Решение № 426 от 04.03.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 426 гр. София, 04.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Д, в закрито заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Цветомира П. Кордоловска

Дачева

Калина В. Станчева като разгледа докладваното от Калина В. Станчева Въззивно гражданско дело № 20221100500496 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника СТ. В. ИЛ. срещу отказ от 13.12.2021 г. на ЧСИ Н.П., да прекрати на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство по изпълнително № 176 по описа за 2021 г. на ЧСИ рег. № 847 съгласно регистъра, воден от КЧСИ.

Жалбоподателят поддържа, че обжалваният отказ е неправилен и незаконосъобразен. Изпълнителното дело № 176/2021 г. било образувано през 2021 г. при ЧСИ Н.П. за принудително събиране на вземания по изпълнителен лист, издаден в полза на „П.“ ЕООД. Процесното изпълнително дело представлява продължение на прехвърлено изпълнително производство № 428/2020 г. по описа на ЧСИ Б.Я. с рег. № 857 в КЧСИ. Счита, че последното изпълнително действие касателно изпълнителното дело, предмет на проверка, е от 18.02.2011 г., като всяко последващо след тази дата действие съставлява незаконосъобразно такова. Последното е вярно, тъй като на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство се прекратява по силата на закона в случаите, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в течение на две години, с изключение на делата за издръжка. Поради това изпълнителното производство е следвало да бъде прекратено още през 2011 година от ЧСИ Я., но последният не само не сторил това, а дори образувал ново изпълнително дело - № 428/2020 г. Позовава се и на изтекла в негова полза погасителна давност.

Поддържа, че отказът на съдебния изпълнител да прекрати производството по изп.

1 дело № 176/2021 г. е незаконосъобразен и следва да бъде отменен от съда. Претендира се присъждането на разноски за настоящото производство.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило възражение-отговор на жалбата от страна на взискателя по изпълнителното дело „П.“ ЕООД. Оспорва депозираната жалба с доводи за неоснователност и моли за оставянето й без уважение. Изразява становище, че не са налице предпоставките на разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, обуславящи прекратяване на изпълнителното дело, тъй като производството по дело № 176/2021 г. представлява продължаване изпълнителните действия по дело № 428/2020 г. /образувано на 26.11.2020 г./ Акцентира за реализирани действия по изпълнението, а именно запор на дялове на длъжника в „С.**“ ЕООД, запор на сметки на длъжника в „А.“ АД, както и запор на сметки в други банки и небанкови институции. Продължава, че от налагането на запор на дялове /27.11.2020 г./ до налагането на запор на сметки /29.10.2021 г./ е изминало по-малко от една година време, поради което и претенцията за прекратяване на производството поради непоискване от страна на взискателя на действие в продължение на цели две години, е неоснователно. Отбелязва, че възражението за погасяване вземанията на взискателя по давност е несъстоятелно, доколкото същото проверката на ЧСИ не се разпростира върху действителното съществуване на изпълняемото материално право. Досежно претенцията на частния жалбоподател за присъждане на разноски, сочи, че последният не е представил доказателства за реално сторени такива.

В мотивите във връзка с обжалвания отказ да прекрати производството по отношение на длъжника СТ. В. ИЛ. ЧСИ Н.П. в резюме излага фактологията и процесуалното развитие на изпълнителното производство – поисканите от взискателя и предприетите от органа на изпълнението действия, насочени към събиране на вземанията по изпълнителния лист, въз основа на който делото е образувано.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Изпълнително дело № 428/2020 г. по описа на ЧСИ Б.Я., рег. № 857 в регистъра на КЧСИ, е образувано въз основа на молба, вх. № 22383/26.11.2020 г., подадена от „П.“ ЕООД срещу СТ. В. ИЛ. за принудително събиране на присъдените в полза на взискателя суми съгласно изпълнителен лист от 26.07.2012 г., издаден по гр.д.№ 1710/2011 г. по описа на САС и изпълнителен лист от 30.09.2008 г., издаден по ч.гр.д. .

№ 20406/2008 г. по описа на СРС . Към молбата са представени изпълнителните листове и заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, по силата на които длъжникът е осъден да заплати на кредитора посочените в листовете суми.

На 26.11.2020 г. с молба на „П.“ ЕООД е поискано налагането на запор върху притежаваните от СТ. В. ИЛ. дружествени дялове в капитала на „С.**“ ЕООД, запорът 2 върху последните в вписан с молба от 19.04.2021 г.

На 27.11.2020 г. е изготвено запорно съобщение до банката на длъжника за налагане на запор на всички вземания на същия в „Уникредит Булбанк“ АД до размера на дълга му по изпълнителните дела.

На 29.03.2021 г. е изготвено запорно съобщение до „Т.Ф.С.“ АД за налагане на запор на всички вземания на същия в дружеството до размера на дълга му по изпълнителното дело.

На 13.08.2021 г. „П.“ ЕООД е депозирал молба до ЧСИ Я., с която претендира, позовавайки се на чл. 427, ал. 5 ГПК за прехвърляне на изп. дело № 428/2020 г. на ЧСИ Н.П., с рег. № 847 в КЧСИ.

