Решение № 397 от 12.05.2026, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 397 гр. гр. Хасково, 12.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нели Д. Иванова при участието на секретаря Ваня З. Кирева като разгледа докладваното от Нели Д. Иванова Гражданско дело № 20255640101608 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен от „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”България” №49, бл.53Е, вх.В, чрез юрисконсулт Г.С.С.К., против Ц. Г. К., ЕГН **********, с адрес *****, установителен иск с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК.

Производството е образувано по искова молба на „ПРОФИ КРЕДИТ” ЕООД, срещу Ц. Г. К., с която се иска приемане за установено по отношение на ответника, че същата дължи на ищеца сумата от 437.02 лева (четиристотин тридесет и седем лева и две стотинки), от които: Неплатена главница в размер на 211.71 лева (двеста и единадесет лева и седемдесет и една стотинки);

Неплатено договорно възнаграждение в размер на 26.16 лева (двадесет и шест лева и шестнадесет стотинки), дължимо за периода от 25.05.2024 г. до 25.11.2024 г.; Неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст" в размер на 79.11 лева (седемдесет и девет лева и единадесет стотинки), дължимо за периода от 25.05.2024 г. до 25.11.2024 г. и Неплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси" в размер на 120.04 лева (сто и двадесет лева и четири стотинки), дължимо за периода от 25.05.2024 г. до 1

25.11.2024 г.; за които вземания е издадена Заповед № 246 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 28.02.2025 г. по ч.гр.д. № 495/2025 г. по описа на Районен съд-Хасково, ведно със законната лихва върху главницата считано от 27.02.2025 г. до окончателното изплащане на вземането. Направено е искане за присъждане на сторените в заповедното и в настоящото производство разноски. В исковата молба е изложено, че на 10.10.2023 г. - Ц.

Г. К. подава до „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД попълнено и подписано искане за отпускане на потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт със зададени параметри. Последната е получила разяснения, които са й дали възможност да прецени доколко предлаганите продукти съответстват на възможностите и на финансовото й състояние. Същата е декларирала, че е запозната и с Общите условия на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, видно от Декларации. Получила е и преддоговорна информация под формата на Стандартен европейски формуляр с Допълнителна преддоговорна информация. Съгласно параметрите на процесния договор и чл. 15 от Общите условия по ДПК № 40020617836 клиентът може да избере да закупи една или повече допълнителни услуги към договора. Изборът е на клиента, като закупуваното на същите не е задължително условие за сключване на договора, а е опционално. За клиент избрал да се възползва от горепосочената възможност, към датата на сключване на договора възниква задължение да заплати дължимото за избраната услуга/услуги възнаграждение, като същото се разсрочва за плащане в погасителния план, като част от всяка една погасителна вноска. С оглед на принципа за свобода на договаряне и по своя свободна воля страните са се съгласили да сключат договор за кредит, включващ описаните в договора услуги „Фаст" и „Флекси“. Сочи се, че ищецът е одобрил отпускането на заем, като на 10.10.2023 г. между страните по делото е сключен договор за потребителски кредит № 40020617836, ответницата е получила одобрение и за закупуване на услугите „Фаст" и ,,Флекси“. Излага се, че договорът е сключен при Общи условия, които са неразделна част от договора за заем. Подробно са описани параметрите на процесния договор, като се твърди, че ищцовото дружество е изпълнило задължението си в срок и в цялост. Ищецът твърди, че ответницата не е изпълнила задължението, което е поела по договора, преустановила е плащанията на погасителните вноски, изпаднала е в забава, като общо плащанията, които е направила възлизат на 495,66 лева. Сочи, че с тях е 2 погасена сума в размер на 438.62 лева, съгласно задължението по погасителен план (6 пълни вноски, предвид сключените анекси). Частично плащане в размер на 0.90 лева има по вноска с падеж 25.05.2024 г. В общата сума на получените плащанията са включени и постъпилите плащания по начислените лихви за просрочие на вноските по погасителен план — 7.04 лв. Поради плащане на вноските със забава са били начислени лихви за забава в размер на 46.48 лева, които към момента са заплатени частично. С плащанията си ответникът е заплатил и 50.00 лева начислени такси по Тарифа. Съгласно уговореното в чл.17.4 от Общите условия към ДПК № 40020617836, а именно КЛ/СД заплаща такси за извършените от КР ТАКСИ ПО ТАРИФА. КЛ/СД се съгласяват, че КР има право на обезщетение за всички разноски, свързани с дейността по извънсъдебно или съдебно събиране на просрочения дълг на КЛ/СД в това число, но не само разноските за телефонни обаждания и/или писма за напомняне на просрочени задължения, посещения на място, смс-и и друго съгласно действаща Тарифа. Сочи се, че с оглед неизпълнението на задълженията по договора от страна на ответницата към настоящия момент целият погасителен план е изтекъл и вземането е изискуемо в пълен размер, като последната вноска по погасителния план е била на 25.11.2024 г. съгласно сключените анекси. Ищецът излага, че с оглед свободата на договаряне страните са се съгласили да сключат процесния договор за кредит, включващ описаните в договора услуги „Фаст“ и „Флекси“, като изборът на тези услуги е изцяло по воля на длъжника. Предвид това ищецът счита, че ответницата дължи уговореното възнаграждение за това, че се е възползвала от тези услуги.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника, с който изцяло се оспорват предявените искове. Не се оспорва обстоятелството, че между страните е налице валидна облигационна връзка по силата на договор за потребителски кредит № 40020617836/10.10.2023 г.

