Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260004 от 25.08.2020, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Гражданско дело 656/2019
Вид
Решение № 260004
Подписан
25.08.2020
В сила
27.08.2021
Състав
ИВАНКА ГЕОРГИЕВА ИЛИНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.131 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.219 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.573 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.25 · Закон за нотариусите и нотариалната дейност
  • чл.73 · Закон за нотариусите и нотариалната дейност

Р Е Ш

Е Н И Е № 260004 гр. Пазарджик, 25.08.2020г.

В И М Е Т

О НА Н А Р О Д А

Пазарджишкият окръжен съд, гражданска колегия в открито заседание,проведено на двадесет и девети юли през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател:ИВАНКА ИЛИНОВА

При секретаря Петя Борисова като разгледа докладваното от съдията Илинова гр.д.№656 по описа за

2019 година и за да се произнесе взе предвид следното :

Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.73 от ЗННД във вр.с чл.45 от ЗЗД.

Съдът е сезиран с предявените от Т.А.А. и А.Х.А. против В.З. - нотариус с peг.№640 и с район на действие района на Пловдивския окръжен съд обективно и субективно съединени искове по чл.45 от ЗЗД и по чл.

86, ал 1 от ЗЗД, по които първоначално е било образувано гр.д. №2641/2017г.по описа на Пловдивския окръжен съд,впоследствие гр.д.№147/2017г.по описа на Старозагорския окръжен съд,гр.д.№737/2018г.по описа на Хасковския окръжен съд,а сега и гр.д.№656 по описа на Пазарджишкия окръжен съд.

В исковата молба се твърди,че вследствие на нанесените от ответницата поправки в пълномощно на 01.08.2012г.и на 02.08.2012г.те са загубили семейната си къща в центъра на гр. П., като са претърпели имуществени вреди в размер на по 50 000лв.за всеки от двамата ищци и неимуществени вреди в размер на 30 000лв.за Т.А. и 40 000 лв. за А.А., както и претендират 26611лв.законна лихва върху търсените обезщетения за имуществени вреди за периода 02.08.2012г.- 25.10.2017г.В исковата молба е посочена претенция и за допълнителни имуществени вреди в общ размер от 19200лв.,от които около 15000лв.загуби на кухненското обзавеждане,мебели,електрически уреди и други вещи в къщата им, 1200 лв. заплатен наем и 3 000 лв. заплатени разходи за транспорт и хамали.

С определение №1022/30.11.2017г.,постановено по гр.д.№147/2017г.по описа на Старозагорския окръжен съд,исковата молба е била оставена без движение до посочване адреса на ответника,изложение на всички обстоятелства относно това от какво произтичат претендираните неимуществени и имуществени вреди и как е формиран техният размер,посочване на доказателства и конкретните обстоятелства, които ще се доказват с тях, и представяне на всички писмени доказателства в заверен препис, заверяване на представените с исковата молба документи и представяне на документ за платена държавна такса в размер на 9 568 лв. по сметка на Окръжен съд - Стара Загора .

Съобщенията за постановения съдебен акт са били получени на 08.12.2017 г. от А.А..

На 12.12.2017г.са постъпили молби от Т.А. и А.А. за освобождаването им от внасяне на държавна такса и разноски по делото.

С определение № 207/14.05.2018 г., постановено по гр.д. № 1661/2018 г. по описа на Върховния касационен съд - III г.о., А.А. и Т.А. са освободени от задължението за внасяне на държавни такси и разноски в производството по гр.д. № 147/2017 г. по описа на Окръжен съд - Стара Загора.

Постъпили са и молби вх.№15834/12.12.2017г.от Т.А. и вх.№ 15838/12.12.2017г.от А.А.,в които са посочени трите имена и адреса на ответника,обезщетението за имуществени вреди за всеки от ищците е определено на 50 000 лв.,имуществените вреди се претендират поради това,че по вина на З. А. са загубили семейната си къща,незаконните действия,извършени от нея,се изразяват в нанасянето в пълномощното на А. А. на поправки и добавяния свързани с посочване на договори от

01.08.2012г.и от 02.08.2012г.,които всъщност не са договори за заем,което било установено с решение на ВКС по гр.д.№79/2017г.Е.М.,подпомаган от нотариус З. с извършените поправки в пълномощното посочени по-горе,е поискал издаването на изпълнителен лист,а ЧСИ А. ги изкарал от семейната им къща, като преди това я е обявил на публична продан,а М. като взискател закупил къщата.Поради това ищците твърдят,че били принудени да ангажират апартамент под наем.

