Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 75 от 17.03.2025, Районен съд - Велинград

Съд
Районен съд - Велинград
Дело
Гражданско дело 1249/2024
Вид
Решение № 75
Подписан
17.03.2025
В сила
04.06.2025
Състав
ТЕОДОРА ДИМИТРОВА КЮРКЧИЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 75 гр. гр.Велинград, 17.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, V - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТЕОДОРА Д. КЮРКЧИЕВА при участието на секретаря ВИОЛЕТА Д. ШАРКОВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА Д. КЮРКЧИЕВА Гражданско дело № 20245210101249 по описа за 2024 година

Производството е по искове с правно основание чл127. ал.2, чл. 143, ал.1 СК Предявени са искове с правно основание чл.127, ал.2, чл. 143, ал.1 СК от А. И. О., ЕГН: **********, с настоящ адрес: гр.Велинград, бул. „Съединение" № 63, против А. С. Г., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Велинград, ул.

„Димитър Талев" №3, с които се иска съдът да постанови решение, с което упражняването на родителските права спрямо детето С. А. Г., ЕГН:

**********, да бъдат възложени на ищцата, като местоживеенето му да бъде определено при нея на адрес: гр.Велинград, бул. „Съединение" № 63; да се определят лични отношения на бащата А. С. Г. с детето С. А. Г., както следва: всяка първа и трета седмица от месеца, за времето от 18.00 часа в петък до 18.00 часа в неделя, ответникът да има право да взема детето при себе си, както и един месец в годината през ваканциите, когато майката не е в платен годишен отпуск; ответникът А. С. Г., да бъде осъден да заплаща на детето С.

А. Г., чрез неговата майка и законен представител А. И. О., месечна издръжка в размер на 400 лева, считано от датата на фактическата раздяла - 01.08.2024г., до настъпването на условия за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане.

В исковата молба ищцата твърди, че живяла на семейни начала с ответника А. Г., от което съвместно съжителство имат родено едно дете – С. А.

Г., роден на 29.03.2013 г. Твърди, че от 05.07.2024 г. с ответника са във фактическа раздяла, като малолетното им дете живее при нея. Детето е ученик 1 в пети клас в СОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ в гр. Велинград, страда от астма, и се налага да бъде лекуван, да ходи на уроци по математика и плуване.

Твърди, че ответникът няма задължения за издръжка на други низходящи.

Ангажира доказателства. Претендира разноски.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК ответникът не депозира отговор.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл.235 ГПК намира за установено следното от фактическа страна:

От приетото като писмено доказателство по делото удостоверение за раждане се установява, че А. И. О. и А. С. Г. са родители на малолетното дете С. А. Г., роден на 29.03.2013 г.

От приетия като писмено доказателство по делото социален доклад на Д “СП”- Велинград се установява, че детето е родено от съжителството между страните. Установява се, че детето живее при майка си и баба си по майчина линия, които полагат адекватни грижи за него и посрещат отговорно всичките му нужди, макар да живеят под наем и да изпитват финансови трудности.

Майката работи на постоянен трудов договор като камериерка за минимална работна заплата, а бащата е охранител, като също работи на минимална работна заплата. Предвид изложеното Д“СП”- Велинград изразяват положително становище относно родителския капацитет на майката, условията на живот на детето при нея, както и възможностите й за посрещане нуждите на детето.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

По иска с правно основание чл.127, ал.2 СК:

За основателността на предявените главен иск, ищцата следваше да докаже пълно и главно, че разполага с необходимия родителки капацитет, и че това е в интерес на детето.

Съгласно чл. 59, ал. 4 СК съдът предоставя упражняването на родителските права, след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на децата.

От данните по делото се установява безспорно, че страните по делото са родители на малолетното детето- С. А. Г.. От събраните писмени и гласни доказателства се установява, че не са били в брак, живели са във фактическо съжителство, като след раздялата им детето е останало да живее при майката.

От представения социален доклад се установява, че майката полага основни грижи за детето.

Предвид изложеното съдът намира, че в интерес на детето е упражняването на родителските права да бъде предоставено на майката А. И.

2

О., при която и понастоящем то живее. Тя е тази, която претендира упражняването им, като по делото не са събрани данни да не разполага с необходимия родителски капацитет за това. От друга страна другият родител не претендира упражняването им, което е индиция, че майката е поподходящия родител за това.

Горните съображения мотивират съда да постанови решение, по силата на което да предостави за упражняване на родителските права по отношение на малолетното дете С. А. Г. на неговата майка А. И. О., като определи местоживеенето му да бъде при нея.

При това положение, съдът следва да постанови режим на лични отношения между бащата А. С. Г. с малолетното му дете С. А. Г., съобразно искането в исковата молба, а именнно: бащата А. С. Г. да има право да вижда и взема при себе си детето С. А. Г., както следва: всяка първа и трета седмица от месеца, за времето от 18.00 часа в петък до 18.00 часа в неделя, както и един месец в годината през ваканциите, когато майката не е в платен годишен отпуск.