Излагат се подробни съображения относно наличието на неравноправни клаузи в процесния договор. По същество се твърди, че ответницата дължи връщане единствено на чистата стойност по кредита. Направено е искане за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на сторените по делото разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235, 3 ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното :

Не се спори по делото, че ответницата е отправила искане за отпускане на потребителски кредит до ищцовото дружество, както и че на 10.10.2023г. между страните е подписан договор за потребителски кредит за сумата от 400лв., със срок на връщане на същата 11 месеца.Видно от представения с исковата молба договор за потребителски кредит, в същия са уговорени размера на погасителните вноски, ГПР, лихвения процент на ден, общата сума, чието връщане се дължи, възнагражденията за допълнителните услуги.

Приложени са също така подписаните от двете страни СЕФ, общи условия на ищцовото дружество към договор за потребителски кредит, погасителен план към договора, както и анекс към договора от 15.03.2024г. и погасителен план към него, анекс към договора от 02.07.2024г. и погасителен план към него.

Представени са и декларации, подписани от ответницата, както и разписка за извършеното плащане на заемната сума от 400лв. по сметка на последната с дата 10.10.2023г. С исковата молба е приложено и извлечение от сметката на ответницата към договора за потребителски кредит №40020617836, в което са отразени дължимите суми по отделните компоненти на погасителните вноски и съответно извършените плащания към 17.06.2025г.

По подадено от ищцовото дружество заявление е образувано ч. гр. д.

№495 по описа за 2025г. на РС-Хасково по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника за сумите от

611,52лв., включваща главница, договорно възнаграждение, възнаграждение за услуга Фаст, възнаграждение за услуга Флекси, такси за извънсъдебно събиране на вземането и такси за забава, 39,44лв. – лихва за забава за периода 26.12.2023г. – 25.11.2024г., 15,06лв. – законна лихва за периода 25.11.2024г. – 26.02.2025г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на входиране на заявлението в съда до окончателното изплащане, както и разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. За тези суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №246/28.02.2025г. по ч. гр. д. №495/2025г. по описа на съда.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи :

Предмет на делото е иск с правно основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.240, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, който се явява процесуално 4 допустим, доколкото е предявен в законоустановения едномесечен срок от надлежна страна. Разгледан по същество така предявения иск за установяване дължимост на останалите неизплатени суми по процесния договор за кредит е изцяло неоснователен.

