Решение № 300 от 19.07.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 300 гр. Варна, 19.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Марин Г. М. при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова като разгледа докладваното от Марин Г. М. Търговско дело № 20223100900003 по описа за 2022 година

Производството е образувано по постъпила искова молба на „БАНКА ДСК“ АД, гр. София, подадена чрез процесуален представител, с която са предявени обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, срещу Г. С. М. и Н. Й. М., двамата от гр. Провадия, за приемане за установено в отношенията между страните, че ответниците дължат на ищеца следните суми, както следва:

26 763.66 лева, представляваща главница; 1 140.29 лева, представляваща договорна лихва за периода 05.02.2020 г. – 06.06.2021 г.; 237.11 лева, представляваща лихвена надбавка за забава за периода 07.02.2019 г. – 06.06.2021 г. и 118.94 лева, представляваща законна лихва за периода от 07.06.2021 г. – 22.06.2021 г., дължими по Договор за жилищен кредит, обезпечен с ипотека на недвижим имот сключен на 14.02.2008 г. между Г. С.

М. /кредитополучател/, Н. Й. М. /поръчител/ и „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, /понастоящем „БАНКА ДСК“ АД, след преобразуване/ и за които вземания е издадена Заповед № 477/28.06.2021 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по реда на чл. 417, т. 2 от ГПК по ч.гр.д. № 710/2021 г. по описа на Районен съд - Провадия, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаването на заявлението в съда /23.06.2021 г./ до окончателното й изплащане.

В исковата молба ищецът твърди, че по силата на сключен на 14.02.2008 г. договор за жилищен кредит между „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, /понастоящем „БАНКА ДСК“ АД/ и Г. С. М.

/кредитополучател/ и Н. Й. М. /съдлъжник/ е предоставен кредит в размер на 35 000 лева със срок на издължаване 300 месеца, считано от датата на усвояване на кредита – 09.04.2008 г. Сочи се също, че на 30.04.2020 г. в 1

ТРРЮЛНЦ е вписано вливането на „Експресбанк“ АД в „БАНКА ДСК“ ЕАД, чиято правна форма се променя в акционерно дружество. Ищецът излага, че съгласно чл. 3, ал. 3 от договора страните уговорили падежна дата за заплащане на дължимите вноски – 5-то число на съответния месец и подписали погасителен план. Твърди се изпълнение на задълженията на банката за предоставяне на уговорения кредит, както и усвояването му в пълен размер по разплащателна сметка на кредитополучателя. Ищецът сочи, че по силата на чл. 8, ал. 2 от договора вземането на банката за целия остатък по отпуснатия кредит става предсрочно изискуемо при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни и невнасянето в срок на договорените месечни погасителни вноски. Ищецът твърди, че поради допусната забава в плащанията над 90 дни и на основание чл. 8, ал. 2 от договора банката е упражнила надлежно правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, като е изпратила до кредитополучателя Г. С. М. и съдлъжника Н. Й. М. уведомления за обявяване на кредита за предсрочно изискуем с изх. номер съответно № 01-20-05402/09.03.2021 и изх.№ 01-2005403/09.03.2021 г., връчени при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, съгласно извършените удостоверявания от ЧСИ Н.Г., рег.№ 716 на КЧСИ, за което е съставен констативен протокол от 14.05.2021 г.

Сочи се, че след получаване на посочените уведомления кредитът е отнесен като предсрочно изискуем на 07.06.2021 г., към който момент непогасените вноски са 27, а общият размер на просрочената сума е 4 204.82 лева, от които сумата от 3 064.53 лева – просрочена главница и сумата от 1 140.29 лева – договорна лихва /съгласно уточняваща молба от 15.02.2022 г./ Изложено е, че първата неплатена вноска по кредита е с настъпил падеж на 05.04.2019 г. , която е за сума за главница в размер на 66.48 лева (частично платена). Ищецът твърди, че по силата на чл. 8, ал. 1 от договора за кредит при допусната забава за плащане на вноска на падежна дата, частта от вноската, представляваща главница се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка от шест процентни пункта. Сочи, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 23.06.2021 г. кредитното задължение на длъжниците, отразено и в извлечението от счетоводните книги е както следва: 26 763.66 лева, представляващи дължима главница по договора за кредит; 1 140.29 лева, представляваща договорна лихва за периода 05.02.2020 г. – 06.06.2021 г.;

237.11 лева, представляваща лихвена надбавка за забава за периода 07.02.2019 г. – 06.06.2021 г. и 118.94 лева, представляваща законна лихва за периода от 07.06.2021 г. – 22.06.2021 г., както и законна лихва, считано от 23.06.2021 г. до окончателното изплащане на вземането. Предвид подаденото възражение от длъжниците срещу заповедта се претендира признаване дължимостта на сумите по нея, както и присъждане на сторените в производствата разноски.

