Определение № 885 от 17.02.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 885 гр. Варна, 17.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла В. П.а

Членове:

К. Т. Василев

Деница Славова като разгледа докладваното от Светла В. П.а Въззивно частно гражданско дело № 20253100500230 по описа за 2025 година

Производство е по член 274, алинея 1, точка 2 във връзка с член 577, алинея 1 от ГПК във връзка с член 32а от Правилника за вписванията /ПВ/.

Образувано е по частна жалба на К. А. И. чрез адвокат М. С. против определение от 27.01.2025 г. на съдия по вписванията при Службата по вписванията – Варна, с което се отказва вписване на влязло в сила решение № 260003 от 02.09.2024 г., постановено по гр.д.

№ 86/2017 г. по описа на Районен съд – Балчик.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно, тъй като разпоредбата на член 264, алинея 1 от ДОПК не се прилага по отношение на съдебната делба. Отправя се искане съдът да отмени изцяло обжалвания акт и да постанови вписване на съдебното решение.

Жалбата е подадена от легитимирана страна срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално допустима.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед на своето вътрешно убеждение, намира за установено следното:

На 27.01.2025 г. настоящият жалбоподател е подал молба до СВ – Варна с вх.рег.№ 0021093 за вписване на влязло в сила решение за делба по член 353 от ГПК, постановено по гр.д.№ 86/2017 г. по описа на РС – Балчик, с което е допусната делба на множество имоти в района на РС – Балчик и два имота в района на ВРС.

С обжалваното определение за отказ да се впише посоченото решение съдията по вписванията е приел, че не са приложени данъчни оценки да двата имота, респективно не 1 може да се направи извод за наличието или липса на данъчни задължения.

На първо място следва да се има предвид, че предмет на исканото отбелязване е съдебно решение по извършване на делба чрез разпределяне на имоти по член 353 от ГПК, представляващи земеделски земи. С него на жалбоподателя са предоставени два поземлени имота с трайно предназначение на земеделски земи, за които липсват данни да са били застроени, а съгласно член 10, алинея 3 от ЗМДТ те не се облагат с данък. Поради това изискването на член 264, алинея 1 от ДОПК е неприложимо в случая и непредставянето на удостоверения за данъчна оценка за имотите по решението, получени в дял от жалбоподателя не може да послужи като основание за отказ.

На следващо място и за пълнота на изложението следва да се има пред вид практиката на ВКС - определение № 289 от 24.01.2025 г., постановено по к.ч.гр.д.№ 2679 по описа на съда за 2024 г. -, в което е посочено, че съдебната делба е регламентирана като особено исково производство, което протича в две фази. В първата фаза на съдебната делба с решението по член 344 от ГПК се установява наличието на съсобственост, а във втората фаза с решението по извършването й се прекратява установената имуществена общност между съделителите чрез един от предвидените в закона способи. Именно с постановеното във втората фаза на делбеното производство и влязло в сила решение по извършване на делбата настъпва преобразуващото действие на упражненото потестативно право на делба, по силата на което съществувалата между съделителите имуществена общност се прекратява и се замества с отделни права на собственост върху отделни обекти, съразмерно на досегашните им дялове в съсобствеността. С влизане в сила решението по извършване на делба чрез разпределяне на имотите по член 353 от ГПК настъпва вещнотранслативният ефект на конститутивния иск за делба и притежаваните от съделителите части от съсобствените имоти се трансформират в обособен/и имот/и, поставен/и в индивидуална собственост на всеки съделител, като стойността на получения от него реален дял може да съответства на дела му в прекратената имуществена общност или да не съответства, получавайки реален дял на стойност по-голям /водещ до увеличаване на притежаваното имущество/ или по-малък от притежавания дял /водещ до намаляване на имуществото/.

Следователно вещнотранслативното действие, което проявява решението по извършването на делбата чрез разпределяне на имотите по член 353 от ГПК е обхванато от понятието „прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти” по смисъла на член 264, алинея 1, изречение първо от ДОПК. Всеки от съделителите, получаващ реален дял от имуществената общност, съвместява едновременно две качества – прехвърлител на своите идеални части и приобретател на идеалните части на другия съделител. Когато съделителят е получил реален дял, стойността на който съответства или е по-голяма от дела му в прекратената имуществена общност, решението по извършването на делбата по член 353 от ГПК няма за последица намаляване на имуществото на съделителя, при което именно с изискванията на член 264, алинея 1 от ДОПК се цели осигуряване събирането на установените публични задължения. Държавният интерес при установяване на непогасени публични задължения на 2 такъв съделител не се засяга с извършването на исканото действие, респективно не може да бъде защитен чрез отказа от вписването или отбелязването на съдебното решение.

При тези съображения ВКС е приел, че при вписване или отбелязване на съдебни решения по извършване на съдебна делба по член 353 от ГПК установяването на непогасени публични задължения, подлежащи на принудително изпълнение, на съделител, получил реален дял на стойност, съответна или по-голяма от дела му в прекратената съсобственост, не е основание за отказ на съдията по вписванията да допусне извършването му, тоест член 264, алинея 1, изречение първо от ДОПК не намира приложение.

Воден от горното, настоящият състав на въззивния съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение за отказ от 27.01.2025 г. на съдия по вписванията при Службата по вписванията – Варна - Агенция по вписванията по заявление вх.№ 2109 от 27.01.2025 г., с което е отказано вписването на влязло в сила решение № 260003 от 02.09.2024 г., постановено по гр.д.№ 86/2017 г. по описа на Районен съд – Балчик, на основание член 32а, алинея 2 от Правилника за вписванията във връзка с член 264, алинея 1 от ДОПК.

ВРЪЩА делото на съдията по вписванията към Служба по вписванията – Варна Агенция по вписванията, като му УКАЗВА да впише решение № 260003 от 02.09.2024 г., постановено по гр.д.№ 86/2017 г. по описа на Районен съд – Балчик.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3