Ищцата Т.А. посочва,че претендираната сума от

50000лв.е за нанесени имуществени вреди,изразяващи се в загуба на семейната им къща,ведно с лихвите върху сумата за периода 02.08.2016г.- 25.10.2017г.в размер на 26 611лв.

Ищцата Т.А. претендира обезщетение за неимуществените вреди в размер на 30 000 лв., като те се дължат на трайното увреждане на нейното здраве по вина на ответницата,необходимост от приемане на лекарства, на нейните невръстни внуци, необходимостта да се преместят в друг квартал,влошаване на здравето на внука й А.А.,психически тормоз от посещението на ЧСИ и придружаващите го лица за опис и снимане на семейната й къща, промяна в психиката и в начина на живот, всички изживени заради действия на ответницата в периода 02.08.2012г.- 25.10.2017г.,ведно с лихви върху сумата 30000 лв. в размер на 15966,60 лв., изчислен по системата на НАП.

Ищецът А.А. посочва,че претендираната сума от 50000лв.е за нанесени имуществени вреди,изразяващи се в загуба на семейната им къща,ведно с лихвите върху сумата за периода 02.08.2016г.- 25.10.2017г.в размер на 26611 лв.

Ищецът А. А. претендира допълнително обезщетение за имуществени вреди в общ размер на 23350лв.,от които 800лв.наем на жилището,което били принудени да наемат за два месеца и 400 лв. депозит,2000 лв. разходи за хамали за изнасяне на семейния им багаж от къщата в апартамента под наем, 240лв.комисионна на агенцията,както и останалите в къщата мебели и електрически уреди:1000лв. кухненско обзавеждане,250лв.маса,400лв.диван,4500лв.фотьойл,1000лв.секция,3500 лв.кухненско обзавеждане,460лв.ортопедичен матрак,750лв.керамична печка,650лв. пералня,360лв.разтегателна маса,560лв.-8стола,1000лв.секция,3500лв.кухненски шкафове,360 лв.,разтегателна маса,560лв.-8 стола,260лв.ъглов диван,600 лв. хладилник и 200 лв. маса.

Ищецът

А. претендира обезщетение за неимуществените вреди заради влошено здравословно състояние,изразяващо се в увреждане на двата странични малки мозъци,наложило постъпване в болница, блокиране на лявата половина на лицето му,загуба на равновесие,впоследствие блокиране на дясната половина на лицето му, заболяване на сърцето, това, че станал инсулинозависим и хипертоник, получил довели до неговото инвалидизиране.

Твърди,че вредите са в резултат на действия на ответницата през периода 02.08.2012г. - 25.10.2017 г.и обезщетението ,което претендира е в размер на 40000,00лв.ведно с лихва в размер на 21 288,80 лв., изчислен по системата на НАП.

На

23.01.2019 г.,по гр.д.№737 по описа на Хасковския окръжен съд за 2018г.е постъпила молба от Т. Х. и А. Х.,в която посочено,че претенциите им са да бъде осъдена ответницата да им заплати сумите в качеството й на нотариус.В молбата се посочва също,че нотариус В.З. е нанесла поправки в пълномощното,издадено от А.А.,с които,изменяйки волеизявлението на пълномощното, е нанесла непоправими вреди и е допринесла за загубата на тяхната семейна къща,като всички претендирани от тях суми са описани в молби вх.№ 15834/12.12.2017г.и вх.№15838/12.12.2017г.,в които много подробно и ясно са конкретизирали претенциите си.

След образуване на производството по настоящето делото,съдът с разпореждане от 26.09.2019г.е оставил исковата молба без движение с указания за отстраняване на нередовности,вкл.и да се посочи периода ,за който се претендира лихва за забава върху обезщетенията претендирани от ищците.

Ищците уточняват,че претендират описаните по-горе обезщетения,и лихвите върху тях-всички за периода от 02.08.2012г.до 25.10.2017г.-датата на подаване на исковата молба,както и законната лихва от таза дата до приключване на делото.Поясняват,че за извършените от ответната страна поправки узнали по друго дело през 2017г.и,че не са присъствали на извършването им.

Представени са писмени доказателства .

В срока по чл.131 ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна,в който предявените субективно и обективно съединени искове се оспорват като неоснователни.Излага правни и фактически доводи и съображения.Представя писмени доказателства и формулира доказателствени искания.

По искане на ответната страна като трето лице помагач съдът е конституирал с определение от 19.12.2019г.и на основание чл.219 от ГПК „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД ,София.Становището на третото лице помагач,е че исковете са недопустими и неоснователни.

