Решение № 252 от 22.05.2024, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ ***2 гр. Монтана, 22.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВИЛЯНА МАНОВА при участието на секретаря ЕЛЕНА В. ТОДОРОВА-ЕФРЕМОВА като разгледа докладваното от ВИЛЯНА МАНОВА Гражданско дело № 20231630102080 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 422 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по исковата молба на „***" ЕООД против В. А. К., с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 665.69 лева.

Предявени са за разглеждане пет обективно кумулативно съединени иска с правно основание по:

1/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за сумата от *** лв. главница, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.06.2023 г. до изплащане на вземането;

2/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата от *** лв., представляваща неустойка;

3/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за сумата от *** лв. договорна лихва за периода от 13.04.2021 г. до 21.09.2021 г.;

4/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от *** лв. лихва за забава за периода от 21.09.2021 г. до 22.05.2023 г. и 5/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 10а, предл. 1 ЗПК за сумата от *** лв., представляваща неплатени такси.

Ищецът твърди, че на 13.04.2021 г. между ответника и „****“ ООД бил сключен договор за потребителски кредит №515035, по силата на който К. получила в заем сумата от *** лв. Задължила се да я върне в срок до 1

21.09.2021 г. на 23 броя седмични вноски, всяка от които по *** лева. Между страните бил уговорен и фиксиран лихвен процент в размер на 40.05%, както и годишен процент на разходите /ГПР/ в размер на 49.83%. Твърди договорът да е сключен по електронен път. Алтернативно сочи, че ако съдът не приеме горното, то да се счита договорът за кредит за реален и за сключен от датата на получаване на сумата.

Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил задълженията си към заемодателя по договора за кредит и дължи общо сумата от *** лв., от която *** лв. главница, ведно със законната лихва от 15.06.2023 г.; *** лв. неустойка по чл. 6.2 от договора за потребителски кредит; *** лв. договорна лихва върху главница за периода от 13.04.2021 г. до 21.09.2021 г.; *** лв. законна лихва за забава върху главница за периода 21.09.2021 г. до 22.05.2023 г. и *** неплатени такси. Ищецът извежда активната си легитимация от качеството си на цесионер, придобил вземането от кредитора по силата на договор за цесия от 01.04.2022 г., за която цесия длъжникът бил уведомен със СМС на посочения телефонен номер и на посочения адрес на 21.03.2022 г.

Алтернативно заявява, че ако съдът не приеме уведомяването на длъжника да е надлежно извършено, то това да е сторено с депозиране на исковата молба.

Обосновава правен интерес от предявяване на установителните искове с проведено заповедно производство и издадена за вземанията заповед за изпълнение по ч. гр. д. № *** г. по описа на Районен съд – Монтана. Ищецът моли за установяване дължимостта на посочените суми. Претендира сторените в заповедното и съдебно производство разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът В. А. К., чрез особен представител адв. А. М., счита исковете за недопустими. Заявява, че липсват доказателства за уведомяване на длъжника за извършената цесия и в тази връзка не е налице процесуална легитимация за предявяване на исковете. Сочи, че не са представени също доказателства за индивидуализиране на вземането по договора за цесия. Алтернативно навежда доводи за неоснователност на исковете. Липсвали данни за усвояване на сумата по кредита, както и доказателства за предсрочната изискуемост на вземането. Счита клаузата, уговаряща лихвения процент, за нищожна, като противоречаща на добрите нрави. Така определената неустойка нямала присъщите за нея обезпечителна, обезщетителна или санкционна функция, а целяла да осигури на заемодателя допълнително възнаграждение извън възнаградителната лихва. Счита, че невключването на неустойката в ГПР съставлява нарушение на чл. 11, ал. 1 т.

10 ЗПК и има за последица нищожност на целия договор по чл. 22 ЗПК. Моли за отхвърляне на ищцовата претенция.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Установява се от представения по делото договор за потребителски кредит № *** /л.10-11/, че на 13.04.2021 г. „****“ ООД е предоставил на 2 ответника, в качеството му на потребител, заемна сума в размер на *** лева.

Според чл. 4, ал . 1 от договора последният имал и силата на разписка, удостоверяваща получаването на заема. Ответникът се задължил да я върне на 23 седмични вноски, първите две от които били в размер на 2,73 лв. и 21 вноски от по *** лв. Срокът на последната погасителна вноска бил 21.09.2021 г., съгласно Погасителен план, неразделна част към договора за кредит.

Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40.05%, както и ГПР в размер на 49.83%. Според чл. 6 от договора страните се споразумели, че договорът ще бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условията на чл. 23 от Общите условия /ОУ/ към договора за кредит.

Установява се от представените ОУ /л.12-13/, че разпоредбата на чл. 23 дава възможността страните да уговарят предоставянето на някое от следните обезпечения: 1. Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от кредитора; не са заематели по сключени и непогасени договори за кредит, сключени с кредитора; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от "Редовен", както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход; 2. Залог на движима, чиято пазарна стойност /оценена от лицензирани оценители/ надвишава 2 пъти общата сума за плащане по договора, включващо договорената лихва и главница; 3. Първо по ред ипотека; 4. Предоставяне на безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихва.

