Решение № 3074 от 15.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3074 гр. Пловдив, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XХVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Ил. Василева при участието на секретаря Соня Ил. Букова като разгледа докладваното от Росица Ил. Василева Гражданско дело № 20265330100906 по описа за 2026 година намира следното:

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Е. Г. Л., ЕГН **********, с адрес: с. *****, ул.*****, против „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център“, етаж 2, офис 40-46 и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Люлин 7“, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център“, етаж 2, офис 40-46, с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД да заплати на ищеца Е. Л. сумата от 2,56 евро (5,00 лв.) - недължимо платена при начална липса на основание по недействителен Договор за заем № *****/27.01.2023 г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ведно със законна лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 03.02.2026 г., до окончателното й изплащане, както и за осъждане на ответника „Файненшъл България“ ЕООД да заплати на ищеца сумата от 15,34 евро (30,00 лв.) - недължимо платена при начална липса на основание по недействителен Договор за поръчителство № *****/27.01.2023 г., сключен с „Файненшъл България“ ЕООД, ведно със законна лихва върху посочената сума, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда - 03.02.2026 г., до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 27.01.2023 г. между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД бил сключен Договор за паричен заем с № *****, съгласно който ответното дружество му предоставило заемна сума в размер на 1

1200,00 лв. при фиксиран годишен лихвен процент по заема в размер на 40,00 % и годишен процент на разходите от 48,22 %. Ищецът се задължил да върне на ответника сума в общ размер на 1408,77 лв., включваща главница и лихва по договора. Посочената сума следвало да бъде възстановена на 9 месечни вноски, всяка от по 156,53 лв., съгласно приложения погасителен план към договора за кредит. Съгласно чл. 4 от договора, заемателят се задължил, в десетдневен срок от сключването на договора, да представи едно от следните обезпечения: две физически лица – поръчители, които да отговарят на определени условия; банкова гаранция или одобрено от заемодателя дружество-гарант, което предоставя гаранционни сделки. Поради това, че не успял да осигури едно от първите обезпечения, ищецът се съгласил да сключи договор за предоставяне на гаранция с посочено от заемодателя дружествогарант. В случая това било „Файненшъл България“ ЕООД, с което бил сключен договор за предоставяне на гаранция № ***** от 27.01.2023 г. За предоставената услуга ищецът се задължил да заплати на гаранта възнаграждение в размер на 1219,23 лв., съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от договора за предоставяне на гаранция.

Ищецът счита, че договорът за заем е недействителен на основание чл.

22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, поради това, че възнаградителната лихва по договора надвишава трикратния размер на законната лихва за периода. Освен това намира, че информацията, предоставена му в договора била нелоялна и представлявала заблуждаваща търговска практика, поради това, че в годишния процент на разходите не били включени всички компоненти и най-вече възнаграждението по договора за гаранция, сключен между ищеца и втория ответник по делото.Твърди, че е налице нарушение и на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, тъй като действително приложеният годишен процент на разходите бил различен от посочения в договора, поради това, че договорът за поръчителство, сключен с „Файненшъл България“, не бил включен в изчисляването на годишния процент на разходите на процесния договор за заем. Смята, че от съдържанието на ГПР не става ясно как точно е формиран той и какви разходи са включени в него. С оглед на изложеното ищецът счита, че процесният Договор за заем № *****/27.01.2023 г., сключен между него и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е недействителен.

На следващо място, ищецът излага, че договорът, сключен с „Файненшъл България“ ЕООД, е акцесорен спрямо договора за заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“. Договорът с дружеството-гарант се сключвал, за да се обезпечи евентуалното неизпълнение по договора за заем. Именно и поради тази причина недействителността на договора за заем водила до недействителност и на договора за гаранция, сключен с дружеството-гарант.

Счита, че самото уговаряне на възнаграждение по договор за предоставяне на гаранция от страна на кредитодателя „Изи Асет Мениджмънт“ внася неравноправие в кредитното отношение. По договора за гаранция, сключен между длъжника и поръчителя, длъжникът не получавал престация, което нарушавало принципа на справедливост. Посочва, че изискването за 2 изплащане на възнаграждение за осигуряване на лично обезпечение противоречи на целта на директива 2008/48, транспонирана в ЗПК. Ищецът твърди, че договорът, сключен с „Файненшъл България“ ЕООД, е сключен при липса на основание, поради това, че съгласно договора за кредит, сключен с първия ответник, заемодателят имал за задължение да извърши оценка на кредитоспособността на заемополучателя, което да предпази потребителя от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност. Именно и в тази връзка счита, че предвиждането на възнаграждение за поръчител било в пряко противоречие с първоначалния договор за кредит, както и в противоречие с целта на закона. С оглед посочените доводи намира, че е налице недействителност на Договор за гаранция № ***** от 27.01.2023 г., сключен с „Файненшъл България“ ЕООД.

Твърди, че задълженията към двете дружества са платени предсрочно, като в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ е платена сумата от 1205,00 лв.

