Решение № 230 от 05.05.2023, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 230 гр. К., 05.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: С. В. С. при участието на секретаря М. Т. М. като разгледа докладваното от С. В. С. Гражданско дело № 20225510102908 по описа за 2022 година

В исковата молба пълномощникът на ищцовото дружество юриск. А. Т. заявява, че на 27.04.2022 г. дружеството ищец депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК вх. № 83393 по описа на СРС срещу „Л." ЕООД с БУЛСТАТ/ЕИК ***, седалище/адрес на управление: гр. К., област "С.", общ. "К.", ***, представлявано от В.И. Л. ЕГН ********** за сумата 109,41 лв., от които: 69,13 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м. 11.2019 г. до м.

04.2021 г., и 11,06 лв. - законна лихва за забава от 31.12.2019 г. до 14.04.2022 г., както и 24,34 лв. – представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода от м. 05.2019 г. до м. 11.2020 г., 4,89 лв. - законна лихва за забава от 01.07.2019 г. до 14.04.2022 г. и законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на задължението, както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. С разпореждане, постановено по ч. гр. дело № 22069/2022 г. по описа на СРС, 164 състав е било уважено искането им и е издадена заповед за изпълнение. В срока по чл. 414 от ГПК длъжникът е депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение.

С оглед изложеното, в законоустановения срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК, предявяват иск за установяване на вземането им за консумирана и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ срещу „Л." ЕООД, за топлоснабден имот магазин ***, за периода м. 11.2019 г. до м. 04.2021 г., с аб. № ***/инсталация ***.

Излага следните основания, обстоятелства и факти, от които произтича вземането им:

Заявява, че между „Л." ЕООД и "Т. С." ЕАД не е подписан договор за 1 продажба на топлинна енергия, въпреки отправената покана от тяхна страна, поради което длъжникът се е обогатил неоснователно за сметка на дружеството им и следва да му върне онова, с което се е обогатил неоснователно до размера обедняването.

Сочи, че в § 1, т. 43 от ДР на Закона за енергетиката /ЗЕ, обн. ДВ. бр.

107 от 09.12.2003 г., с последна редакция ДВ., бр. 54 от 17.07.2012 г./ потребител на ТЕ за стопански нужди е физическо или юридическо лице, което купува ТЕ с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди за стопански нужди, както и лицата на издръжка на държавния или общинския бюджет. С оглед изложеното и по силата на нормативните актове счита, че „Л." ЕООД не е изпълнил задължението си, във връзка със сключването на договор за продажба на ТЕ за стопански нужди, съгласно действащото законодателство във сферата на енергетиката.

В този смисъл заявява, че в чл. 149, ал. 1, т. З от ЗЕ е регламентирано, че продажбата на ТЕ за стопански нужди от топлопреносното предприятие се осъществява на основата на писмени договори при общи условия (ОУ), които се сключват между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ за стопански нужди. Общите условия се изготвят от "Т. С." АД и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране /ДКЕВР/ към Министерски съвет. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на ТЕ и Дружеството като: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др.

Съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, които се изготвят от "Т. С." ЕАД и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране /ДКЕВР/ към Министерски съвет, се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на ТЕ и Дружеството като: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др.

Сочи, че за процесния период в сила са били ОУ за продажба на ТЕ за стопански нужди от "Т. С." ЕАД на потребители в гр. С., одобрени с Решение № *** г. на ДКЕВР, Решение № *** г. на ДКЕВР, както и ОУ, одобрени с Решение № *** г. на ДКЕВР, като същите са в сила от датата на решението. В глава IV от ОУ -„Заплащане на ТЕ", чл. 40, ал. 1 е определен реда и срока, по които купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответника/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в срок до 20 число на месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на издадена от продавача данъчна фактура. В този смисъл, задължението на „Л." ЕООД, за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до 20 число на следващия месец. С изтичането на последния ден от този срок ответникът е изпадал в забава за тази сумата по фактурата - чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. В случай, че „Л." ЕООД е имало възражение относно стойността на начислената ТЕ (сума), то всеки месец е имало регламентираната между страните и уредената от закона възможност да предяви възражение - чл. 40, ал. 2 от ОУ. До настоящия момент в деловодството им не е постъпвало такова възражение, за да е необходимо да бъдат преразгледани съответните 2 начислени суми.

Твърди, че дружеството им е изпратило писмо-покана, с което длъжникът е поканен да заплати доброволно дължимата сума, както и че ако „Л." ЕООД, не заплати същата в 7-мо дневен срок от получаване на писмото, "Т. С." ЕАД ще пристъпи към принудителното им събиране по реда на чл.

154, ал. 1 от ЗЕ, с всички законни последици от това.

Заявява, че въпреки отправената покана последвало плащане не е извършено, поради което дружеството ищец на 27.04.2022 г. е депозирало, на основание чл. 410 от ГПК, заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу „Л." ЕООД, за ползвана, но незаплатена ТЕ в топлоснабдения имот, за горепосочения период.