Ответниците в законоустановения срок не депозират отговор на исковата молба. С молба вх.№ 12596/30.05.2022 г. признават изрично 2 вземанията на „БАНКА ДСК“ АД по издадената Заповед № 477/28.06.2021 г. за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 710/2021 г. по описа на Районен съд – Провадия, като молят за постановяване на решение при признание на иска.

В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява, но депозира молба, чрез процесуалния си представител, с която заявява, че поддържа предявените искове и моли за тяхното уважаване съобразно направеното признание от ответниците, както и за присъждане на разноските за платена държавна такса за производството и за юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание ответниците не се явяват и не се представляват.

Настоящият състав на ВОС, съобразявайки наличието на хипотезата на чл. 237, ал. 1 от ГПК, е прекратил съдебното дирене по признатите факти и доводи за основателност на претенциите на ищеца.

Признатото право на ищеца, основаващо се на неизпълнение по сключен между „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД (понастоящем „БАНКА ДСК“ АД и ответниците договор за жилищен кредит от 14.02.2018 г., вземанията по който са обявени за предсрочно изискуеми, не противоречи на закона и добрите нрави.

Установителният иск е допустим с оглед предявяването му в предвидения в закона преклузивен едномесечен срок, идентичността му със заявеното вземане и при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч.гр.д. № 14724/2017 г., които въпроси са разрешени с определение № 855/10.06.2022 г. по делото.

Въпросът за валидността на изявлението за признание на иска на ответното дружество е изясне с протоколно определение № 529/14.07.2022г. по делото. Волята на ответниците е заявена с молба вх.№ 12596/30.05.2022 г. по делото, подадена от тях лично и обхваща всички вземания, предмет на процесната заповед за изпълнение. Същите са изброени и цитирани по основания и размера, като единствено претенцията за лихва от 1 140.29 лева е пропусната като стойност, но е индивидуализирана като основание и период 05.02.2020 г. – 06.06.2021 г., поради което съдът приема, че също е призната.

Съдът като взе предвид, че са налице предпоставките на чл. 237 от ГПК и липсата на отрицателните такива, т.е. признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави и няма обективи данни, от които да се предполага, че страните могат да се разпореждат с него, намира, че следва да постанови решение при признание на исковете, с което същите бъдат уважени.

По разноските:

При този изход на делото и предвид задължителните указания, дадени с т.12 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят претендираните и доказани деловодни разноски в заповедното производство за платена държавна такса в размер на 3

565.20 лева и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Предвид изхода от спора и направеното искане за присъждане на разноски от ищцовата страна, такива се следват в размер на 655.35 лева за платената по делото държавна такса, както и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

В полза на ответниците не се следват разноски, а и такива не се претендират от тяхна страна.

Воден от горното и на основание чл. 237 от ГПК, съдът РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, по предявен иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 от ГПК, че Г. С. М., ЕГН **********, и Н. Й. М., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес в *******************************, дължат на „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска“ 19, следните суми, както следва: 26 763.66 лева /двадесет и шест хиляди седемстотин шестдесет и три лева и шестдесет и шест ст./, представляваща главница; 1 140.29 лева /хиляда сто и четиридесет лева и двадесет и девет ст./, представляваща договорна лихва за периода 05.02.2020 г. – 06.06.2021 г.;

237.11 лева /двеста тридесет и седем лева и единадесет ст./, представляваща лихвена надбавка за забава за периода 07.02.2019 г. – 06.06.2021 г. и 118.94 лева /сто и осемнадесет лева и деветдесет и четири ст./, представляваща законна лихва за периода от 07.06.2021 г. – 22.06.2021 г., дължими по Договор за жилищен кредит, обезпечен с ипотека на недвижим имот сключен на 14.02.2008 г. между Г. С. М. /кредитополучател/, Н. Й. М. /поръчител/ и „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, /понастоящем „БАНКА ДСК“ АД, след преобразуване/ и за които вземания е издадена Заповед № 477/28.06.2021 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по реда на чл.

417, т. 2 от ГПК по ч.гр.д. № 710/2021 г. по описа на Районен съд - Провадия, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаването на заявлението в съда /23.06.2021 г./ до окончателното й изплащане, на основание чл. 86 от ЗЗД.

ОСЪЖДА Г. С. М., ЕГН ********** и Н. Й. М., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес в *******************************, да заплатят на „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска“ 19, сумата от 615.20 лева /шестстотин и петнадесет лева и двадесет ст./, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски в заповедното производство, от които 565.20 лева за държавна такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА Г. С. М., ЕГН **********, и Н. Й. М., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес в *******************************, да заплатят на „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска“ 19, сумата от 755.35 лева /седемстотин петдесет и пет лева и тридесет и пет ст./, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, от които 655.35 лева за държавна такса и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от 4

ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – гр.Варна в двуседмичен срок от уведомяването с препис на страните.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 5