Решение № 54 от 06.03.2023, Окръжен съд - Шумен
- Съд
- Окръжен съд - Шумен
- Дело
- Въззивно гражданско дело 446/2022
- Вид
- Решение № 54
- Подписан
- 06.03.2023
- В сила
- 06.03.2023
- Състав
- Азадухи Ованес Карагьозян, Константин Георгиев Моллов, Теодора Енчева Димитрова
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.271 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 ал.3 т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.535 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 54 гр. Шумен, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:
Константин Г. Моллов
Теодора Енч. Димитрова при участието на секретаря Даниела Ст. Андонова като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно гражданско дело № 20223600500446 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №260035/12.05.2022г. по гр.д.№457 по описа за 2021г. на ШРС , съдът е ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на С. М. Л., ЕГН : **********, с адрес гр. Ш.... и „Хронос ЕР“ ЕООД, ЕИК : ...., със седалище и адрес на управление - гр. С...., че в полза на „Стройрент“ ЕООД, ЕИК : 131550089, със седалище и адрес на управление - гр.
С..., срещу С. М. Л., ЕГН : **********, с адрес - гр. Ш.... и „Хронос ЕР“ ЕООД, ЕИК : ...., със седалище и адрес на управление - гр. С...., съществува вземане за сумата от 8000 лева, солидарно, по запис на заповед издаден от „Хронос ЕР“ ЕООД, ЕИК : ...., в полза на на „Стройрент“ ЕООД, ЕИК : 131550089, на 31.10.2019г, с падеж на 01.11.2019, с уговорки без протест и разноски, за сумата от 8000 лева, авалиран от С. М. Л., ЕГН : **********, за обезпечение на вземания по допълнително споразумение № 120002180/31.10.2019г. към договор за наем ДШ912000201/22.08.2019г. , осъдил е С. М. Л., ЕГН : **********, с адрес гр. Ш.... и „Хронос ЕР“ ЕООД, ЕИК : ...., със седалище и адрес на управление - гр. С.... да заплатят на „Стройрент“ ЕООД, ЕИК : 131550089, със седалище и адрес на управление - гр.
С... сумата от 2052 лева разноски в настоящото и по ЧГД№ 1718/2020г., по описа на ШРС.
Решението е обжалвано от ответника С. М. Л. като незаконосъобразно и неправилно по изложените в жалбата съображения. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено и вместо това съдът да отхвърли предявеният иск, както и да му се присъдят направените разноски по делото .
Въззиваемата страна на „Стройрент“ ЕООД , действаща ,чрез пълномощника си 1 адв.В.А.В. от САК е депозирала отговор на въззивната жалба с който я оспорва като неоснователна и моли съдът да я остави без уважение и да потвърди обжалваното решение.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна страна, при наличие на правен интерес и е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
След проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Като обсъди основанията и доводите изложени от страните , както и събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционният съд и на осн.чл.272 ГПК препраща към мотивите на ШРС , като по този начин те стават част от съжденията на настоящия съдебен състав.
Независимо от това и във връзка с оплакванията наведени във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното :
Ищецът е предявил срещу двамата ответници установителен иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК да бъде признато за установено съществуването на вземането на ищеца спрямо ответниците в размер на 8 000лв. дължимо от тях солидарно представляващо главница по запис на заповед от 31.10.2019г., с падеж на 01.11.2019г., издаден от ответното дружество, с уговорки без протест и без разноски, авалиран от първия ответник, за която сума е издадена Заповед №802 от 20.08.2020г. и изпълнителен лист за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК по ч.гр. дело № 1718/2020 г. по описа на Районен съд Шумен.
Жалба срещу решението на ШРС е депозирана само от ответника С. М. Л., поради което и решението по отношение на солидарният длъжник по записа на заповед „Хронос ЕР“ ЕООД, ЕИК : .... е влязло в законна сила.
Не се спори от страните и се установява от приетите писмени доказателства, че те са сключили валиден договор за наем ДШ 912000201/22.08.2019г. и допълнително споразумение № 120002180/31.10.2019г., към него, във връзка с което е издаден процесния запис на заповед, приложен по ЧГД № 1718/2020г., по описа на ШРС, на л. 4, за сумата от 8000 лева. Видно от представеният договор ДШ 912000201/22.08.2019г., страните по него са постигнали съгласие ищцовото дружество, като наемодател, при възможност, ще предоставя на ответното, като наемател, за временно и възмездно ползване, строително оборудване и/или механизация, като при наемане на конкретно оборудване страните подписват допълнително споразумение, в което се посочва то, наемната цена и срока на действие на договора. В чл. 15, ал. 1 е уговорено, че наемателят и/или негов представител се задължава да предостави един и/или няколко от следните видове обезпечения, за обезпечаване на всички задължения/съществуващи и бъдещи/ на наемателя по договора, в 2 това число наемна цена, стойност на оборудването/включително ремонт и почистване/, неустойки разноски и други, като са предвидени паричен депозит, безусловна и неотменима банкова гаранция и запис на заповед. Предмет на допълнителното споразумение № 120002180/31.10.2019г. са трамбовачка пачи крак, бензин 66кг. и генератор трифазен, 6,5kw, на обща стойност 7999,12 лева и обща наемна цена от 1782 лева, за срок от 30 дни, като при подписването на това споразумение е бил издаден и процесният запис на заповед. Също така не е спорно ,че страните са в трайни търговски отношения и имат сключени поредица от допълнителни споразумения за отдаване под наем на различно оборудване по основният рамков договор за наем ДШ 912000201/22.08.2019г., като тези допълнителни споразумения са неразделна част от него ,както страните са се договорили в чл.1 от този договор.
