Решение № 11351 от 13.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11351 гр. ***, 13.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20241110166188 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК Образувано е по искова молба, подадена от М. С. Д. срещу „***“ АД, с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.

422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 12, пар. 1, вр. чл.9, пар.1, буква „в“ от Регламент №261/2004 за сумата от 50,85 лева – разходи за билети за влак от летище *** до хотел и от хотел до летище ***, по чл. 422, ал. 1 ГПК, чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 12, пар.

1, вр. с чл.9, пар.1, буква „б“ от Регламент №261/2004 за сумата от 394,78 лева, с равностойност от 201,85 евро – незаплатени разноски за две нощувки в хотел, и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 12, пар. 1, вр. чл.8, пар.1, буква „б“ от Регламент №261/2004 за сумата от 621,44 лв. – разноски за самолетни билети за алтернативен самолетен полет до гр. ***, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 13.03.2024 г. до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 09.04.2024 г. по ч.гр.д. № 14852/2024 г. по описа на СРС, 61 състав.

Ищцата посочва, че е имала сключен договор за въздушен превоз с ответника за два свързани полета по направление *** – *** – ***, съответно с полет *** г. от *** за *** и полет ***, излитащ по разписание на *** в *** ч. от летище Летище ***, *** и пристигащ по разписание на *** в *** на Летище ***, ***. Твърди, че авиокомпания „***“ е потвърдила резервацията за полетите под номер *** и е издала бордни карти, но полетът *** се е осъществил с 1 час закъснение, поради което по вина на ответната авиокомпания е изпуснала втория полет *** по направление *** – ***. Посочва, че „***“ е предоставила на ищцата алтернативен полет за *** – *** който обаче в последствие бил отменен. На ищцата бил предоставен алтернативен полет ***, който обаче бил планиран за следващия ден – *** Поради това се наложило ищцата да си потърси хотел да пренощува, за да изчака до следващия ден и да хване полет *** с „***“ за ***, при което ищцата сторила разход за нощувка в размер от 104,85 евро, с равностойност от 205,06 лева, както и разход в размер на 13 евро, с равностойност от 25,42 лева, за транспорт – трансфер от летището до хотела на *** Полет ***/*** с „***“ от *** за *** обаче също бил отменен. Вместо него на ищцата бил предоставен полет ***, планиран за *** за ***, поради което ищцата следвало да плати разходи в размер от 97 евро, в равностойност от 189,72 лева за своя сметка за нощувка в хотел на *** срещу ***, както и разход в размер на 13 евро, с равностойност от 25,42 лева, 1 за транспорт – трансфер от летището до хотела на *** Посочва, че полет *** от *** обаче бил неизгодна и твърде закъсняла опция за ищцата да достигне до ***, тъй като времето на пристигането й там би било в по-късен момент от този, в който според оригиналната си резервация тя трябвало да хване обратен полет от *** за *** и после от *** за ***, за се прибере у дома (***). Поради това и ищцата не се възползвала и не летяла с полет *** от ***, като вместо това, тя закупила за своя сметка билети за полети обратно към България с друга авиокомпания, като сторила разход в размер от 621,44 лева. Излага правни доводи, че съгласно Регламент №261/2004 г. в процесната ситуация, опериращият въздушен превозвач („***“ АД) има задължението да осигури храна, напитки, настаняване, алтернативен транспорт на пътниците и др., така, че да я компенсира поне отчасти за неудобството и безпокойството, причинени й от непредвидената отмяна на няколко поредни полета, а също така е следвало да възстанови разноските за полета. Предвид посоченото, ищцата твърди, че е отправила претенции пред ответното дружество с референтен № ***, но ответното дружество така и не е заплатило претендираните суми. Твърди, че е сезирала националния регулатор в ***, който осъществява контрол над въздушните превозвачи за приложението на Регламент №261/2004г. – SOP, който е изискал становището на „***“ и в отговор на това ответното дружество е признало напълно основателността на претенцията на ищцата, но въпреки това ищцата не е получила плащане на дължимите суми за настаняване, транспорт и премаршрутиране. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „***“, с който оспорва предявените искове. Не оспорва, че ищцата е притежавала билети за процесните полети с „***“, както и обстоятелството, че полет *** от *** е закъснял.

