Решение № 5497 от 20.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5497 гр. София, 20.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА при участието на секретаря xxx като разгледа докладваното от ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА Административно наказателно дело № 20241110216031 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от А. Б. Я.,с ЕГН ********** срещу електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия K №5216743/17.08.2021 г. издаден от СДВР, с който на основание чл. 189 ал.4 вр. с чл. 182 ал.1 т.4 ЗДвП му е наложена глоба в размер на xxx лв. за нарушение на чл.21 ал.1 ЗДвП.

В жалбата се прави искане за отмяна на ЕФ като незаконосъобразен, тъй като от същия не може да се установи точното местоположение на извършване на твърдяното нарушение, за да се направи съпоставка дали установената скорост надвишава максимално допустимата. По цялото протежение на естакадата на бул. „xxx“ от кръстовището с бул. „xxx“ е въведено органичение на скоростта с пътен знак В26 от 70 км/ч. Правят се възражения, че липсва протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., като заснемането с мобилна камера, се документира с видеоклип или с поредица от поне четири снимки с висока разделителна способност, позволяващи еднозначно определяне на номера, марката и цвета на заснетото МПС, които освен това съдържат измерената скорост, въведеното ограничение, превишаването, посоката на движение, трафика, режима, датата и часа на установяване на нарушението и точните координати на местоположението на нарушението, като не е известно дали конкретното 1 нарушение е документирано по този начин. Правят се възражения, че към ЕФ не е приложен снимков материал, което не позволява безспорно да се установи дали твърдяното нарушение е извършено с конкретния автомобил. Липсват доказателства за извършена периодична проверка на конкретното АТСС със съответния протокол за периодична проверка, изготвен от организация извън системата на МВР, при проверка в публичния регистър на Българския институт по метрология, използвания тип АТСС не е валиден.

Жалбоподателят редовно призован не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание. По делото е постъпила писмена защита, в която Я. излага доводи, че от представения по делото проект за организация на движението на бул. „xxx“ в района на административен №36 е видно, че е въведена максимална скорост на движение 70 км/ч.

Въззиваемата страна редовно призована не изпраща представител. От юрисконсулт Пашунов са постъпили писмени бележки с подробни доводи за неоснователност на жалбата. Предлага на съда да потвърди ЕФ като правилен и законосъобразен, претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност намира, жалбата за ДОПУСТИМА, като подадена в срок от лице, което има правен интерес от това.

Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА, като мотивите за това са следните:

По делото е установена следната фактическа обстановка:

Обжалваният електронен фиш е издаден за установено нарушение с автоматизирано техническо средство TFR1 - M 653, за това, че на 17.08.2021 г. в 15:01 часа в гр.София, бул. xxx до №36, с посока на движение от бул.”xxx” към бул.”Черни връх”, при ограничение на скоростта от 50 км/ч за населено място, товарен автомоил „Шкода Рапид” с рег.№СВ 7431 КР, се движи със скорост от 86 км/ч, респ. превишение от 36 км/ч, при приспаднат толеранс от 3% в полза на водача.

Видно от база данни КАТ /л.11 от делото/ собственик на процесния лек автомобил е именно жалбоподателят.

На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът намира за установено, че действително на датата, отразена по електронния фиш, описаният в него лек автомобил е извършвал движение с превишена скорост.

Това обстоятелство е било установено и надлежно заснето със съответно техническо средство, с издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване при БИМ, приложено по делото и валидно към датата на нарушението.

2

Мястото и времето на нарушението са отразени по надлежния ред и достатъчно подробно в електронния фиш, за да стане ясно на наказаното лице какво именно поведение се санкционира.

Обжалваният електронен фиш е издаден по отношение на жалбоподателя като собственик на вписаното в него МПС към момента на нарушението.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Съобразно, правилото на чл. 189 ал. 4 ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Настъпилата законодателна промяна в чл.189 ЗДвП (обн., ДВ бр.19 от 13.03.2015 г.) и приетата Наредба №8121з-532 за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн., ДВ, бр.36/19.05.2015 г.), които изцяло са съобразени с основните положения на Тълкувателно решение №1/26.02.2014 г. по тълкувателно дело №1/2013 г. на ОС на колегиите на ВАС, налагат извод, че използването на техническа система, /без значение мобилна или стационарна/, е допустима, като законът и наредбата изрично сочат на неучастието на контролния орган в нейното функциониране и възможността за такова нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, да се издава електронен фиш. Именно с цел гарантиране правата на гражданите и с оглед установяване на обективната истина при евентуално съдебно обжалване на електронните фишове, Наредбата предвижда към административната преписка, която се изпраща в съда, освен доказателствата в подкрепа на обжалвания фиш, да се предоставя и информация за участъка от пътя, с описание на мястото и координатите, действащото ограничение на скоростта по чл.21 ЗДвП, посоката на движение на автомобила, схемата на разположението на автоматизираното техническо средство, неговия вид, датата на последната метрологична проверка.

