Определение № 374 от 18.06.2025, Окръжен съд - Ямбол

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 374 гр. Ямбол, 18.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Яна В. Ангелова

Галина Ив. Вълчанова Люцканова като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Въззивно частно гражданско дело № 20252300500195 по описа за 2025 година Производството пред ЯОС е образувано по частна жалба на С. К. К. от с. ********, чрез адв. Г. от АК-******, длъжник по ч.гр.д. № 982/2025 г. по описа на ЯРС, с която се претендира съдът да обезсили процесната заповед за изпълнение в частта за разноските за адвокатско възнаграждение, като бъде намалена претендираната сума до размер от 50 лв., както и да бъде присъден адвокатски хонорар за настоящото производство по реда на чл.38, ал.1, т.3, пр.2, за което е приложен договор за жалбоподателя. В частната жалба е посочено, че по реда на чл.410 от ГПК срещу жалбоподателя е издадена заповед за изпълнение за посочени суми, включително ДТ и 900 лв. адвокатско възнаграждение. Счита се, че размерът на претендираното адвокатско възнаграждение е прекомерен и следва да бъде намален поради обстоятелството, че заповедното производство не се отличава с фактическа и правна сложност, която да оправдава присъждането на този размер адвокатско възнаграждение.

Изложени са подробни съображения и за това, че според жалбоподателя действителната цел на прекомерно завишеното адвокатско възнаграждение е да покрие невключените в заповедното производство суми за неустойка при непредоставяне на гаранция при договора за потребителски кредит. Счита се също така, че в случая процесуалният представител на заявителя, в чиято полза е присъдено завишеното адвокатско възнаграждение е член на Съвета на директора на дружеството – кредитор и по този начин се капитализират допълнителни печалби отвъд законоустановения максимум.

В срока по чл.276 от ГПК от заявителя по делото „Кредит Инс“ АД гр. София чрез юрисконсулт И. е депозиран отговор на частната жалба, с който същата се счита за неоснователна и се желае да бъде оставена без уважение. Счита се, че адвокатското възнаграждение в размер на 900 лв. не е прекомерно, а е определено съобразно вида и броя на предявените искове за всеки един от тях поотделно, като за материален интерес до 1000 лв. е приложен чл.7, ал.2, т.1 във вр. с чл.2, ал.5 – 1200 лв. за трите иска. Именно защото е съобразена ниската правна и фактическа сложност на заповедното производство се счита, че е определен минимален адвокатски хонорар в размер на 900 лв. Заявено е още, че в ЗАдв. няма забрана адвоката, представляващ дружеството заявител да осъществява процесуално представителство, тъй като има възможността по този закон да е част от управленските органи на търговско дружество. Претендираният от длъжника размер за адвокатско възнаграждение от 50 лв., до който размер се желае да бъде намалено същото, се счита за 1 абсурден още повече, че длъжникът е станал с поведението си причина за образуване на делото.

Съдът след като се запозна със становището на страните, както и с делото на ЯРС, приема за установено следното:

Ч.гр.д. № 982/2025 г. по описа на ЯРС е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК със заявител „Кредит Инс“ АД гр. София и длъжник С. К. К. от с. ******** за парично вземане: главница в размер 450 лв., договорна лихва в размер 40.50 лв. и законна лихва за забава 10.44 лв. Поискано е съдът да издаде заповед за изпълнение и изпълнителен лист освен за тези суми и за направените разноски – 25 лв. платена ДТ и 900 лв. адвокатско възнаграждение. Съдът е уважил искането по заявлението, издал е Заповед рег. № 624/02.04.2025 г. като е разпоредил длъжникът К. да заплати на кредитора всички посочени в заявлението суми, включително и тези за разноски.

Заповедта е връчена на длъжника на 11.04.2025 г. и същия в срока по чл.413 от ГПК е обжалвал същата само в частта за разноските в едномесечен срок от връчването му – настоящата частна жалба, която е депозирана на 07.05.2025 г. Едновременно с това длъжникът К. е депозирал на същата дата възражение по чл.414а от ГПК за това, че е изпълнил в срока за доброволно изпълнение като е представил писмени доказателства, а съдът е предприел действия по администриране на това възражение.

При така установената фактическа обстановка, ЯОС намира, че частната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е основателна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.413, ал.1 от ГПК заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване от страните освен в частта за разноските. Както се посочи по-горе в настоящия случай частната жалба на длъжника К. е насочена против издадената заповед в полза на „Кредит Инс“ АД именно в частта на разноските, които по отношение на адвокатското възнаграждение в размер 900 лв. се считат прекомерно завишени. Съдът намира частната жалба за основателна, тъй като действително претендирания от заявителя и присъден със заповедта за изпълнение размер на адвокатското възнаграждение е прекомерно завишен.

Съдът не взема предвид посочения от заявителя начин, по който е определил адвокатското възнаграждение на своя процесуален представител, а именно по реда на чл.7, ал.2, във вр. с чл.2, ал.5 от Наредба за възнаграждения за адвокатска работа. Тази наредба е приложимата в случая относно размера на възнаграждението за оказаната от адвоката правна помощ, което се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента. Видно от заявлението по чл.410 от ГПК, същото е предявено с материален интерес в размер 500.94 лв., т.е. адвокатското възнаграждение следва да бъде определено съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 при интерес до 1000 лв. или същото е в размер 400 лв. Съдът счита, че разпоредбата на чл.2, ал.5 от Наредбата за определяне на възнагражденията съобразно вида и броя на предявените искове е неприложима в случая, както твърди заявителя, тъй като на първо място се касае за заповедно производство, т.е. за един интерес, а не за няколко предявени иска, както счита заявителя вероятно за главница и две лихви, които не представляват отделни искове, а представляват един материален интерес в размер на 500.94 лв.

