Решение № 160 от 11.07.2024, Районен съд - Айтос

РЕШЕНИЕ

№ 160 гр. Айтос, 11.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, IV СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Й. Дучева при участието на секретаря Силвия Г. Лакова като разгледа докладваното от Мария Й. Дучева Гражданско дело № 20242110100298 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.49, ал.1, и сл. от СК за допускане на развод поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство без произнасяне въпроса за вината.

Образувано е по искова молба на А. Х. М. с ЕГН ********** с постоянен адрес: с.

Дъскотна, община Руен, област Бургас, ул. „Димитър Талев“ № 20 против М. М. М. с ЕГН ********** с постоянен адрес: *** в която се сочи, че с ответницата са съпрузи, сключили брак на 23.08.2018 г. в *** с Акт за граждански брак № 3 о т 23.08.2018 г., издаден от Кметство ***. От съвместното си съжителство нямат ненавършили пълнолетие деца.

Ищецът твърди, че брачното съжителство протичало нормално, но от известно време не живеят заедно и тя заживяла отделно от него. Към настоящия момент се намират в състояние на фактическа раздяла, всеки от тях живее свой собствен живот, интересите им се различават и бракът им съществува само формално, което го е мотивирало да подаде настоящата искова молба.

Моли съда да постанови решение, с което на основание чл.49, ал.1 от СК прекрати брака без съда да се произнася по въпроса за вината, семейното жилище, собственост на ответницата да остане за нейно ползване и двамата съпрузи не си дължат издръжка.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответницата М. М. М..

В съдебно заседание ответницата редовно призована, не се явява и не се представлява.

В съдебно заседание ищецът лично и чрез пълномощника си адв. Н., поддържа исковата молба и моли за допускане на развод поради настъпило в него дълбоко и непоправимо разстройство, без съда да се произнася по въпроса за вината.

След преценка, поотделно и в съвкупност на събрания доказателствен материал, доводите и становищата на страните, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

1

На 23.08.2018 година в ***, *** видно от представеното Удостоверение за сключен граждански брак издадено от Кметство ***, *** страните по делото А. Х. М. с ЕГН ********** с постоянен адрес: *** и М. М. М. с ЕГН ********** с постоянен адрес: *** са сключили граждански брак, за което е съставен акт за граждански брак № 3/23.08.2018 г. от Кметство ***, *** като съпругата е приела фамилното име - М.. От съвместното си съжителство страните нямат ненавършили пълнолетие деца.

В качеството на свидетел е разпитана К. А. П. (сестра на ищеца). Тя разказва, че след сключване на брака съпрузите са живели в бащината им къща, след около две години се преместили в къщата на ответницита в ***. Твърди, че М. с дъщеря си и зет си са биели брат й, взимали са му парите, не са му оставяли пари за закуска и са го заплашвали, че ще го убият. Твърди, че брат й е с ментални проблеми и М. се е възползвала от него. Разказва, че брат и успял да избяга от тях и се обадил по телефона да го прибере и от тогава живее в бащината им къща в ***, ***. Твърди, че брат й се страхува от съпругата си и няма да се съберат отново.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Съдът намира, че е сезиран по реда на ГПК, Част трета, глава двадесет и шеста в рамките на особено исково производство с брачен иск за развод, с който ищецът упражнява потестативното си право на развод с ответницата, като е посочил като обстоятелства и факти, които обосновават дълбокото и непоправимо разстройство в брака, в резултат на физическа раздяла. Така посочените факти от живота на съпрузите обосновават дълбокото и непоправимо разстройство на брака и дават основание на съда да приеме, че този брачен иск намира правното си основание в чл. чл.49, ал. 1 от СК. Така посочените факти от живота на съпрузите обосновават дълбокото и непоправимо разстройство на брака. С оглед на това настоящият състав намира, че разстройството на брака е дълбоко и непоправимо разстроен, без възможност да бъде преодоляна кризата в съпружеските им отношения.

Бракът съществува формално, същият е лишен от дължимото му се според закона и морала съдържание, поради което не е в интерес и на обществото неговото по нататъшно запазване.

Съдът като обсъди доказателствата по делото в това число и гласните доказателства намира предявеният иск за основателен и доказан.

Безспорно се установи, че страните са сключили граждански брак в Кметство *** на 23.08.2018 г. Налице е дълбоко и непоправимо разстройство на брака, намиращо израз във фактическата раздяла на страните и липсата на емоционална и физическа близост между съпрузите. За тази фактическа раздяла свидетелства св. Първанова. Съдът намира, че фактическата раздяла се е отразила зле на брачната им връзка, довела е до напълно охладняване на съпрузите един към друг и до пълното им отчуждаване. В този си вид брака не е в интерес на страните, нито на обществото, поради което съдът счита, че същият следва да се прекрати на основание чл. 49, ал. 1 от СК, без съда да се произнася по въпроса за вината.

По разноските и държавните такси:

На основание т. 2, на чл.6 от Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК , съдът определя окончателния размер на таксата за развода 50,00 лева. С оглед на факта, че ищецът е внесъл 25,00 лева за образуване на делото, съдът счита, че остатъкът от 25,00 лева следва да ги възложи на ответницта М. М. М., да ги заплати по сметка на РСАйтос, съгласно чл.329, ал.1 от ГПК.

Мотивиран от гореизложените съображения, съдът

РЕШИ:

2

ДОПУСКА развод между А. Х. М. с ЕГН ********** с постоянен адрес: *** и М. М. М. с ЕГН ********** с постоянен адрес: ***, като прекратява сключения между тях на 23.08.2018 год. в *** граждански брак, за което е съставен акт за граждански брак № 3/23.08.2018 г. от Кметство ***, ***, обл. Бургас, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, без да се произнася по въпроса за вината.

Предоставя ползването на семейното жилище, находящо се в ***, обл.Бургас на ответницата М. М. М. с ЕГН **********.

ОСЪЖДА ответницата М. М. М. с ЕГН ********** да заплати по сметка на РС – Айтос сумата от 25.00 лева окончателна държавна такса по развода.

Решението подлежи на въззивно обжалване в 2-седмичен срок от връчването му на страните пред ОС-Бургас.

Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________

3