Решение № 1025 от 08.07.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1025 гр. Пловдив , 08.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Светослав Н. Узунов при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно наказателно дело № 20215330203092 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш серия К, № 3114976, издаден от ОДМВРПЛОВДИВ, с който на К. О. О., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на издадения електронен фиш и се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.

Прави възражение за прекомерност. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

При изпращането на преписката, от административнонаказващия орган е посочено, че липсва разписка за връчване на обжалвания фиш. По делото е наличен единствено списък с намерени фишове, съгласно който обжалваният фиш е връчен на 07.04.2021г. Съдът е указал изрично на АНО да представи разписка за връчване най-късно до датата на съдебното заседание, като е 1 посочил, че при непредставяне на такава жалбата ще се счете подадена в срок. С оглед гарантиране правата на жалбоподателя, и доколкото по делото не е налична разписка, съдът приема, че обжалваният фиш е бил връчен именно на 07.04.2021г., което не се оспорва от страните. Жалбата е подадена на 12.04.2021г., поради което и същата се явява подадена в преклузивния 14дневен срок. Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Електронният фиш е издаден за това, че на 24.10.2019г., в 12,19 ч. в гр.

Пловдив, бул. „Санкт Петербург“ до № 1, посока бул. Кукленско шосе“, МПС с рег. № ****, при отчетен толеранс от минус 3 км.ч. в полза на водача, се движел с установена наказуема скорост 76 км/ч., тоест с превишение на скоростта от 26 км.ч. Наложено било наказание на жалбоподателя К. О. О. като собственик, на когото е регистрирано МПС.

Изложената в Електронния фиш фактическа обстановка се доказва от приложеното по административната преписка статично изображение (втора страница от преписката), което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з532/12.05.2015г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата, свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол.

Следва да се отбележи че съгласно представения снимков материал, измерената скорост е в размер на 79 км/ч. При правилно приспадане на толеранс от 3 км/ч. в полза на водача, административнонаказващият орган е приел, че установената стойност на скоростта е в размер на 76 км/ч.

Видно от справката за собственост на процесния автомобил, същият е съсобствен между К. О. О. и Н.Н. О.а.

Изложената по делото фактическа обстановка се доказва и от представения по делото Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система по чл. 10 от Наредба № 8121з532/12.05.2015г. от 24.10.2019г.

Налице са всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з2 532/12.05.2015г. в редакцията към датата на извършване на нарушението / след изм. и доп. с ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г/ изисквания за законосъобразност на използването на стационарно техническо средство за видеоконтрол:

- нарушението е установено с автоматизирано техническо средство

ARH CAM S1 № 11743CA, представляващо преносима система за видеоконтрол. Техническото средство е от одобрен тип, което е видно от приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126

- техническото средство е вписано в регистъра на българския институт по метрология под номер 5126, видно от приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване;

-техническото средство е преминало през надлежна метрологична проверка, което се установява от приложения по делото Протокол № 5 7-СИСИС/ 30.09.2019г., като същото е със знак за проверка 00102/2019 и е с положени защитни стикери;

-надлежно съставен и попълнен е протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., който съгласно трайната съдебна практика представлява официален свидетелстващ документ, който удостоверява мястото, времето и начина на извършване на видеоконтрола и спазването на нормативните и техническите изисквания за неговата законосъобразност. Към Протокола по чл. 10 от Наредбата е представена и снимка на разположението на измервателния уред.

Неоснователни се явяват възраженията, изложени както в жалбата, така и в съдебното заседание.

По отношение на възражението за мястото, на което се е извършил контрола следва да се отбележи, че настоящото производство е административнонаказателно и в него се събират доказателства, които обосновават извършването или неизвършването на административно нарушение. Административнонаказващият орган, след като констатира такова нарушение, е длъжен да събере доказателства, с които се доказват всички елементи (субективни и обективни) от състава на нарушението. Изборът на 3 място, на което да се постави АТСС, не е сред тези елементи. Поради тази причина и правилно административнонаказващият орган не е представял доказателства за начина на избор на мястото на извършения контрол, нито такива са били събирани служебно от съда в хода на съдебното следствие, доколкото същите са ирелевантни при определянето дали твърдяното нарушение е извършено. В този изричен смисъл е и Решение № 2041 от 12.11.2020 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 2272/2020 г.

По отношение възражението за липса на посочване в Протокола на датата на приемане, номер на първо и на последно статично изображение, информация дали АТСС е преминало метрологична проверка, дата и лице, което е извършило проверка на съответния протокол, настоящият състав намира, че поначало преценката за същественост на отсъстващи реквизити от протокола следва да се основава на съпоставка с всички останали попълнени реквизити, както и с останалите писмени доказателства от преписката (така и Решение № 380/22.2.2021г. по к.а.н.д № 1859/2020г. по описа на Административен съд – Пловдив).

