Определение № 29163 от 18.07.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 29163 гр. София, 18.07.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Частно гражданско дело № 20241110125171 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството e по реда на чл.420 ГПК

Постъпило е молба с вх. № 233355/16.07.2024 г. от длъжниците Р. Й. Й., М. Т. Й. и В. П. Б., чрез процесуален представител Т Н със съдебен адрес: гр.

София, ул. ... с което моли да се спре изпълнението на Заповед за незабавно изпълнение от 15.05.2024 г. по ч. гр. д. № 25171/2024 г.

В молбата са изложени твърдения, че договорът за заем се основава на неравноправна клауза – липсва посочен ГПР досежно гаранционната вноска, както и възнаградителната лихва. Позовават се, че неправилно е изчислен размерът на вземането по договор. Твърди, че длъжниците са потребители.

Позовава се на чл.420, ал.2 ГПК.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД като съобрази материалите по делото, установи следното от фактическа и правна страна:

Искането е допустимо – същото изхожда от надлежна страна, но по същество същото се явява основателно.

Законодателят е предвидил две хипотези на спиране на принудителното изпълнение при издадена заповед за незабавно изпълнение – според ал. 1 принудителното изпълнение се спира, когато заповедта е издадена въз основа на менителничен ефект и длъжникът е подал възражение или когато длъжникът представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и 1 чл. 181 ЗЗД, а съгласно разпоредбата на чл. 420, ал. 2 ГПК съдът, постановил незабавното изпълнение, може да го спре и без да е необходимо обезпечението по ал. 1, когато е направено искане за спиране, подкрепено с писмени доказателства, че: 1. вземането не се дължи; 2. вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител; 3. неправилно е изчислен размерът на вземането по договор, сключен с потребител.

Представените по ал. 2 писмени доказателства следва да разколебават формалната удостоверителна сила на документа, послужил като основание за издаването на заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист.

В разглеждания случай съдът приема, че се установява да е изпълнена нито една от двете хипотези на спиране на принудителното изпълнение.

Искането за спиране на принудителното изпълнение е подкрепено с убедителни писмени доказателства по смисъла на чл. 420, ал. 2 ГПК, обосноваващи извод за наличие на неравноправна клауза. Сумите се претендират на основание договор за заем, обезпечен с ипотека.

Неоснователно е възражението, че гаранционната вноска по договора представлява неравноправна клауза, която води до увеличаване на ГПР.

Същата е заплатена като обезпечение на кредита при сключване на договор и не е включена в погасителния план. Кредиторът има право на предпочтително удовлетворение от нея. Основателно е възражението длъжниците, че не се знае как е сформиран ГПР. На първо място възнаградителната лихва е около 20 %, отделно от това има и други разходи – буква к от двата договора.

Отделно от това има и наказателна лихва за заплащане в размер на 5 % месечно – лихва за забава. В тази връзка възниква обосновано съмнение за наличие на неравноправна клауза и доколко разходите са правилно определени и договорната лихва дали не противоречи на закона и добрите нрави. Ето защо съдът приема, че е налице предпоставката на чл.420, ал.2, т.2 ГПК.

Предвид изложеното съдът приема, че са налице предпоставките на чл.

420 ГПК, поради което молбата е основателна и следва да бъде уважена.

Воден от горното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА изпълнението на заповед за незабавно изпълнение на парично 2 задължение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист по ч. гр. д. № 25171/2024 г. по описа на СРС, 81 състав, срещу длъжниците "А" ЕООД, ЕИК 207303728 и принудителното изпълнение срещу Р. Й. Й., М. Т. Й. и В. П. Б.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, по реда на Глава X X I ГПК, в едноседмичен срок от връчването му на страните, на основание чл.420, ал.3 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение, на основание чл. 420, ал. 4 ГПК.

ПРЕПИС от определението да се връчи на страните чрез техните процесуални представители.

ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик след изтичане на срокове и при постъпване на книжа.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3