В изпълнение на разпоредбата на чл. 112г, ал. 1 от ЗЕЕЕ /чл. 1386 от ЗЕ/ сградата-етажна собственост, в която се намира имота на ответника е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма "Т." ООД.

Твърди, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, сумите за ТЕ за процесния период - м. 11.2019 г. до м. 04.2021 г. за процесния имот са начислявани от "Т. С." ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата - "Т." ООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2 от 28 май 2004 г. за топлоснабдяването /издадена от министъра на енергетиката и енергийните ресурси, обн. ДВ, бр. 68 от 03.08.2004 г./. За имота на ответника са издадени изравнителни сметки /индивидуални справки/, които прилагат като доказателство в подкрепа на твърденията им, че сумите за топлинна енергия за имота на ответниците са начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота.

С оглед изложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на „Л." ЕООД с БУЛСТАТ/ЕИК ***, седалище/адрес на управление: град К., област С., община К., ***, представлявано от В.И. Л., ЕГН **********, че дължи на „Т. С." ЕАД сумата 109,41 лв., от които: 69,13 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м. 11.2019 г. до м. 04.2021 г., и 11,06 лв. - законна лихва за забава от 31.12.2019 г. до 14.04.2022 г. както и 24,34 лв.- представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода от м. 05.2019 г. до м. 11.2020 г., 4,89 лв. - законна лихва за забава от 01.07.2019 г. до 14.04.2022 г., ведно със законната лихва от 27.04.2022 г. датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК вх. № 83393 по описа на СРС до окончателното изплащане на сумите.

Претендира присъждането на разноски и юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78 от ГПК.

Юрисконсулт Т. заявява, че в случай, че в първото по делото съдебно заседание представител на ищцовото дружество не се яви, моли съда да бъде даден ход на делото и същото да се гледа в тяхно отсъствие, като поддържа исковата молба и представените с нея писмени доказателства, както и 3 направените доказателствени искания. При положение, че съдът присъди разноски на ответника на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК моли същите да бъдат компенсирани до размера на по-малкото. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Претендира разноски. Сочи банкова сметка за превод на съдебни вземания: „О.“ АД, ФЦ „К.“, IBAN: ***.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор адв. Д. Д., в качеството му на процесуален представител на ответника, с който заявява, че счита предявения иск за допустим, но неоснователен.

Заявява, че оспорват твърденията в исковата молба, че до имота е доставяна и потребявана топлинна енергия. Твърдят, че до имота не е доставяна и не е потребявана топлинна енергия. Оспорват твърденето, че ответникът е бил абонат на ищеца.

Не оспорват, че ответникът притежава посочения имот, но твърдят, че същият не се е ползвал в периода, посочен в молбата.

Считат, че предявената искова молба не отговаря на изискванията на ГПК. В нея няма твърдения за количеството и цената на единица енергия, доставяна до имота: от една страна се твърди, че ответникът има качеството на потребител, като се сочи абонатен номер, който бил присвоен от ищеца на ответника; от друга страна се твърди, че е налице неоснователно обогатяване, което изключва наличието на облигационна връзка и отрича, че ответникът е имал качеството на потребител.

Възразяват срещу исканията за назначаване на съдебни експертизи.

Предвид гореизложеното молят съда да отхвърли иска като неоснователен. Претендират се разноски. В съдебно заседание адвокат Д. Д. моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.

Третото лице помагач „Т.“ ООД - С., ЕИК ***, не взема становище по исковата молба.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложеното частно гражданско дело № 22069/2022 г. по описа С. районен съд, на основание чл. 410 от ГПК съдът е издал Заповед за изпълнение № 13882/19.05.2022 г. в полза на „Т. С.“ ЕАД за изпълнение на парично задължение срещу длъжника „Л.“ ЕООД за сумите: 69.13 лева главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва от 27.04.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва, представляваща обезщетение за забава в размер на 11.06 лева за периода от 31.12.2009г. до 14.04.2022г.; главница за ДР в размер на 24.34 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2019г. до 30.11.2020г., ведно със законната лихва за периода от 27.04.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 4.89 лева, представляваща обезщетение за забава дължимо за периода от 01.07.2019г. до 14.04.2022г., както и съдебни разноски в размер на 75 лева. Посочено е, че вземането произтича от следните обстоятелства : Задължение за доставена, но 4 неизплатена топлинна енергия и дялово разпределение на топлоснабден имот находящ се в град С., община „С.“, ***, с присъединен аб. №***, с която стойност длъжникът неоснователно се обогатил за сметка на заявителя, като не е сключил договорка за доставка на ТЕ за стопански нужди, съгласно ОУ за продажба на ТЕ за стопански нужди от „Т. С.“ АД на потребители в град С..

В срока по чл. 414 ГПК е постъпило писмено възражение от длъжника „Л.“ ЕООД от 23.03.2020 г., че не дължи изпълнение по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.дело № № 222/2020 г. по описа на Районен съд - К., което е обусловило правния интерес на ищеца от завеждане на настоящия специален установителен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК.