Определение № 4405 от 20.03.2026, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4405 гр. Варна, 20.03.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитър Димитров като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело № 20263110101993 по описа за 2026 година

Производството по гр.д. № 1993 по описа за 2026 год., е образувано по повод искова молба с вх.№ 21145/16.03.2026г., предявена от

„******************, седалище и адрес на управление: гр. София, **********, представлявано от Х.М. и П.В., с правно основание чл.422 от ГПК, с искане за признаване за установено, че ответникът дължи парични суми, присъдени с издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, по ч.гр.д.№ 189/2025г. по описа на РС Балчик.

От обстоятелствената част на иска е видно, че задълженията на ответника, предмет на предявените искове, произтичат от договор за паричен заем от 24.12.2019г., сключен със „*****“ ООД, поради което същият има качеството “потребител на финансова услуга” по смисъла на §13, т.1, във вр. с т.12 от ДР на ЗЗП.

С предявените искове се търси защита на правата на ищецът, произтичащи от договора за кредит, поради което същите носят белезите на искове на потребители по смисъла на чл.113 от ГПК.

Исковото производство е образувано на 16.03.2026г, поради което следва да намери приложение редакцията на чл. 113 ГПК (ДВ бр. 65 от 2018 г. в сила от 7.08.2018 г.), с която отпадна специалната изборна подсъдност в полза на потребителите и се въведе задължителна подсъдност по спорове повдигнати от или срещу потребителите с цел оптимизиране на разпределението на делата между съдилищата в страната (така изрично в мотивите на вносителя на законопроекта, оповестени публично на страница на Народно събрание https://www.parliament.bg/bills/44/854-01-44.pdf).

1

Според новото правило претенция на кредитор срещу кредитополучател – потребител, може да се разглежда от съд по постоянния адрес на ответника, само ако не е обявен друг настоящ адрес. Законът посочва като критерии именно регистрирани адреси (за разлика от други хипотези, когато има значение фактическото положение на уседналост в определено място, обозначено като обичайно местопребиваване). Целта на въвеждането на задължителната подсъдност може да се постигне само ако се спазва формалната преценка въз основа на оповестени по реда на Закона за гражданската регистрация адреси, доколкото самата административна процедура по отразяване на адресите в регистрите осигурява достоверност на заявените от самите граждани адреси, на които действително живеят (чл. 95 ал. 1 вр. чл. 94 ал.1 и 2 ЗГР). В случая, проверка за регистрираните адреси на ответника е предприета служебно, в изпълнение на задължението по чл. 119 ал. 3 ГПК и е установено, че при образуването на исковия процес ответникът има настоящ адрес в гр.Бургас. Това е официално удостоверен регистриран негов настоящ адрес, а в такъв случай, наличието на регистриран постоянен адрес в гр. Варна, е без значение.

Вследствие на изложеното, доколкото е предявен иск срещу потребител, при определяне на подсъдността, приложение следва да намери именно разпоредбата на чл.113 ГПК ( Изм.-ДВ , бр.65 от 2018г., в сила от 07.08.2018г.), съгласно която компетентен да разгледа спора е съдът, в чийто район е настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния.

Видно от служебно изготвената на 20.03.2026г. справка от НБД Население, настоящият адрес на ответникът Л. М. Л. с ЕГН:**********, е в с.Кранево, общ.Балчик, ул.“Волга“ №13, поради което и местно компетентният да реши спора съд е Районен съд - гр.Балчик.

В настоящия случай, доколкото е предявен иск срещу потребител, то производството по делото следва да бъде разгледано от съда по адреса на ответника, като нормата за подсъдността е императивна.

При това положение настоящият съд, който е сезиран с исковата молба, не е компетентен да го разгледа, защото настоящият адрес на ответника не попадат в района на Районен съд-Варна, а в този на Районен съд-Балчик.

Според чл.119, ал.3 ГПК възражение за местна неподсъдност на делото 2 по чл. 113 ГПК може да се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание, т.е след 07.08.2018г. съдът следи служебно и за спазването на правилата за местна подсъдност на спора по отношение на искове на и срещу потребители.

Съгласно чл. 118 ГПК всеки съд сам решава дали започнатото пред него дело му е подсъдно и ако прецени, че не му е подсъдно изпраща делото на компетентния съд.

Съобразявайки изложеното, съдът намира, че производството по делото следва да бъде прекратено и делото да бъде изпратено по подсъдност на РСБалчик, на основание чл.118 от ГПК.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 1993/2026г. по описа на ВРС – ХLIХ-ти състав.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на РС-Балчик , на основание чл. 118 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, пред ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Да се връчи препис от определението на ищецът, ведно със съобщението за неговото постановяване, на основание чл.7, ал.2 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 3