Оспорва, че ищцата е сторила твърдените в исковата молба разходи за хотелско настаняване, транспорт до летището и за допълнителен самолетен полет, като твърди, че разходите са разходите са сторени от търговското дружество „***“ ЕООД. Релевира възражение за изтекла погасителна давност на основание чл. 135 ЗГВ, считано от датата на извършване на полета – *** или от датата на сторените разходи – *** Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 12, § 1 от Регламент /ЕО/ 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г.:

Посоченият Регламент /Е0/ № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. е приложим в процесния случай на основание чл. 3, т. 1, б. „а“, съобразно който той се прилага за пътници, заминаващи от летище, намиращо се на територията на държавачленка, към която договорът се прилага. С чл. 5, чл. 6, чл. 7 и чл. 8 от Регламент /Е0/ № 261/2004 са регламентирани правата на пътниците при закъснение и отмяна на въздушен полет, когато последният има начална или крайна точка летище на територията на Европейския съюз, какъвто е и процесния въздушен превоз. Ищцата претендира заплащане на имуществени вреди под формата на претърпяна загуба, представляваща стойността на закупени 2 бр. билети за влак от летище *** до хотела и от хотела до летище ***, две нощувки, и стойността на самолетен билет от гр. *** до гр. ***.

Претендираните от ищцата обезщетения за имуществени вреди попадат в обхвата на т.нар. допълнителни обезщетения по чл. 12 от Регламента (ЕО) 261/2004. Последните се свеждат до възмездяване на допълнителните имуществени вреди, за които се твърди, че са претърпени от неизпълнение на договора за въздушен превоз. Вредите по чл. 12 от Регламент (ЕО) № 261/2004 не обхващат разходите, които пътниците на закъснял или отменен полет са извършили, поради това, че превозвачът не е изпълнил задълженията си за помощ и за грижа, предвидени в членове 8 и 9 от Регламента (С-83/10). Допълнителни обезщетения по чл. 12 от Регламент (ЕО) № 261/2004 се присъждат при доказани по вид и размер вреди, причинно-следствената връзка между настъпването им и виновно неизпълнение (пълно или частично) на договорното задължение на ответника.

2

Съгласно чл. 5, пар. 1 от Регламента, при закъснение/ отмяна на полета, опериращият въздушен превозвач компенсира пътниците незабавно по чл. 7 и им предоставя необходимата помощ по чл. 8 и чл. 9.

В чл. 8 е предвидено, че на пътниците се предлага избор между възстановяване на пълната стойност на билета на цената, на която е купен, за част или части от неосъществения път и за част или части от вече осъществения път, ако полетът повече не изпълнява предназначението си по отношение на първоначалния план за пътуване; премаршутиране при сравними транспортни условия, до техния краен пункт на пристигане при първа възможност; или премаршрутиране, при сравними транспортни условия, до техния краен пункт на пристигане на по-късна дата, удобна за пътника, в зависимост от наличността на свободни места.

Предвидено е също така в чл. 9, че при отмяна на полета на пътниците се предлага безплатно храна и напитки според времето за изчакване; настаняване в хотел в случаите когато се налага престой за една или повече нощи, или когато се налага допълнителен престой към първоначално предвидения от пътника; превоз между летището и мястото за настаняване (хотел или друго място).

С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото (с доклада) са отделени следните обстоятелства: че между страните е сключен договор за осъществяване на въздушен полет по направление ***-***-***: с полет *** г. от *** за *** и полет ***, излитащ по разписание на *** в *** ч. от летище Летище ***, *** и пристигащ по разписание на *** в *** на Летище ***, ***; че полетът е закъснял с повече от 1 астрономически час от планираното разписания, в следствие на което ищцата е изпуснала полет *** по направление ***-***.