Конкретно за заповедното производство според разпоредбата на чл.7, ал.7 от Наредбата възнаграждението се определя по правилата на ал.2 на базата на половината от стойностите на претендираните суми. В настоящия случай възнаграждението определено по този ред отново следва да е в размер 400 лв., тъй като интересът на половина отново е до 1000 лв. Съгласно чл.78, ал.5 от ГПК при преценка за прекомерност на адвокатското възнаграждение съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им 2 част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Това е размерът определен по Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа. Т.е. в настоящия случай при интерес 500.94 лв. адвокатското възнаграждение за процесуалния представител на заявителя в заповедното производство следва да бъде намалено до 400 лв., до който размер следва да бъде отменена издадената заповед за изпълнение в частта за разноските.

Съдът не обсъжда като ирелевантни оплакванията в частната жалба и съответното становище на заявителя относно участие на адвоката в органите на управление на дружеството, както и относно това, че с адвокатското възнаграждение се прикриват начислени неустойки и т.н. Тези обстоятелства са неотносими към определяне размера на адвокатското възнаграждение в настоящия процес, което става единствено по посочените нормативни актове.

При този изход на делото и тъй като съгласно чл.81 от ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция съдът се произнася и по искането за разноски, следва да бъде разгледано искането на пълномощника на жалбоподателя – адв. Г. за определяне на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.1, т.3 от ЗАдв. Видно от представеното в заповедното производство пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 06.05.2025 г. между С. К. К. и адв. Г., договорът е сключен за осъществяване на правна защита и съдействие, включваща всички процесуални действия по изготвяне, депозиране на искова молба, възражения срещу заповед за изпълнение /какъвто е случая/ и процесуално представителство в тези случаи. Възнаграждението е уговорено безплатно при условията на чл.38, ал.1, т.3, пр.2 от ЗА. Съгласно чл.7, ал.1, т.7 за процесуално представителство, защита и съдействие в производства по частни жалби адвокатското възнаграждение е в размер 1/3 от размера за една инстанция според предмета на делото и интереса на страната и в случая при основно възнаграждение в размер 400 лв. възнаграждението в производството по частната жалба за адв.Г. е в размер на 133,33 лв.

При това положение, както се посочи по-горе съдът следва да уважи частната жалба като издадената Заповед за изпълнение в частта за разноските бъде отменена за размера над 400 лв. до размера на присъдените разноски от 900 лв., а заявителят следва да бъде осъден да заплати на адв. Г. разноски за адвокатско възнаграждение в настоящата инстанция в размер на 133,33 лв.

На основание изложеното, ЯОС

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Заповед рег. № 624/02.04.2025 г. за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.д. № 982/2025 г. по описа на ЯРС в частта, в която е разпоредено длъжникът С. К. К., ЕГН ********** от с. ******** да заплати на кредитора „Кредит Инс“ АД гр. София разноски за адвокатско възнаграждение в размер над 400 лв. до размера на 900 лв.

ОСЪЖДА „Кредит Инс“ АД да заплати на адв. Д. Г. от АК-****** процесуален представител на частния жалбоподател С. К. К. на основание чл.38, ал.1, т.3, пр.2 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 133,33 лв.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 374 гр. Ямбол, 18.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Яна В. Ангелова

Галина Ив. Вълчанова Люцканова като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Въззивно частно гражданско дело № 20252300500195 по описа за 2025 година Производството пред ЯОС е образувано по частна жалба на С. К. К. от с. ********, чрез адв. Г. от АК-******, длъжник по ч.гр.д. № 982/2025 г. по описа на ЯРС, с която се претендира съдът да обезсили процесната заповед за изпълнение в частта за разноските за адвокатско възнаграждение, като бъде намалена претендираната сума до размер от 50 лв., както и да бъде присъден адвокатски хонорар за настоящото производство по реда на чл.38, ал.1, т.3, пр.2, за което е приложен договор за жалбоподателя. В частната жалба е посочено, че по реда на чл.410 от ГПК срещу жалбоподателя е издадена заповед за изпълнение за посочени суми, включително ДТ и 900 лв. адвокатско възнаграждение. Счита се, че размерът на претендираното адвокатско възнаграждение е прекомерен и следва да бъде намален поради обстоятелството, че заповедното производство не се отличава с фактическа и правна сложност, която да оправдава присъждането на този размер адвокатско възнаграждение.

Изложени са подробни съображения и за това, че според жалбоподателя действителната цел на прекомерно завишеното адвокатско възнаграждение е да покрие невключените в заповедното производство суми за неустойка при непредоставяне на гаранция при договора за потребителски кредит. Счита се също така, че в случая процесуалният представител на заявителя, в чиято полза е присъдено завишеното адвокатско възнаграждение е член на Съвета на директора на дружеството – кредитор и по този начин се капитализират допълнителни печалби отвъд законоустановения максимум.