Определение № 355 от 14.09.2023, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 355 гр. Пловдив, 14.09.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Васил Ст. Гатов

Членове:

Милена Б. Рангелова

Елена Й. Захова като разгледа докладваното от Елена Й. Захова Въззивно частно наказателно дело № 20235000600405 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.345, ал. 1 във вр. с чл. 270, ал. 1 от НПК.

С протоколно определение № 714 от 25.08.2023 г. на ОС-Стара Загора, постановено по НОХД № 961/2023 г. по описа на съда, е изменена мярката за неотклонение на подсъдимата З. К. К. от „ домашен арест“ в „ подписка“, а на осн. чл.68, ал.7, вр. ал.1 от НПК на подсъдимата К. е била наложена и мярка за процесуална принуда „забрана за напускане пределите на Република България”. Със същото определение е оставена без уважение молбата на подс. И. А. С. за изменение на действащата спрямо него МНО „Задържане под стража“ в по- лека.

В предвидения за това срок срещу определението в частта относно подс.

К. е депозиран частен протест от прокурора. Възразява се срещу направената от първостепенния съд констатация за наличие на новонастъпило обстоятелство, което формира извод, че действащата спрямо подсъдимата мярка за неотклонение е незаконосъобразна и налага промяната й в по- лека, конкретно- в „ подписка“. Според прокурора напредналата бременност на подсъдимата не е новонастъпило обстоятелства, а състоянието й позволява достъп до адекватни медицински грижи и при определената й МНО „домашен 1 арест“. Иска се отмяна на определението в тази част и оставяне без уважение на молбата за изменение на МНО „домашен арест“. Алтернативно се сочи възможността за изменение на мярката за неотклонение да е в поподходящата „гаранция в пари“.

Препис от частния протест е бил изпратен на подсъдимата и защитниците й. На 05.09.2023 г. адв. С.- защитник на подсъдимата, е депозирала писмено възражение срещу протеста, в което аргументира становище за неоснователност.

Срещу същия съдебен акт е депозирана и частната жалба от адв. С. Ч.защитник на подс. И. С.. Обжалва се отказът на съда да измени действащата спрямо подсъдимия С. МНО от „Задържане под стража“ в по- лека.

Възразява се срещу приетото от контролирания съд, че не са налице новонастъпили обстоятелства, повеляващи преоценка на допустимото действие на най- тежката мярка за неотклонение. Акцентира се върху здравословното състояние на подсъдимия, адекватната грижа за което не може да бъде положена в условията на изпълнение на МНО „Задържане под стража“. Изложени са съждения относно правната същност на мерките за неотклонение и целите, които би следвало да обезпечат. Твърди се здравословното състояние на подсъдимия да сочи отсъствие на изискуемия баланс между необходимостта от задържане и личните права на подсъдимия.

Според защитника здравословното му състояние, при отсъстващи опасности от укриване или извършване на престъпление, обуславя необходимостта от облекчаване на мярката за процесуална принуда. Иска се отмяната на обжалваното определение и определяне на по- лека по вид мярка за неотклонение.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с всички материали по делото, обсъди обстоятелствата, релевантни за мярката за неотклонение в съдебната фаза, провери атакуваното определение както по оплакванията на прокурора и жалбоподателя, така и служебно изцяло, намира, че:

Частният протест и частната жалба са депозирани от легитимни страни, в седмодневния преклузивен срок по чл. 342, ал. 1 от НПК, поради което са допустими.

При преценка на основателността им, съдът намира следното:

І. Частният протест е неоснователен.

2

Първостепенният съд е изложил ясни, убедителни и поради това споделяеми мотиви относно наличието на новонастъпило обстоятелство, значимо за преценката дали действащата спрямо подс. К. мярка за неотклонение се явява адекватна на обективно установеното й състояние. Тя е в напреднала бременност, с предстоящо раждане до края на м. октомври 2023 г. Определената й предходна мярка за неотклонение „домашен арест” с електронно наблюдение е вече неподходяща за К., на която би следвало да се осигури възможност при необходимост да ползва всякаква медицинска помощ, вкл. спешна, във всеки един момент. Възражението в частния протест, че достъп да медицински грижи е възможен и при мярката за неотклонение „домашен арест“, при дадено от съответния орган разрешение за напускане на адреса, не държи сметка за обективното състояние на подсъдимата (в напреднала бременност) и непредвидимостта на обстоятелствата, които могат да формират необходимост от незабавна медицинска намеса. Сезирането на компетентния орган, респ. даването на разрешение за напускане на адреса са все действия, изискващи време и препятстват незабавния достъп до медицински грижи, дължими извън дома на подсъдимата. Видно от съдържанието на приложеното по делото предложение на Началника на Затвора- Стара Загора до прокурора, за подсъдимата това е четвърта бременност. Има „ едно нормално раждане и два спонтанни аборта“. Иначе казано- в случая общественият интерес налага да се даде приоритет на дължимата грижа за здравето и живота на майката и детето, което носи. Допълнителен аргумент за съобразяване с целите, визирани в чл. 57 от НПК на определената най- лека по вид мярка за неотклонение е и обстоятелството, че подсъдимата вече има едно дете, чието здравословно състояние също е влошено.