По иска за издръжка с правно основание чл. 143, ал. 2 СК Съгласно чл. 143, ал. 1 и ал. 2 от СК правото да се получи издръжка е безусловно, като е достатъчно наличието на качеството "непълнолетно лице" по отношение на претендиращия издръжката, а размерът на издръжката, съгласно чл. 142 от СК, се определя в зависимост от две величини - нуждите на детето и възможностите на родителя. Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, като в чл. 142, ал.2 СК е определена минимална граница на издръжката, а именно една четвърт от минималната работна заплата.

Не се събраха данни за дохода на майката и бащата. Не се събраха доказателства ответникът да е неработоспособен, болен или да не може да полага труд, нито да има алиментни задължения към други лица. Не бе установен точният размер на средствата, с които ищецът осигурява собствената си издръжка.

Принципно нуждите на детето се преценяват с оглед на правилното му отглеждане, здравословното състояние, възраст, нуждите от получаване на образование и задоволяване на неговите потребности, като се вземат предвид нормалните, ежедневните нужди на детето от храна, облекло, и др. Въпреки липсата на всякакви доказателства за доходите на ответника, за здравословни проблеми, които да го препятстват да престира възмездно труд, не се доказа да има алиментни задължения към други лица и като взе предвид, че той не оспори по какъвто и да е начин иска и не представи доказателства по дадената му възможност, съдът приема, че са налице условията за осъждането му да 3 заплаща месечна издръжка на детето си. По отношение на определяне на средствата, необходими да покрият нуждите на детето от средства за отглеждане, храна, облекло и др., включително и от лекарства и храни съобразено с индивидуалните личностни и възрастови особености, характерни за деца на 11-годишна възраст съдът счита, че на детето месечно са необходими и достатъчни средства в размер на 550 лв., като от така определената издръжка бащата следва да поеме 350 лв. месечно, а разликата от 200 лв. месечно за детето следва да се поемат от майката. При определяне този размер съдът взе предвид обстоятелството, че родителите имат задължението да осигурят такива условия за развитието на детето, в това число да предоставят такава издръжка, каквато то би имало, ако те живеят в едно домакинство и при положение, че при раздяла между родителите този от тях, който не полага непосредствените грижи за отглеждането на детето следва да участва с по- голям дял в паричната му издръжка. От приетия по делото социален доклад се установява, че ответникът работи към момента, като охранител в Заложни къщи „Доверие“, като съдът счита, че той има възможност да реализира доходи и да заплаща издръжка на детето си С. в горепосочения размер.

На основание чл. 242 ГПК, съдът служебно следва да допусне предварително изпълнение върху решението, в частта му относно присъдената издръжка.

Относно разноските;

При този изход на делото и на основание чл.78, ал. 6 ГПК ответникът А.

С. Г. следва да заплати държавна такса върху размера на присъдената издръжка по чл.143 СК в размер на 252 лева в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Велинград, плюс такса в размер на 5 лв. за служебно издаден изпълнителен лист за присъдените в полза на съда суми, в случай, че не изпълни доброволно задължението си. На основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъден осъден да заплати на ищцата направените от нея разноски за процесуално представителство в производството пред Районен съд – Велинград, които, съгласно своевременно представените списък по чл. 80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие, възлизат на 500 лв.

– платено адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРЕДОСТАВЯ на А. И. О., ЕГН: **********, с настоящ адрес: гр.Велинград, бул. „Съединение" № 63, на основание чл.127, ал.2 от СК, упражняването на родителските права и задължения по отношение на малолетното дете С. А. Г., ЕГН: **********.

4

ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 59, ал.2 СК местоживеенето на детето С. А. Г., ЕГН: ********** да бъде при майката А. И. О., ЕГН:

**********, на адрес: гр.Велинград, бул. „Съединение" № 63.

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата А. С. Г., ЕГН:

**********, с малолетното си дете С. А. Г., ЕГН: **********, всяка първа и трета седмица от месеца, за времето от 18.00 часа в петък до 18.00 часа в неделя, както и един месец в годината през ваканциите, когато майката не е в платен годишен отпуск.

ОСЪЖДА А. С. Г., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Велинград, ул. „Димитър Талев" №3, ДА ЗАПЛАЩА на основание чл. 143, ал. 2 от СК на малолетното си дете С. А. Г., ЕГН: ********** чрез неговата майка и законен представител А. И. О., ЕГН: **********, на адрес: гр.Велинград, бул.

„Съединение" № 63, месечна издръжка в размер на 350 лева, считано от 01.08.2024 г. до настъпване на законна причина за изменението или отпадането на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на падежа до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 350 лв. до пълния претендиран от 400 лв..

ОСЪЖДА А. С. Г., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Велинград, ул. „Димитър Талев" №3, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Велинград държавна такса в размер на 252 лева, както и такса в размер на 5 лв. за служебно издаден изпълнителен лист за присъдената в полза на съда суми.

ОСЪЖДА А. С. Г., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Велинград, ул. „Димитър Талев" №3, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А. И.

О., ЕГН: **********, на адрес: гр.Велинград, бул. „Съединение" № 63 сумата от 500 лева, представляваща съдебни разноски за процесуално представителство в производството пред Районен съд - Велинград.

ДОПУСКА, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на решението в частта относно присъдените издръжки.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба, в двуседмичен срок от получаване препис от страните пред Пазарджишки окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________ 5