От заключението на вещото лице по назначената и приета без възражения от страните ССЕ пред ШРС се установява ,че процеснит договор за наем е отразен в търговските книги на двете дружества, като по счетоводни данни общия размер на задълженията на ответното дружество, към ищцовото възлиза на 80294,45 лева, от които 61883,81 лева главница, по фактури и 18410,64 лева неустойки, а по конкретното задължение произтичащо от допълнително споразумение № 120002180/31.10.2019г. то е в размер на 8639,99 лева, към датата на подаване заявление по чл. 417 ГПК, по ЧГД № 1718/2020г., по описа на ШРС - 17.08.2020г. и 14790,60 лева, до дата на изготвяне на заключението — 04.03.2022г. Сумите представляват сбор от главница по неплатени фактури за дължим наем на оборудването предмет на допълнителното споразумение и неустойки по чл. 19, ал. 4 от договор за наем ДШ 912000201/22.08.2019г.
При така установената фактическа обстановка съдът досгина до следните правни изводи: Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл.154, ал.1 от ГПК/, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: че спорното главно право е възникнало, в случая наличието на валиден запис на заповед, издаден от ответника, в полза на ищеца, а при твърдение за съществуващо каузално правоотношение от издателя и неоснователност на възраженията основани на това правоотношение.
Видно от приложеният по ч.гр.д.№1718/2020г. по описа на ШРС запис на заповед същият е редовен от външна страна и съдържа предвидените в чл.535 от ТЗ реквизити.
Същият е издаден като обезпечение за вземането по договор за наем на оборудване обективиран в допълнително споразумение № 120002180/31.10.2019г., което е неразделна част от договор за наем
ДШ 912000201/22.08.2019г., сключен между ищеца и първият ответник , което обстоятелство не е спорно между страните. Сключеният между страните рамковия договор - договор за наем ДШ 912000201/22.08.2019г., сам по себе си, не създава наемно правоотношение, а такова възниква едва с подписване на допълнително споразумение или приемо-предавателен протокол за конкретното оборудване. В случая издаденият запис на заповед съгласно чл.15 ал.1 от договор за наем ДШ
912000201/22.08.2019г., обезпечава всички вземания, които могат да възникнат, във връзка с конкретното оборудване предмет на допълнителното споразумение - стойност, наем, 3 неустойка, разноски за почистване и др., а не само стойността му или само наема му, както необосновано твърдят ответниците. От заключението на вещото лице по ССЕ се установи ,че на основание подписаното между страните допълнително споразумение № 120002180/31.10.2019г. ответникът дължи на ищеца сумата от 8639,99 лева към датата на подаване заявление по чл. 417 ГПК, по ЧГД № 1718/2020г., по описа на ШРС - 17.08.2020г. представляваща сбор от главница по неплатени фактури за дължим наем на оборудването предмет на допълнителното споразумение и неустойки по чл. 19, ал. 4 от договор за наем ДШ 912000201/22.08.2019г., която дължима сума надвишава сумата по записа на заповед .
Ответникът не е представил по делото доказателства , че е погасил претендираното от ищеца по делото задължение, поради което и предявеният установителен иск по чл.422 ал.1 от ГПК е основателен и следва да се уважи .
ШОС напълно споделя мотивите на ШРС относно несъществуването на вземане по направеното възражение за прихващане в полза на ответниците срещу ищеца за сума представена като депозит, при получаване на оборудване, поради което и това възражение е неоснователно.
Предвид пълното съвпадане на фактическите и правните изводи на двете инстанции първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода от спора на жалбоподателя не се следват разноски по делото , като той следва да се осъди да заплати на въззиваемата страна разноските й по делото в размер на 870лв. с ДДС за адвокатски хонорар за въззивната инстанция.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.271 от ГПК , съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260035/12.05.2022г. по гр.д.№457 по описа за 2021г. на ШРС.
ОСЪЖДА С. М. Л., ЕГН : **********, с адрес - гр. Ш.... да заплати на „Стройрент“ ЕООД, ЕИК : 131550089, със седалище и адрес на управление - гр. С... сумата от 870лв. с ДДС за адвокатски хонорар за въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване на осн.чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4