилото се.

Съдът кредитира изцяло събраните писмени доказателства, които по съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.

При осъществяване на проверка на оспорения акт, съдът следва на основание чл.168 от АПК да извърши съдебен контрол досежно неговата законосъобразност, като съобрази критериите по чл.146 от АПК, в какъвто смисъл е и Решение №6213/23.04.2019г. по адм.д. №13768/2017г. на ВАС.

Съгласно чл.146 АПК, основанията за оспорване на административните актове са: 1.липса на компетентност; 2.неспазване на установената форма;

3

3.съществено нарушение на административно производствени правила;

4.противоречие с материалноправни разпоредби; 5.несъответствие с целта на закона.

Оспорената заповед е издадена на основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР , според който полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. При налагане на принудителна административна мярка, каквато представлява задържането на лице до 24 часа, длъжностните лица не действат в лично качество, а като представители на юридическото лице, към чиято структура, административно, функционално и йерархически, принадлежат. Издателят на процесната заповед е на длъжност инспектор, разузнавач към РУ- Септември, ОДМВРПазарджик, поради което има качеството на полицейски орган по смисъла на чл.57 ал.1 от ЗМВР. В този смисъл, обжалваната заповед за задържане е издадена от компетентен орган, с пряко произтичащи от закона пълномощия, осъществени в съответния териториален обхват.

Оспорваната заповед е издадена в изискуемата форма за действителност, тъй като съдържа всички реквизити, посочени в чл.74 ЗМВР: името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, основанието за задържането, данни, индивидуализиращи задържаното лице, датата и часа на задържането, ограничаването на правата на лицето по чл.72 от ЗМВР, както и данни, че задържания е уведомен за правото му на адвокатска защита от момента на задържането и за правото му да обжалва пред съда законността на задържането.

На следващо място съдът намира, че атакуваният акт е законосъобразен, тъй като е мотивиран и издаден при посочване на фактическите и правни основания, обосноваващи предпоставките за задържане. В заповедта е посочено и правното основание за задържането, а именно чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР . Процесната заповед е мотивирана в достатъчна степен, доколкото при изготвянето й са посочени данни за извършено престъпление по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.1 НК по време, място, обективни елементи от състава и участието на задържания Х..

Възраженията в жалбата, че заповедта е издадена при съществени нарушения на административно производствени правила съдът приема за неоснователни. При издаването на заповедта са спазени процесуалноправните 4 разпоредби на ЗМВР. Жалбоподателят към момента на задържането е бил пълнолетен и сам е могъл да ръководи действията и постъпките си. След задържането същият собственоръчно е попълнил и подписал декларация по чл.74 ал.3 от ЗМВР, като са му били разяснени правата по чл.72, чл.73 и чл.74 от ЗМВР. Декларацията, като неоспорена, се цени в цялост и въз основа на нея съдът приема, че жалбоподателят е бил запознат с правата си, не е поискал преглед от лекар, посочил е, че желае да се уведоми член от семейството му за задържането, не е поискал адвокатска защита по реда на Закона за правната помощ, както и не е пожелал адвокатска защита по негов избор и за негова сметка. Всичко това идва да покаже, че административно производствените правила при издаването на обжалваната заповед са били спазени.

Оспорваната заповед е и материално законосъобразна. В нормата на чл.72 ал.1 от ЗМВР са посочени основанията, при наличието на които полицейските органи могат да осъществяват правомощията си по задържане, едно измежду които е, когато има данни, че лицето е извършило престъпление. По правната си същност административната мярка "задържане за срок от 24 часа", чиято правна уредба е се съдържа в разпоредбите на чл.72-чл.75 от ЗМВР, представлява принудителна административна мярка (ПАМ)- административно разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата. Предпоставка за 24-часовото задържане е наличието на данни, от които може да се направи обосновано предположение, че задържаното лице е извършило или е съпричастно към противоправно деяние, което законодателят определя като престъпление.

Целта на закона е задържането като превантивна мярка да предотврати възможността задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено предварително разследване. Възможността на органите на МВР да приложат принудителната административна мярка "задържане за срок до 24 часа" е дейност, свързана с разкриването на престъпление, а не с наличието на вече доказано такова. Задържането по чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР се предприема от полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност.

От доказателствата по делото е видно, че към момента на задържането са съществували данни, според които спрямо жалбоподателя е било налице обосновано предположение, че е извършител на конкретно 5 престъпление, за което впоследствие е било образувано досъдебно производство №287/2022г. по описа на РУ Септември. Достатъчно е наличието на данни, водещи до обосновано предположение, а не на несъмнени доказателства за извършено престъпление. За прилагане на процесната ПАМ, не е необходимо тези данни да са пълни или категорично да уличават жалбоподателя в извършването на престъпление по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.1 НК. За целите на задържането по реда на чл. 72 от ЗМВР наличието на такива категорични данни, които да обвързват жалбоподателя със соченото престъпление, не са задължителни, като задържането се извършва не поради несъмненост на фактите, а с оглед тяхното изясняване.

По тази причина, дори образуваното впоследствие досъдебно производство да бъде прекратено, респ. да не се стигне до повдигане на обвинение, то тези факти са ирелевантни за настоящото производство и поради това не влияят върху материалната законосъобразност на издадената заповед за задържане. В този смисъл възраженията в жалбата, свързани с липсата на излагане в заповедта на факти и доказателства относно престъплението, се явяват неоснователни.

Задържането е извършено на законово основание, предвидено в нормативен акт- закон, поради което не може да се приеме, че ограничаването на свободата на жалбоподателя е необосновано и в нарушение на Европейската конвенция за правата на човека (ЕКЗПЧОС). Съгласно чл.5 т.1 от ЕКЗПЧОС никой не може да бъде лишен от свобода, освен в изброените случаи и в съответствие с процедурите, предвидени от закона. Разпоредбата на чл.5 §1 изисква на първо място задържането да е "законосъобразно", което включва условието да бъде спазен редът, предписан от националния закон.