(616,11 евро), включваща главница и договорна лихва по заема, а в полза на „Файненшъл България“ ЕООД – сумата от 30,00 лв. (15,34 евро) за договора за поръчителство. Излага, че когато договорът e недействителен, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Дружествата били получили суми на нищожно правно основание – недействителни договори, като съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК били длъжни да възстановят надплатените суми. Сочи се, че „Изи Асет Мениджмънт“ АД следва да възстанови сумата, надплатена над главницата в размер на 2,56 евро (5,00 лева), а вторият ответник „Файненшъл България“ ЕООД да възстанови цялата получена от него сума, а именно: сумата в размер на 15,34 евро (30,00 лева).

Предвид изложеното ищецът моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове. Ангажира доказателства. Формулира доказателствени искания. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Изи Асет Мениджмънт” АД, в който излага съображения за неоснователност на предявените искове. Счита, че претенциите на ищеца са неоснователни, както и че процесният договор за заем е действителен и не страда от визираните в исковата молба пороци. Годишният процент на разходите бил коректно изчислен и включвал всички разходи по кредита, изискуеми съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Твърди, че възнаграждението, дължимо по договора за предоставяне на гаранция не представлява разход по кредита и не следва да бъде включвано при изчисляване на ГПР. Оспорва твърденията за заобикаляне на закона и противоречие с добрите нрави.

Твърди, че договорът за заем отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9, т.

10 и т. 11 от ЗПК. Годишният процент на разходите по договора включвал всички разходи по заема в съответствие с изискванията на чл. 19, ал. 1 ЗПК.

Същият бил изчислен съгласно чл. 19, ал. 2 и размерът му бил в съответствие с изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Същият не бил по-висок от пет пъти 3 размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, с оглед на което не била нарушена разпоредбата на чл. 19 ЗПК. Твърдението на ищеца, че в ГПР следвало да се включи и възнаграждението по договора за поръчителство смята за несъстоятелно. Възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция/поръчителство не се включвало при изчисляване на ГПР, тъй като то не било част от общия разход по кредита за потребителя, с оглед дефиницията на „общ разход по кредита за потребителя“, дадена в параграф 1, т. 1 ДР от ЗПК. Предоставянето на обезпечение не било условие за предаване на заемната сума. Разходите за обезпечаване на вземането не могли да се включат при изчисляване на общата дължима сума и ГПР, тъй като те нито били неизбежен разход, нито били известни на заемодателя към момента на сключване на договора за заем, нито били в определен към този момент размер, следователно единственият разход за потребителя била предвидената в договора възнаградителна лихва. Неоснователно било и твърдението на ищеца, че невключването на възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция при формиране на ГПР представлява заблуждаваща търговска практика, тъй като и двата договора били сключени по инициатива на длъжника. Твърди, че изискването за предоставяне на обезпечение по договора за паричен заем не противоречи на Директива 2008/48, нито на Директива 93/13/ЕИО. Излага, че действията на дружеството по сключване на процесния договор са в синхрон с националното и европейското законодателство.

По изложените съображения ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения срещу него иск. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцовата страна. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от „Файненшъл България” ЕООД, в който намира предявеният срещу него иск за неоснователен. Твърди, че договорът за предоставяне на гаранция бил действителен, тъй като отговарял на приложимите изисквания на закона и бил сключен валидно. Възнаграждението, уговорено по него не противоречало на законовите разпоредби или добрите нрави. Твърдението на ищеца, че договорът за предоставяне на гаранция бил недействителен, тъй като е акцесорен на договора за заем, а последният бил недействителен, било неоснователно. Несъстоятелно било и твърдението на ищеца, че договорът бил уговорен неравноправно в ущърб на потребителя. Неоснователно било и твърдението, че договорът бил сключен при липса на основание – именно изпълнението на договорното задължение за ищеца за обезпечаване на вземанията по договора за паричен заем породило сключването на договора за предоставяне на гаранция, а ответното дружество сключило договора поради възможността да получи възнаграждение за предоставената услуга.

Неоснователно било и твърдението, че със сключването на договора за предоставяне на гаранция се целяло да се заобиколи разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Договорът за предоставяне на гаранция бил сключен по инициатива на ищеца. Предоставянето на обезпечение от страна на дружеството – гарант било само едно от трите обезпечения, предвидени съгласно условията по 4 договора за паричен заем. С оглед това обстоятелство инсинуациите на ищеца за заобикаляне на Закона за потребителския кредит от страна на дружеството ответник били несъстоятелни.

По изложените съображения ответникът „Файненшъл България“ ЕООД моли за отхвърляне на исковата претенция. Релевира възражение по чл. 78, ал.

5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцовата страна. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание ищецът Е. Г. се представлява от адв. Г. М., който поддържа исковата молба и моли предявените искове да бъдат уважени.

Претендира разноски.

В открито съдебно заседание ответниците „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД, редовно призовани, не изпращат законен или процесуален представител.

С протоколно определение от 10.06.2026 г., постановено по делото, е допуснато, на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК, изменение на размера на предявения осъдителен иск срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД, като същият е увеличен от 2,56 евро на 103,46 евро, който размер е окончателен и краен размер на цялото съществуващо вземане.