Така например, липсата на посочване, че АТСС е преминало надлежна метрологична проверка, не би било нарушение в случаите когато АТСС действително е преминало надлежна проверка и е отговаряло на техническите изисквания към датата на извършване на твърдяното нарушение. В случая, съгласно представения Протокол от премината първоначална проверка № 57С-ИСИС/30.09.2019г., процесното АТСС е съответствало на одобрения тип и е отговаряло на техническите изисквания. По отношение на срока на протокола, съгласно т. 31 от Заповед № А-616/11.09.2018г. на Председателя на ДАМТН (приета на основание чл. 43, ал. 4 от Закона за измерванията), периодичността на последващите проверки на скоростомерите е една година.

Следователно срокът, за който протоколът удостоверява, че използваното техническо средство е отговаряло на техническите изисквания и не се е налагала допълнителна проверка, е до 30.09.2020г.., тоест към датата на извършване на процесното нарушение 24.10.2019г., АТСС, с което е било заснето същото, е отговаряло на техническите изисквания.

По отношение на възражението за липсата на вписване на номер на първо и на последно статично изображение, както вече се посочи, преценката за същественост на отсъстващи реквизити от протокола следва да се основава 4 на съпоставка с всички останали попълнени реквизити, както и с останалите писмени доказателства от преписката. Действително не са посочени номерът на първото статично изображение и номерът на последното статично изображение, но също така, видно от представеното статично изображение, същото е от дата 24.10.2019г. и от час – 12,19ч. Датата на статичното изображение съвпада с датата, посочена в протокола по чл. 10, а именно – дата 24.10.2019г., а посоченият в снимката час попада във времевия интервал, в който е било извършено заснемането – от 11,00ч. до 17,00ч. Трайна е касационната практика на Административен съд-Пловдив, която се споделя напълно от настоящия състав, според която Протоколът по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. може да изпълни удостоверителните си функции, дори и без в него да са посочени номерата на първото и последното статични изображения, стига датата и часа на нарушението да съвпадат с посоченото в протокола и надлежно да са попълнени останалите съществени реквизити така Решение № 2322 от 15.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 2774 / 2019 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 2166 от 30.10.2019 г. по к. адм. н. д. № 2108 / 2019 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив и Решение № 1036/19.06.2020 по к. адм. н. д. № 1090/2020г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив и др.

Датата на приемане, датата на проверка и лицето което е извършило проверка на съответния протокол, не касаят законосъобразността на протокола, а същите имат значение при администрирането на съответния протокол в съответното структурно звено на ОДМВР. Нещо повече, в съответния протокол има отбелязване на име и дата, което не е извършено в съответното поле, но е в непосредствена близост до същото, като е посочено името на г-жа Б., дата 25.10.2019г. и подпис, които вероятно касаят проверката на протокола, който впоследствие е бил регистриран с рег.

№ 1030р-28592/25.10.2019г.

Неоснователно се явява и възражението, че контролният орган е издал електронният фиш срещу единият от съсобствениците, без да посочи защо го е предпочел пред другия. Законодателят, чрез разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, е предоставил възможност на собственика, на когото първоначално е съставен ЕФ, с декларация да посочи кой в действителност е управлявал МПС при извършване на нарушението, тъй като административнонаказателната 5 отговорност е лична. Последица на подадена декларация е издаване на ЕФ на посоченото от декларатора лице и анулиране на първоначално издадения. В настоящото производство липсва подадена декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП от жалбоподателя, както и твърдение от негова страна за подавана такава. В случай че автомобилът е бил управляван от друго лице, включително от другия съсобственик, правата на неизвършилият нарушението съсобственик са защитени от закона с възможността да посочи в 14-дневен срок от получаване на електронния фиш лицето, което е управлявало процесното МПС на посочената дата, включително и ако същото е било управлявано от другия съсобственик. Административнонаказващият орган, в съответствие с разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, правилно е наказал единият от съсобствениците за извършеното нарушение, а при липса на посочване от него в предвидения срок кое е лицето, управлявало автомобила, отговорността му е ангажирана на основание чл. 188, ал. 1, изр. 2 от ЗДвП.

Неоснователно се явява и възражението за мястото на извършване на нарушението. Мястото е индивидуализирано в достатъчна степен, за да се разбере къде точно е бил осъществен контролът и къде е било извършено административното нарушение, при това в населено място, където важи общото ограничение от 50 км/ч. Посоченото от процесуалния представител на жалбоподателя, че административен адрес с №1 на посочения булевард представлява по-висок блок, намиращ се на 50 метра от триногата, напълно подкрепя посоченото в електронния фиш, че осъщественият контрол е бил именно до административния адрес с № 1, в близост до него, като посочената разлика от 50 метра е незначителна при осъществяване на контрол в населено място, където както вече се посочи важи общото ограничение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП от 50 км/ч.

Определена е правилната нарушена разпоредба, а именно чл. 21, ал.1 ЗДвП. В същата норма е посочена принципната забрана за водачите на МПСта от категория „В“ да превишават в населено място скоростта на движение над 50 км/ч. Приложена е коректната санкционна норма-чл. 182, ал.1, т. 3 ЗДвП, като наложената санкция кореспондира със законоустановения размер – 100лв.