Като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,съблюдавайки разпоредбите на чл.235 от ГПК,за да се произнесе от фактическа страна съдът приема за установено следното:

Представено като доказателство по делото е пълномощно с нотариална заверка на подписа и съдържанието от 02.08.2012г.,изписано с печатен шрифт и съдържащо ръкописни поправки и добавки в съдържанието.От първоначалния текст на пълномощното се установява,че упълномощителя А.Х.А. упълномощава съпругата си Т.А.А. да го представлява пред нотариус В.З. като извърши всички фактически и правни действия по учредяване на ипотека върху собствения им притежаван в режим на СИО недвижим имот ,подробно описан в пълномощното.В пълномощното е изписано с печатен шрифт,че ипотеката е в полза на Е.Л. М. и служи за обезпечение на договор за заем.Не се спори,че в текста на пълномощното са нанесени ръкописно корекции в следния смисъл: от „договор“ на „договори“ и от „заем“ на „заеми“ и са вписани на добавки на датите 01.08.2012г.,02.08.2012г.и 03.08.2012г.отнасящи се към договорите за заем и указващи датата на сключването им.Върху ръкописните поправки и допълнения е положен подписа на нотариуса и печата на същия с отбелязване,че добавката е на нотариуса.От печатите е щемпелите положени в пълномощното се установява,че същите са на ответницата – нотариус В.З.,*** действие РС гр.Пловдив.

Представен като доказателство по делото е нот.акт

№153,рег.№2147,том І,нот.д.№143 от 2012г. по описа на нотариус В.З.,рег.№640 на Нотариалната камара,с който на 03.08.2012г.задължението на заемателя Т.А. по договорите за заем от 01.08.2012г.,02.08.2012г.и 03.08.2012г.е обезпечено с договорна ипотека на недвижим имот собственост на ищците по делото,представляващ четириетажна къща в гр.П.,на ул.“Б.“ №1 с идентификатор по кадастралната карта и кадастралните регистри на града,одобрени със Заповед РД-18-48/03.06.2009г. на изпълнителния директор на АГКК.В нотариалното производство ищцата Т.А. е участвала в лично качество и като пълномощник на ищеца с процесното пълномощно с нот.заверка на подписа на А.А. рег.№2141 от 02.08.2012г.и нот.заверка на съдържанието на пълномощното рег.№2141 от 02.08.2012г.

Представено като доказателство по делото е решение №79 от 12.07.2017г.на ВКС по кас.гр.д.№3244/2016г.,с което е отхвърлен иска предявен от Е. М. по реда на чл.422 от ГПК против ищцата Т.А. за приемане за установено,че същата дължи сумата от общо 15950,00лв.като получена в заем по договорите от 01.08.2012г.и 02.08.2012г.и неустойка в размер на 4928,55лв.,като съдът е приел,че не става въпрос за действително постигнато съгласие между страните за предоставяне на пари в заем,а до договори ,сключени от страните в нарушение на забраната за начисляване на лихви върху лихвите.

В съдебното решение е посочено,а това обстоятелство не се и оспорва от ищците по делото,че вземанията на М. по договора за заем от 03.08.2012г.за главница в размер на 16900,00лв.и неустойка в размер на 5222,84лв.са съдебно установени с влязло в сила съдебно решение.

Представен като доказателство по делото е нотариален акт №129,том ІІ,рег.№4688,нот.д.№308/2017г.,материализиращ договор за продажба на недвижим имот,с който Е. М. на 03.10.2017г.продава на ищците процесния имот.

Представено от ответната страна като доказателство по делото е удостоверение,издадено от ЧСИ А. А.,рег.№826 с район на действие ОС гр.Пловдив,от което се установява,че против ищцата Т.А. по искане на взискателя П. П. Д. и издаден в негова полза изпълнителен лист на 18.11.2013г.,е било образувано изп.д.№20138260400395.Вземането на Д.,възникнало по силата на договори за паричен заем от 21.08.2012.и 22.08.2012г.и обезпечено с ипотека от 22.08.202г.,е било прехвърлено на Е. М. с договор за цесия сключен на 15.12.2014г.

От удостоверението се установява,че против ищцата Т.А. е било образувано и изп.д.№20138260400396 по искане на взискателя Е. М. и издаден в негова полза изп.л.по гр.д.№18412/2013г.от РС гр.Пловдив по реда на чл.417 от ГПК с произход на вземането договор за заем от 03.08.2012г.Към това дело е било присъединено изп.д.№ 20138260400395 с резолюция на ЧСИ от 17.01.2013г.