По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства се установява, че между страните е налице облигационна връзка, възникнала по силата на сключения договор за потребителски кредит

№

40020617836/10.10.2023г. Представени са също така погасителен план към договора и подписаните от страните анекси и погасителн ипланове към всеки един от тях, стандартен европейски формуляр /СЕФ/ за предоставяне на информация за потребителски кредити и искането за сключване на договор за кредит от 10.10.2023 г. от Ц. Г. К.. Приложено е също така извлечение за извършените и предстоящи плащания по процесния договор за заем, от което се установява към момента на депозиране на исковата молба какви суми е заплатила ответницата и какви остават за плащане на ищцовото дружество.

Несъмнено, изхождайки от предмета и страните по процесния договор физическо лице, което при сключване на контракта действа извън рамките на своята професионална компетентност и финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗКИ, предоставяща кредита в рамките на своята търговска дейност, съдът приема, че процесният договор има характеристиките на договор за потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в който законодателят предявява строги изисквания за формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, уредени в глава трета, чл.10 и чл.11.

СЕС многократно е подчертавал, че националният съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в обхвата на Директива 93/13 и по този начин да компенсира неравнопоставеността между потребителя и доставчика, като аргументи в този смисъл са изложени в редица решения.

Общата потребителска закрила по чл.146, ал.1 от ЗЗП, вр. чл.24 от ЗПК, предвижда, че неравноправните клаузи в договори между потребители и търговци са нищожни, като е обусловена от две предпоставки: потребителски характер на договора и липса на индивидуално договаряне, доколкото въведената като общо правило за всички държави от ЕС система на защита се 5 основава на идеята, че потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо доставчика (включително и при финансова услуга), от гледна точка както на преговорните си възможности, така и на степента си на информираност. В конкретния случай, съдът приема, че начинът на договаряне категорично изключва формиране на волята на страните по всяка една от клаузите на договора, част от които са и във вреда на потребителя, нарушават значително равновесието между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя и не отговарят на изискването за добросъвестност /чл.143 от ЗЗП/. В случая съдът намира за недоказано, клаузите на процесния договор за кредит да са били индивидуално уговорени с ответницата, за да е приложимо спрямо тях изключението по чл.146, ал.1 от ЗЗП. Напротив, налага се извод за стандартизирани действия по сключване на договора, без възможност за страните да влияят на съдържанието на клаузите, т.е. касае се за такива, подготвени предварително - типови и стандартно предлагани на клиентите на заемодателя за съответния вид кредит /чл.146, ал.2 от ЗЗП/. Съдържащата се в договора декларация, че с подписването на договора, кредитополучателят потвърждава, че са му разяснени, разбира и приема клаузите на договора, ОУ и Тарифата, както и че е получил преддоговорна информация, съдът намира за ирелевантна. При позоваване на неравноправен характер на договорна клауза от потребител или при служебна проверка от съда за евентуално неравноправен характер на клауза от потребителски договор, съгласно решение № 23/07.07.2016 г. по т.д. № 3686/14 г. на ВКС, I т.о., търговецът или доставчикът следва да установи индивидуалното уговаряне на оспорената клауза, като само обстоятелството, че договорът е подписан, е без значение във връзка с дължимата от съда защита на потребителя. Ако посоченото обстоятелство - подписване на договора от потребителя, би освобождавало търговеца от задължението да докаже, че клаузите са били индивидуално уговорени, това поначало би имало за последица изключване на защитата при всички потребителски договори. Индивидуално уговорена клауза по смисъла на чл.146 от ЗЗП е клауза в потребителски договор, която не е била изготвена предварително от търговеца или доставчика, или дори и да е била изготвена предварително, потребителят е могъл да изрази становище по нейното съдържание, доколкото при достатъчно информиран избор, я е приел. В случая обаче по вече изложените съображения ответницата не е разполагала с такъв избор. В изложения смисъл е и напр. решение № 98/ 25.07.2017 г. по т.д.