Налице е медицинска документация, че през 2014 г. е било диагностицирано със сърдечна недостатъчност. Съпоставката на сочените обстоятелства с предявеното й обвинение за тежко умишлено престъпление- по чл. 354а, ал.1 вр. с чл. 20, ал.

2 от НК, не формира извод за невъзможност така определената най- лека мярка за неотклонение да изпълни целите, които преследва. Тези цели са обезпечени и с наложената й от съда мярка за процесуална принуда „забрана за напускане пределите на Република България“.

3

ІІ. Не е основателна и частната жалба срещу определението в частта относно мярката за неотклонение на подс. И. С..

Обсъждайки въпроса относно вида на мярката му за неотклонение, с оглед сезирането с изрично искане от подсъдимия за изменение на действащата спрямо него, съдът правилно е приел, че не са налице такива нововъзникнали факти, които да представляват промяна на обстоятелствата, касаещи мярката за неотклонение и които да обуславят изменение на определената му - задържане под стража

Посочените в частната жалба обстоятелства – наличието на известен постоянен адрес, на който той води „ сравнително уседнал начин на живот“ и липсата на данни да се е укривал в хода на настоящето наказателно производство не са новонастъпили обстоятелства, различни от тези, при които е била определена мярката му за неотклонение. Такъв адрес е бил налице и към момента на извършване на деянието, и към момента на определяне на настоящата най-тежка мярка за неотклонение.

Неоснователно е възражението, че първостепенният съд не е отдал дължимото внимание на здравословното състояние на подсъдимия.

Внимателният прочит на обжалваното определение сочи несъстоятелност на това оплакване. Контролираният съд внимателно е обсъдил данните за здравословното състояние на С.. Според медицинска справка от 17.08.2023 г. от Медицинския център към Затвора – Стара Загора, С. е в добро общо състояние, афебрилен. За него е установено, че е с ****************, за което на 16.08.2023 г. е проведена консултация с уролог. Подлежи на оперативно лечение в планов порядък, което се установява и от приложения по делото амбулаторен лист № 232280055196/16.08.2023 г. В последния е отразено, че състоянието на С. е в нормата и че му е издадено направление за хоспитализация за оперативно лечение в планов ред.

Правилна е констатацията, че С. не страда от животозастрашаващо заболяване, което да изисква спешна хирургична намеса.

**************************************възраст. От данните по делото се установява, че състоянието му – ********** в ***********, не е заболяване и подлежи на корекция чрез оперативно лечение в планов порядък Подсъдимият може да получи необходимите медицински грижи и при действието на мярката за неотклонение „задържане под стража”. Условията, при които подсъдимият С. търпи тази именно мярка за неотклонение не поставят в риск живота и здравето му. Съгласно действащата нормативна уредба за осъществяване на медицинска помощ, лечението на лицата с МНО „Задържане под стража“ се осъществява в медицинските заведения, разкрити към местата за лишаване от свобода. Когато в лечебните заведения в местата 4 за лишаване от свобода няма необходимите условия за необходимото лечение, съгласно чл. 135, ал. 1 от ЗИНЗС лишените от свобода се изпращат за лечение в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода.

Не се твърди неразумна продължителност на срока на действие на определената спрямо подс. С. най- тежка мярка за неотклонение.

Анализирайки всички факти, имащи значение при обсъждане на въпроса за мярката за неотклонение на подсъдимия, настоящият съд намира, че през изминалия период от почти седем месеца на действащата най- тежка мярка не е настъпила съществена промяна в релевантните за определянето й обстоятелства, която да налага изменението й в по-лека. С внесения за разглеждане в съда обвинителен акт на подсъдимия е предявено обвинение за престъпление по чл.354а, ал.2, изр.2, т.4, вр. ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”а”, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК. При отчитане на конкретните особености на настоящото наказателно производство не може да се приеме, че е налице неразумна и неоправдана продължителност на задържането. Целите на мярката за неотклонение, визирани в чл. 57 от НПК, не могат да бъдат обезпечени с по- лека по вид от определената спрямо подсъдимия. Искането в тази насока, отправено и пред първостепенния, и пред настоящия съд, е неоснователно.

В обобщение- проверяваното първоинстанционно определение е законосъобразно и като такова следва да се потвърди. Наведените в противната насока оплаквания са неоснователни.

Воден от изложеното, Пловдивският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 714 от 25.08.2023 г. на ОС-Стара Загора, постановено по НОХД № 961/2023 г. по описа на съда.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5