Не е спорно по делото, че превозвачът, е предоставил на ищцата алтернативен полет за *** - *** който в последствие бил отменен, както и алтернативен полет ***/*** от *** за ***, който също бил отменен. Предвид изложеното за превозвача са възникнали задълженията по чл. 8 и чл. 9 от Регламента.

Между страните не се спори, че ответникът извън предоставените два алтернативни полети на ищцата, които в последствие били отменени, не е предприел действия, с които да обезпечи правата на пътника по чл. 8 и чл. 9 от Регламента.

Във връзка с установяване на имуществените вреди, настъпили в резултат на неосъществения полет са представени доказателства, установяващи, че ищцата е закупила 2 бр. билети от летище *** до мястото на настаняване (хотела) на *** и на *** на стойност по 13 евро всеки. Тази е и стойността, която съдът приема за установена като платена за ищцата. Това е и сумата, която представлява вреда за неосъществения полет, доколкото превозвачът не е изпълнил задължението си по чл. 9, т. 1, б. „в“ от Регламент 261/2004 да осигури на пътника възстановяване на сумата или превоз между летището и мястото на настаняване (хотел или друго място).

Не се установяват от събраните по делото доказателства обаче реално извършени от ищцата разходи за две нощувки в хотел, съответно на *** и на ***, и разходи за закупуване на самолетен билет от гр. *** до гр. ***. Видно от приетите като писмени доказателства по делото фактури № ***/***, № ***/*** и №**********/***, същите са издадени на името на „***“ ЕООД. Ето защо, съдът приема, че разходите за настаняване в хотел и за самолетен билет са направени не от ищцата М. Д., а от „***“ ЕООД, като без значение е обстоятелството, че ищцата е управител и едноличен собственик на капитала на дружеството. Предвид изложеното и при съобразяване на представените по делото писмени документи, съдът намира, че ищцата не установи в процеса факта, че е платила с лични средства процесните суми, поради което и предявеният иск се явява неоснователен в тази му част.

По възражението за изтекла погасителна давност:

3

При установена частична основателност на предявената претенция следва да се разгледа по същество заявеното при условията на евентуалност възражение за изтекла погасителна давност. РЕО 261/2004 г. не съдържа специални разпоредби, касаещи сроковете на погасителна давност на вземането за парично обезщетение при закъснял или отменен полет, поради което в съответствие със задължителната тълкувателна практика на Съда на ЕС, обективирана в решение от 22.11.2012 г. по дело № С-139/11, приложимо е националното право на държавата-членка, чийто съд разглежда конкретния спор.

Настоящият съдебен състав намира, че правото на парично обезщетение по РЕО 261/2004 г. се основава на договорната отговорност на въздушния превозвач, който не е изпълнил задължението си по сключения с ищеца договор за въздушен превоз да осъществи полета при предварително очертаните параметри, касаещи време на излитане и на пристигане в крайния пункт. Така в мотивите на решението по дело № С-402/07 (т. 68) СЕС изрично подчертава, че задължението за парично обезщетение по регламента тежи върху въздушния превозвач, тъй като именно с него конкретният пътник има сключен договор за превоз, по силата на който лицето има право да бъде превозено с полет, който не би трябвало нито да се отменя, нито да закъснява. Обстоятелството, че обезщетението репарира вреди от причинено неудобство, не означава, че същите могат да произтичат единствено от деликт – ако увреждането е в пряка причинна връзка с пълното неизпълнение, лошото или неточно изпълнение на задължения по договор, то и отговорността, включително и обезщетението за изправната страна, са следствие на договорно правоотношение. Когато обаче увреждането не е резултат от неосъществяване на очакван резултат по едно съществуващо облигационно отношение, а е неизпълнение на общото задължение на всички към всички, произтичащо от закона, да не се вреди другиму, тогава отговорността е деликтна (в този смисъл Решение № 188 от 15.06.2012 г. на ВКС по гр. дело № 1122/2011 г., III г. о., Решение № 462 от 11.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1474/2015 г., IV г. о.