Всички посочени данни са приобщени по делото, поради което съдът счита, че не е нарушено правото на защита на жалбоподателя.

Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на 3 доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.

Съгласно §1 от ДР на ЗАНН , по смисъла на този закон "електронен фиш" е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи.

Електронния фиш съдържа предвидените от закона реквизити, като на констатираното превишение на скоростта е дадена правилната правна квалификация. В тази насока следва да се посочи, че в нормата на чл. 189 ал. 4 ЗДвП, законодателят е определил изчерпателно реквизитите, които следва да съдържа електронния фиш, като по никакъв начин не е предвидено препращане към разпоредбата на чл. 57 ЗАНН, където са предвидени реквизитите на наказателното постановление, поради което не може да се счита за съществено процесуално нарушение липсата на подробно описание на нарушението. Посочената норма е специална спрямо нормите в ЗАНН, отнасящи се до реквизитите на наказателното постановление.

В случая е налице нарушение, установено с мобилна радарна система, като в електронния фиш са описани всички негови съставомерни признаци.

Нарушението е безспорно установено от приложения снимков материал от техническо средство, като в случая скоростта е била ограничена до 50 км/ч за населено място, а същата е била превишена от водача, обстоятелство, като няма данни, вкл. видно и от снимковия материал за обстоятелства пречещи на правилното отчитане на скоростта от техническото средство.

Налице е изготвен Протокол по чл.10 от Наредба №8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /л.20 от делото/, като възраженията на жалбоподателя за липсата му са неоснователни.

Всъщност, именно с този протокол е удостоверено използването на АТСС на съответното място за контрол съставен от обслужващия полицейски служител, в който изчерпателно следва да бъдат посочени точното място за контрол и посоката, в която е осъществяван, въведения за контролирания участък скоростен режим, режима на измерване, идентификация на служебния автомобил, в който е монтирано АТСС, началото и края на работната смяна и номерата на първия и последния запис. Протоколът по чл. 10 ал. 1 от наредбата е документът, предвиден да удостовери всяко използване на мобилно АТСС, за да има обвръзка между предвидената с наредбата информация /съдържание на протокола/ и снимковия материал, което в случая безспорно е така

4

Налице е снимка на разположението на уреда, съгласно чл.10 ал.3 от същата наредба /л.21 от делото/.

Съдът приема, че техническото средство е годно такова, макар от удостоверение за одобрен тип на техническото средство TFR1 – M /л.12 от делото/, е видно, че срокът на валидност изтича на 24.02.2020 г., а нарушението е от дата 17.08.2021 г.

Съгласно разпоредбата на чл.30 ал.5 от Закона за измерванията, к огато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. Видно от Протокол за проверка на техническото средство, установяващи изправността на същото №9-38-20/23.10.2020 г., /л.15 от делото/, техническото средство отговаря на одобрения тип, респ. е технически изправно към датата на нарушението 17.08.2021 г.

От приложения снимков материал се вижда, че е отчетена по-висока скорост на движение, а именно 89 км/ч. Видно е, че е налице разминаване между установената съгласно приложения снимков материал и т.нар. наказуема скорост, която именно е отразена във фиша, както и изчисленото на тази база превишение, като тук следва да се има предвид, че съгласно данните за конкретния вид система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения, публикувани в Публичния регистър на одобрените средства за измерване на БИМ, са налице максимално предвидени грешки при измерване на скорост при стационарна система от 3 процента. В тази връзка и видно и от отразеното върху приложената снимка и електронния фиш, в същия са изчислени в полза на водача наказуемата скорост и наказуемото превишение, като действително установената скорост е намалена на 86 км/ч с приспаднат изискуемия толеранс от 3 %.

Изложената в ЕФ фактическа обстановка за движението на процесния автомобил с посочената скорост на посоченото място се доказва от приложеното по административната преписка статично изображение /л.10 от делото/, което съгласно чл. 16 ал. 3 Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата, свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че от представения по делото проект за организация на движението в процесния участък максималната скорост на движение е 70 км/ч, а не 50 км/ч. Видно от проекта, съпоставен със схемата на гърба на клип №26201 /10 гръб/, в района на административен адрес №36 няма знаци указващи максимална скорост от 70 5 км/ч.

По отношение на определената санкция съдът счита, че размерът на същата е правилно определен от административнонаказващия орган, тъй като за превишаване на скоростта от 31 до 40 км/ч – се налага глоба от xxx лв., съгласно чл. 182 ал.1 т.4 ЗДвП.

Не са налице и основанията за приложение на чл.28 ЗАНН – маловажен случай, тъй като видно от справка картон на водача, жалбоподателят има влезли в сила ЕФ, като настоящото административно нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на административни нарушения от този вид. Този вид административни нарушения са и такива с висока обществена опасност, поставящи в риск живота и здравето на участниците в движението.