На 13.09.2021 г. е образувано на основание чл. 427, ал. 5 ГПК изп. дело № 176/2021 г. по описа на ЧСИ Н.П. като продължение на производството, развиващо се по изп. дело № 428/2020 г. по описа на ЧСИ Б.Я. /друг съдебен изпълнител в същия район на действие/.

На 08.12.2021 г. е постъпила молба-искане от СТ. В. ИЛ. за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, което е оставено без уважение от ЧСИ с обжалвания отказ от 13.12.2021 г. инкорпориран в постановление, получено от длъжника на същата дата 13.12.2021 г., чрез адв. П..

По съществото на жалбата съдът намира следното :

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК от легитимирано лице и е насочена срещу действие на съдебния изпълнител, което подлежи на съдебен контрол по арг. чл. 435, ал. 1 ГПК.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съгласно новелата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато: взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.

В мотивите на т. 10 от ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че в изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица.

Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /без значение от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на 3 вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

Съпоставяйки особеностите на исковия и изпълнителния процес е прието от ОСГКТ на ВКС, че взискателят, за разлика от ищеца, винаги има възможност да проявява активно процесуално поведение за опазване на своя интерес и удовлетворяване на подлежащото на принудително изпълнение притезание, предвид което трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес, като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ /извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др./, както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.

В обобщение на горното в т. 10 от тълкувателния акт е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява по силата на закона – на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като е без правно значение дали съдебният изпълнител ще постанови изричен акт, който във всички случаи има единствено констативен характер.

С депозирането на молба от 26.11.2020 г. за образуване на изпълнително дело № 428/2020 г. /продължило в процесното изп. дело № 176/2021 г./ взискателят „П.“ ЕООД е поискал налагане на възбрана върху ½ ид.ч. от притежавания от длъжника недвижим имот, находящ се в гр. София, ул. „Кишинев“ № 6, като е възложил на ЧСИ извършване на изпълнителни действия по делото, на основание чл. 18 ЗЧСИ.

В хода на изпълнителното производство № 176/2021 г. взискателят е поискал извършване на справки посредством молба с вх. № 02734/29.10.2021 г., претендирайки извършване на справки досежно сметки на длъжника в банки и небанкови институции, като изрично е посочено при наличие на незапорирани такива, да се наложи съответен запор.

На 02.11.2021 г. е изготвено запорно съобщение до „А.“ АД за налагане на запор на всички вземания на длъжника от банката на договорно и извъндоговорно основание, в това число банкови сметки, банкови касетки и открити акредитиви до размера на 4 дълга му по изпълнителното дело.

Настоящият състав намира, че не се установява за период повече от две години, в релевантния времеви отрязък, съобразно сочения от длъжника период и по-точно от 26.11.2020 г. до 02.11.2021 г., взискателят да е проявил бездействие и да не искал извършване на изпълнителни действия от ЧСИ, поради което да е настъпила т. н.

„перемпция“ по изпълнителното дело, по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Не се установява пасивно поведение на взискателя по изпълнителното дело, което да е основание за прекратяването му по силата на закона срещу длъжника - жалбоподател СТ. В. ИЛ.. Така формираният от съда извод отчита обстоятелството, че процесното изпълнителното производство е единно такова, макар първоначално да е стартирало като изп. дело № 428/2020 г., по описа на ЧСИ Б.Я., с рег. № 857 съгласно регистъра, воден от КЧСИ, а по-късно е продължило в като изп. дело № 176/2021 г., по описа на ЧСИ Н.П., с рег. № 847 в КЧСИ, доколкото по силата на чл. 427, ал. 5 ГПК по искане на взискателя изпълнителното производство може да бъде продължено от друг съдебен изпълнител в същия район на действие /така и в Решение № 179 от 20.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1224/2020 г., IV г. о./ В този случай извършените до момента действия запазват силата си по силата на законовата норма.

С оглед изложеното съдът намира, че отказът за прекратяване на изпълнителното дело от 13.12.2021 г., инкорпориран в постановление, получено на горепосочената дата, постановен по изпълнително дело № 20218470400176, на ЧСИ Н.П., с № 847 на КЧСИ по отношение на СТ. В. ИЛ. на основание по чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК, е законосъобразен и следва да се потвърди.

За пълнота на изложението настоящият състав на съда отбелязва, че доводите в жалбата, че самото вземане на взискателя по изпълнителния лист е погасено с изтичане на предвидената в закона погасителна давност, по същество са твърдения за липса на материалноправните условия за законност на изпълнителния процес. Това възражение не е допустимо да бъде разгледано и решено в рамките на производство по чл. 435 от ГПК, в което производство съдът осъществява контрол за законосъобразност на действия или отказ да се извършат съответни действия в рамките на изпълнителното производство, т.е. защитата чрез обжалване действията на съдебния изпълнител е насочена срещу процесуалната незаконосъобразност на изпълнителния процес. С решението по това производство, не се разрешава материалноправен спор между длъжника и взискателя по същество и то не се ползва със сила на присъдено нещо. Да разрешава такъв спор между страните по принудителното изпълнение няма правомощие и ЧСИ. Материалноправно възражение за погасяване на вземането по изпълнителния лист длъжникът може допустимо да релевира в рамките на състезателното исково производство, което да инициира по реда на чл. 439, ал. 1 от ГПК, в което би се разрешил спорът за материално право.