Съгласно чл. 24, ал. 1 ОУ в случай, че потребителят не предостави в срок до три дни от подписването на индивидуалния договор каквото и да е годно обезпечение на договора за кредит съгласно чл. 23, ал. 1 ОУ , същият дължи на кредитора неустойка в размер, определен в индивидуалния договор за кредит, а според ал. 2 неустойката се дължи и в случай, че предложеното от потребителя обезпечение не отговаря на установените изисквания и в срок от 3 дни не бъде предложено друго обезпечение. Предвид чл. 8 от договора за потребителски кредит, при липса на предоставено обезпечение в предвидения тридневен срок или ако предоставеното не отговаря на условията по чл. 23 ОУ, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на *** лв., с начин на разсрочено плащане подробно посочен в Приложение №1 към договора за кредит. Установява се, че сумата от *** лв., представляваща част 3 от предвидената неустойка е заявена в заповедното производство и съответно за установяването дължимостта й в настоящото. В погасителния план към договора за потребителски кредит общият размер на неустойката от *** лева е разпределен към погасителните вноски, като за първите две плащания е предвиден размер от *** лева, а за останалите 21 вноски добавката към погасителната вноска за неустойка, е в размер на *** лева. Така се установява, че К. се е задължила да заплати 23 седмични вноски, всяка от тях по *** лева или обща сума в размер на *** лева, при отпуснат кредит от *** лева и възнаградителна лихва в общ размер от *** лева.

Установява се от договор за продажба и прехвърляне на вземания от 01.04.2022 г. /л.17-22/, че кредиторът по договора за потребителски кредит е прехвърлил свои вземания на настоящия ищец. С разпоредбата на чл. 4.3 от цитирания договор цедентът е упълномощил изрично цесионера „***“ ЕООД да уведоми от негово име всички длъжници по прехвърлените вземания за извършената цесия. Уговорено било и разписване на пълномощно, във формата на Приложение №3, с което изрично цесионерът да бъде упълномощен да уведомява длъжниците за извършената цесия /приложено л.

80/. Представено е и приложение 1 към договора за цесия /л.88-96/, в което /гръб на л. 98/ е включено и индивидуализирано вземането към ответникадлъжник.

Установява се от заключението по допуснатата и неоспорена от страните съдебно-икономическа експертиза, че ответникът е извършил едно плащане от 50 лева по договора за потребителски кредит на дата 13.04.2021 г. С внесената сума кредиторът е приел за погасени възнаградителна лихва в размер на 5.46 лв. и неустойка в размер на *** лв. Вещото лице сочи, че размерът на ГПР, с включена неустойка по чл. 8 от договора, е в размер на 948%, а при невключена неустойка същият е 49.83%.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Исковата молба от кредитора-цесионер е депозирана в едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, заявеното с нея парично вземане е идентично на това по заповедта за изпълнение, поради което установителните искове са допустими.

За да бъде уважен иск по реда на чл. 422 , ал. 1 ГПК ищецът следва да докаже юридическия факт от който произтича вземането му и неговия размер.

Настоящият съдебен състав приема, че ищецът е материалноправно легитимиран да търси установяване дължимостта на сумите по заповедта за изпълнение, тъй като на основание сключения договор за продажба и прехвърляне на вземания от 01.04.2022 г. със стария кредитор, вземанията на цесионера по договора за потребителски кредит са му прехвърлени по реда на чл. 99 ЗЗД. За да се прояви действието на договора за цесия между страните по него, е достатъчно постигането на съгласие между стария и новия кредитор. От момента на постигане на съгласието страните по договора за 4 прехвърляне на вземания са валидно обвързани от него и цесионерът се явява носител на придобитите имуществени права. В случая е видно, че ищецът като цесионер е упълномощен от цедента да уведоми ответника-длъжник за извършеното прехвърляне на процесното вземане по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД /л.80/, но доказателства, че ответникът е получил уведомление за извършената цесия не се представят. В съдебната практика за редовно уведомяване за извършената цесия се приема и връчването на доказателства заедно с исковата молба. Без значение е фактът, че ответникът не е получил лично писмени доказателства за извършената цесия и конкретно индивидуализираното му и цедирано задължение, а чрез особения му представител. Същият е назначен да го представлява изцяло в производството именно поради факта, че ответникът не може да бъде открит след извършени многократни процесуални усилия за това.

Въз основа на представените писмени доказателства настоящият съдебен състав приема за доказани твърденията на ищеца, че между неговия праводател /цедент/ и ответника е налице облигационна връзка, възникнала по силата на сключен между тях индивидуален договор за потребителски кредит, по силата на които цедентът „****“ ООД, като кредитор, е предоставил на ответника, като потребител, кредит в размер на *** лв., със срок на кредита – 23 седмици, а кредитополучателят е поел задължение да погасява кредита на 23 седмични погасителни вноски. Срокът на договора за потребителски кредит е изтекъл на 21.09.2021 г., т.е. преди образуване на заповедното производство /последното образувано на 15.06.2023 г./.

Разпечатката съдържа 34 от 76 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/32cc5c09-52ed-411d-a274-505234322ffd